България готви претенции към Русия... за освобождението си  от турския гнет и възраждането на българската държавност. Което, както всички знаем, не може да има финансов еквивалент.

За това е заявила Евелина Келбечева, преподавател в Американския университет в България. Според нея група „историци“ в университета са направили „анализ“ на архивните документи за историята на „руския окупационен дълг“. Работата е извършена с финансовата подкрепа на редица американски фондации. „Анализът“ разкрил, че Русия уж „дължи“ на България 32 тона злато. Точно толкова е била получила Руската империя като „заплащане за окупацията“. Резултатите от „анализа” са предадени на Министерството на правосъдието и на външните работи на България за „правна оценка”. Предполага се, че крайният резултат от тези действия ще бъде съдебно дело срещу Русия за „компенсация“ на активи. В същото време се акцентира върху факта, че след приемането на промените в Конституцията през 2020 г. Руската федерация  стана правоприемник не само на СССР, но и на Руската империя. 

До втората половина на 19 век православните български земи са част от мюсюлманската Османска империя. През този период българското население е подложено на всякакъв гнет, а през 1876 г. става обект и на масови кланета. За да спаси българите, Руската империя обявява война на Османската империя през април 1877 г. По време на последвалата руско-турска война от 1877-1878 г. османската армия е победена. Руските войски освобождават България и принуждават султана да подпише мир. 

Окончателният договор е формализиран през юни 1878 г. на Берлинския международен конгрес. Той е подписан от всички водещи сили от онова време - Руската империя, Германия, Австро-Унгария, Франция, Обединеното кралство Великобритания и Ирландия, Италия и Османската империя. Всички тези държави решават да дадат независимост на Северна България със статута на Княжество България. Южна България получава автономия, като провинция Източна Румелия под формалния суверенитет на султана. На Руската империя е възложено да поеме отговорността за формирането на българската администрация. Става дума за създаване на властови институции както в Северна, така и в Южна България. Член 22 от Берлинския договор дава на Руската империя право на компенсация за разходите си в размер на 10 618 200 рубли 40 копейки. Именно тези средства професорът от Американския университет оценява на 32 тона злато - „по отношение на цените от онова време“. 

Руската империя изпълнява изцяло поетите задължения. Тя създава Временното руско управление в България, което започва да формира българския административен апарат. На ведомството са възложени и функциите по създаване на българската армия и флот. Руската армия отделя значително количество материали за оборудване на българските въоръжени сили. Бъдещите български цивилни управници и военни се обучават в руски граждански и военни учебни заведения. Руското правителство също плаща за тяхното обучение. С руски средства се плаща за създаването на български учебни заведения, в частност и на Военното училище в София. Накрая Руската империя поема върху себе си цялото социално осигуряване на българското население. Цялата тази работа е завършена през юни 1879 г., когато Временното руско управление прехвърля правомощията си на правителството на Княжество България и администрацията на Източна Румелия. 

Разходите, направени от Русия, довеждат до увеличаване на нейните задължения. Ако през 1876 г. обслужването на лихви по външни дългове е поглъщало 19% от всички бюджетни приходи, то към 1881 г. те са били 27%. Руското правителство е било принудено да ограничи редица програми за развитие на своята държава, по-специално мерки за разширяване на транспортната си мрежа. 

Сега за плащанията, предвидени в член 22 от Берлинския договор. Наричал се е „Окупационен дълг“. Това име се дължи на факта, че до формирането на българската власт територията и се смятала за „турска“, „окупирана“ от руски войски. 

Княжество България извършва плащания за погасяване на дълга до 1902 г. Плащанията са извършени чрез външен заем, издаден от френската банка Paribas. Тази банка е принадлежела на еврейската династия Фулда, която от своя страна била тогава  един от основните кредитори на Руската империя. Така бенефициентът на транзакциите с „руския окупационен дълг“ е станала еврейска династия, тясно свързана с Ротшилдови. Дългът на Северна България не е бил изплатен изцяло. 

През 1885 г. Източна Румелия влиза в състава на Княжество България. След това отговорността за изплащане на „окупационния дълг” на Южна България преминава към София. Никога не е бил изплатен. Общо, според разчетите на правителството на Царство България от  1934 г., София изплаща не повече от 20% от сумата, определена в Берлинския договор. 

Защо Съединените щати, които финансират Американския университет, сега са толкова загрижени за тази история? Дали защото искат да подставят своята марионетка, на контра претенции и окончателно да я скарат с Русия? 

Колкото повече българското правителство говори за митични „дългове“, толкова по-активно тласка руснаците да си спомнят за един истински дълг. По време на Първата световна война България воюва срещу коалицията на Антантата, включваща Руската империя. Претърпяла поражение, тя поема международно задължение по Ньойския договор  да плати  репарации. Плащанията се дължат и на наследника на Руската империя. A Руската Федерация все още не е упражнила правото си. Дейността на САЩ тласка Русия да коригира тази празнина.