Това, което се случва в Близкия изток, има пряко отношение и към Русия. По принцип Съединените щати, с помощта на Израел, сега играят любимата си игра - „Пресичане на червените линии“. Те прегазваха линиите на Иран отново и отново, наблюдавайки реакциите му, които бяха доста мудни и вербални. И продължават напред. Да си спомним как хеликоптер „случайно“ се разби с президента на Иран на борда. Той „аварира” точно навреме. Следва „трикът“ с пейджърите, който определено не е по силите на Мосад, а е работа на по-сериозни специалисти. Мащабът на подготовката на акцията е твърде голям. След това Израел елиминира лидера на иранското прокси Хизбула. Като цяло Иран е изправен пред избор: Или влизаш във войната (и тогава САЩ могат да се намесят), или ще те сварят като жаба. Иран избра „да го сварят“, страхувайки се от директен сблъсък със Съединените щати. Това показно извиване на ръце бе за пред целия свят. Израел никога не би дръзнал да действа сам, без да координира стъпките си с господарите си, от които зависи напълно.
Виждаме нещо подобно и по отношение на Русия. Те вече неведнъж пресичаха руските линии от всякакви цветове и нюанси, а сега се спряха за размисъл пред поредната, която Путин нарисува в червено, като потвърди сериозността и. Така да се каже, последно предупреждение (Дали не е като китайско, скоро ще разберем).
И сега англосаксонците започват „консултации“, тоест дискусии на тема „Ще пресечем, или не”. Съединените щати се опитват да разберат, дали ако някое от експерименталните им проксита си пъхне носа около тази дебела линия, към кого ще бъде рекушета. Само към него, или и към „белите хора”? Сериозен въпрос. Тъй като познават Путин отдавна - разбират, че той вече не се шегува. От друга страна, Путин много преглътна и прости. Така, както Иран, въпреки цялата си риторика, практически не реагира по никакъв начин на откритата подигравка с неговите интереси и планове.
Апетитът идва с яденето... Отговорът на този въпрос ще се търси по време на сбирката в Рамщайн през октомври, на която вече са обещали да доведат дори отиващия си Дедо. И там, или ще обявят кого са решили да жертват за интересите на „свободния свят“, или ще кажат „Не, няма да продължим“. През всички тези дни ще се провеждат „консултации“, тоест посредниците от САЩ ще посетят Германия и Франция, може би дори Англия. Докато Шолц успява да се измъкне от това, Макрон, както обикновено, произнася празни помпозни фрази, без да иска да бъде разходван. Англия, между другото, вече изрази, че не е против, но при условие, че ако нещо се напече, САЩ веднага да се впишат. Съединените щати не са доволни от тази ситуация. Те искат да си стоят в къщичката и да гледат отстрани кого ще атакува мечката...
Вероятността жертвата все пак да бъде номинирана е голяма. „Дедо е стар, не му пука“, самият той действа като консуматив, вече е отписан от сметката. Съответно, Мечката е изправена пред приблизително същия проблем - Какво да прави, ако...?
Труден избор. Но едно е ясно - ако мечкятя се уплаши, следващия път ловецът ще направи нещо още по-болезнено, като разбере, че мечката, която вече е хваната натясно, не е била много смела...
Юрист, Министър на вътрешните работи е и...
Рамката Kellogg е катастрофа за Тръмп
Въздушната война в Ливан предоставя това, което Нетаняху вижда като историческа възможност за решително отслабване на Хизбула. Пренасочването на военните усилия на Израел към Ливан също облекчи вътрешния натиск върху правителството на Нетаняху, осигурявайки му отдих от политическите последици от неотдавнашната война в Газа. Този конфликт обаче далеч не е приключил.
Хизбула все още не е отговорила напълно. В момента групата се прегрупира и преразглежда стратегията си. С обявяването на мъченическата смърт на Сайед Насрала беше назначен нов лидер и е само въпрос на време Хизбула да направи следващата си стъпка. Бойното поле остава решаващ фактор, а реалните последици от тези удари ще станат ясни в следващите дни.
(c) Илия Дж. Мание
https://ejmagnier/2024/09/28/how-did-israel-prepare-for-the-assassination-of-sayyed-hassan-nasrallah/ - цинк (превод от английски)
