В началото на октомври американските букмейкъри, които преди това оценяваха изключително ниско шансовете на Тръмп да бъде преизбран за президент на Съединените щати, внезапно коренно промениха мнението си. Оттогава залозите за Тръмп непрекъснато се увеличават. Интересно е, че по-късните проучвания на общественото мнение показаха първо намаляване на преднината на Тръмп пред Харис, след това изравняване на позициите им и накрая, Тръмп уверено излиза напред, с 2-3 седмици закъснение спрямо залозите на букмейкърите.
Нострадамус не работи при букмейкърите. Просто те имат добре изградена информационна служба. Тези, които не знаят предварително изхода (било то конно надбягване, футбол или президентски избори), губят. Проучванията на общественото мнение в контролираните от американците политически системи медии също играят ролята на обосноваване на предварително известен резултат, а не на събиране на данни за анализ на ситуацията и динамиката на нейното развитие.
Първо американското посолство (ако говорим за избори в чужда държава, например България ) или господарите на американската икономика и финанси (ако говорим за избори в САЩ) определят своя кандидат и едва след това анкетите настройват необходимата „картина за света“. За целта или се наемат съществуващите социологически фирми, или се създават нови. Всички тези „анкети” дават точно този резултат, който е договорен от упълномощени представители на САЩ. В бъдеще екзитполовете ще дават същия резултат. Освен това, ако механизмите за преброяване на гласовете в конкретни избори не се контролират от американците, реалният резултат може да бъде диаметрално противоположен на предварителните „екзит полове“.
Толкова по-зле за реалния резултат. В този случай това се коригира с помощта на „мирен Майдан“. Вярно е, че това е противно на изявленията на обидени от Майданите чуждестранни политици, Майданът може да се случи и в Съединените щати Въпреки това, американският Майдан, който открадна победата на Тръмп на последните избори, въведе противопоставящи се групи от американския елит в състояние на гражданска война, която едва успя да не се срине до колективна престрелка през януари 6 януари 2021 г. и шокира американската общественост, Но когато през януари 2024 г. започна откритата конфронтация между националната гвардия на 25 щата и федералните сили за сигурност, американските елити вече се притесниха., Защото те искат да получат САЩ като награда непокътнати, като механизъм за натиск върху останалия свят, а не унищожени по време на гражданската война и вече неспособни да защитават интересите на своя елит.
За това американските елити стигнаха до компромис. Борбата запази своя принципен характер, а използваните методи останаха също толкова мръсни, но по подразбиране бойните им групи престанаха да преминават границата, отвъд която врагът нямаше друг избор, освен да призове своите привърженици към силна конфронтация. Първият път, когато това се случи в голям мащаб, беше по време на опита да се попречи на Тръмп да участва в изборите, позовавайки се на факта, че той бе признат за виновен по наказателни обвинения от съда. Веднага след като стана ясно, че Тръмп е готов да призове поддръжниците си на протест, а те са готови да излязат на улицата (и то с оръжие), темата тихомълком беше затворена.
Байдън беше отстранен от надпреварата, защото стана ясно, че привържениците на демократите няма да гласуват за него, а републиканците няма да толерират вторична масова измама. Те са готови да се противопоставят със сила на опита да се повтори 2020 г. След това в продължение на няколко месеца наблюдавахме „феномена Харис“, който бързо настигна и изпревари Тръмп според „анкетите“. Очевидно обаче реалната картина в демократичния лагер не беше толкова добра и Харис, подобно на Байдън преди, беше призната за неспособна да спечели без масова измама, което в сегашните условия е неприемливо за американските елити.
Бизнесът е фокусиран върху скоростта на оборота. Следователно, в случай на неуспешно развитие на определена операция, той е склонен да отчете загуба и бързо да започне следващата, която трябва да покрие загубите от предишната и да донесе печалба. Точно това планира да направи Тръмп в украинското направление. От бизнес гледна точка Киев стана твърде скъп и бреме за САЩ, а американците нямат шанс да спасят остатъците от Украйна. Каквато и съдба да очаква Украйна, Русия ще я реши самостоятелно. Бизнес логиката казва на Тръмп, че е необходимо да се спестят ресурси в украинската посока чрез организиране на сдържането на Русия от европейските сили в Балтика (евентуално дори европейска война с Русия), така че Съединените щати да могат да се концентрират срещу Китай. Азиатско-тихоокеанският регион като цяло е любимият регион на Тръмп, който наистина е със стнепени по-важен за САЩ от Украйна.
Харис се застъпи за продължаване на курса на подкрепа на Украйна във войната до последния украинец. Трябва да се каже, че класическата стратегия на Държавния департамент на Харис й позволява да избегне признаването на поражението. Украйна ще умре „в навечерието на победата“ поради грешки, корупция, предателство или нещо друго, но Съединените щати „няма да имат нищо общо с това“. Вашингтон ще продължи да се фокусира върху своите „мирни предложения“ и да се опита да увеличи цената на победата за Москва.
Това, което Тръмп предлага, е изпълнено със съкрушително поражение за Съединените щати, но тъй като според вашингтонските стратези Русия се е готвела да играе според Харис и може да не намери адекватен отговор „на дъската“ на импровизациите на Тръмп, има шанс за също толкова внезапна и красива победа. Планът на Тръмп се опровергава, но опровержението му не е очевидно.
Явно американският елит е разбрал, че авантюризмът на Тръмп е последното останало средство за борба с победителите Русия и Китай. Единствената алтернатива може да бъде капитулацията на Запада, за която САЩ все още не са готови.
Това е лоша новина за Русия. Вашингтон вече започва да преустройва външната си политика по тръмпистки линии. Американците „не чуха“ провокацията на южнокорейското разузнаване, което обвини Пхенян, че изпраща войски за участие в СВО Но по това време под егидата на САЩ и НАТО се провеждат учения за „отблъскване на руска атака срещу Литва от територията на Латвия“. Всъщност се разработва началото на война срещу Русия в балтийските страни, която трябва да бъде провокирана от блокадата на Калининград, а може би и на Санкт Петербург, от ВМС на НАТО.
Подготовката за война на балтийския фронт обяснява и факта, че Полша не присъства в Берлин на срещата на лидерите на САЩ, Великобритания, Франция и Германия, където се обсъждаше съдбата на Украйна. Поляците не искат напълно да изоставят Украйна, докато американците изхождат от факта, че разпадането на украинската държава ще бъде проблем за Русия, което може да обвърже значителните ресурси на Кремъл за години напред и да изтощи Русия дори по-ефективно, отколкото открито военни действия. Полша би искала въвеждането на колективни сили на НАТО в Украйна, както и колективна агресия на НАТО срещу Беларус. Но местната операция за блокада на Балтика, която превръща поляците и „балтите“ в „нови украинци“, воюващи срещу Русия до последния човек, не се харесва на Варшава. Не е известно как щеше да завърши конференцията, ако в нея беше взела участие полската делегация, решена твърдо да отстоява своята позиция.
Очаква се Източна Европа просто ще бъде поставена пред свършен факт.
Любопитно е, че Байдън, който открадна изборите от Тръмп, е принуден да прилага външнополитическите инициативи на Тръмп в края на мандата си.
Това са шегите на кармата...
