Постинг
23.01 10:30 -
ДВАТА ФЕНИКСА НА ЕВРОПА
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 404 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.01 10:33

Прочетен: 404 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 23.01 10:33


ДВАТА ФЕНИКСА НА ЕВРОПА
Във всички времена Европа е била, е и, както показа настоящият век, остава реален източник на войни, включително две световни войни. Ето защо преди 200 години, след наполеоновия период, тя има нужда от надзирател, какъвто през 19 век естествено става Русия. Тогава без одобрението на руския император нито едно оръдие не може да стреля в тази вечно кипяща западна провинция на Азия. През 20-ти век, поради известни ни причин, надзирателът е заменен от задокеански, който под една или друга форма си остава такъв и до днес.
Тази картина може да предизвика спорове и възражения, но това е напразно. Интересното е, че тези колонисти, които отидоха да завоюват Америка, бяха най-агресивните елементи и това е общоприетото мнение. Има някаква извратена логика, но факта, че Европа, отървавайки се от най-неспокойната част от населението, по някаква причина не е станала по-малко агресивна. Оказва се, че тук има самовъзпроизвеждаща се агресивна среда, независима от епохата, състава на населението, социалните и обществените системи, или каквото и да е друго. Вместо да отслабне агресията, се получава точно обратния резултат. Веднага щом първият надзирател отслабна, а този, който все още не беше поел юздите на властта, Европа незабавно отприщи две световни войни.
Казаното не трябва да се приема буквално, защото това е просто една широка схема, която не изисква подробности, но ни позволява да видим цялата картина и след това да помислим и разберем баналната идея: Европа не може да съществува без надзирател. Точка. По-точно, за да се изключи възможността за нова световна война на планетата, Европа по принцип не трябва да съществува без външен надзирател. Каквото и да се каже, това е аксиома, която вече не изисква доказателства, тъй като е доказана от техни Величества Времето и Историята. Не е достатъчно обаче да го идентифицираме, по-важно е да разберем какво следва от това в контекста на текущите събития и най-важното какво всъщност се случва зад кулисите на външните прояви.
Днес пред очите ни се разиграва драма, или битка за титлата на надзирател над хронично неспокойната Европа. В този смисъл действията на САЩ стават по-разбираеми, включително по време на Втората световна война и до разпадането на СССР, както и в последващия период до днес. Тоест, независимо от обитателя на Овалния кабинет и декларираните от него намерения, Америка ще продължи да решава двойна задача. С маниакална упоритост да унищожава европейския потенциал и да се опита да отслаби максимално Русия, за да й попречи да овладее контрола, дори над източната част от Европа. Следващата задача е контрол над целия свят...
И тук се появява една интересна гледна точка, основана на два уникални примера, които имат малко аналози в историята, но са изключително сходни помежду си.:
1. Русия, подложена на безпрецедентни санкции, получи мощен тласък за вътрешното си развитие и успя равностойно да се изправи срещу коалиция от петдесет държави с многократно по-голям икономически потенциал. Между другото, приблизително същото се случва и в рамките на СССР, който пое управлението от разрушената Руска империя и бързо се превърна в безспорен лидер на единия от полюсите на двуполюсния свят.
2. Германия, която след Първата световна война, в рамките на Версайския договор, който значително ограничи амбициите й, като и наложи огромни репарации, успя да „възкръсне от пепелта“ и за кратко време създаде мощна икономика и подчини цяла Европа. И дори след поражението във Втората световна война, тя отново се надигна и стана локомотивът на този регион.
По този начин и Русия, и Германия, както показва историята, са способни да се съживят под мощен външен натиск. Отдавна е писано, че руснаците и германците си приличат в много отношения и вече са демонстрирали това на два пъти, почти едновременно, през последните 100 години . Тоест, като се остави сантименталността настрана, може да се предположи следното: В света има поне две държави и два народа, които живеят на принципа „колкото по-зле, толкова по-добре“. Останалите или не са издържали такъв тест, ил все още не са го издържали.
Що се отнася до Германия, това е потенциално единствената точка на растеж за цяла Европа, която все още има бъдеще пред себе си - германците още не са притиснати толкова много, че да си припомнят тевтонските предци. В този смисъл трябва да сме наясно. Когато казваме Европа, имаме предвид Германия. Това е просто логиката, която рано или късно ще трябва да се вземе предвид, защото предишната история е доказателство за това. Доколко това ще помогне на каузата на мира, времето ще покаже, но това е съвсем друга история, в която всичко зависи от това доколко силните разбират степента и последствията от опита си да окажат натиск върху тези, които многократно са възкръснал от пепелта и разбиват всичките им гласни и тайни планове.
В същото време Русия е една от онези, които винаги са се стремили към сближаване и тясно сътрудничество с германците, на което англосаксонците (Англия и САЩ) винаги са пречели, разбирайки какво би означавало това за тях. Историята обаче не търпи подчинителното наклонение, така че имаме това, което имаме. Къде е онова дъно, което Германия трябва да достигне, за да разбере главното: Нейната съдба е изключително в германски ръце. Ако разбере, ще се прероди, ако не разбере, ще загине. Но дори и да разбере, че съдбата е в собствените му ръце, в съвременния свят това не е достатъчно, най-важното е да се разбере кой наистина е врагът и кой може да бъде, ако не приятел, то надежден партньор, дори ако историята на отношенията с него е засенчена в миналото от черни страници. В края на краищата сегашните поколения нямат пряка връзка с миналото, но в същото време са преки наследници на своите войнствени предци.
А хората и държавите, както е известно, не се променят дори в течение на хиляди години. Така че в този смисъл Тръмп, който има ясната цел да довърши потенциала на Европейския съюз, е възможност за Европа, но такава, от която потенциално може да се възползва само една европейска държава – Германия. Необходимото и достатъчно условие за германците е да стигнат до дъното. Историята няма да ги остави да се самозалъгват. Също така ще ти каже къде и кога са допуснати грешки, които трябва да се избягват, за да не създадете друго суперагресивно чудовище вместо сериозен партньор.

Във всички времена Европа е била, е и, както показа настоящият век, остава реален източник на войни, включително две световни войни. Ето защо преди 200 години, след наполеоновия период, тя има нужда от надзирател, какъвто през 19 век естествено става Русия. Тогава без одобрението на руския император нито едно оръдие не може да стреля в тази вечно кипяща западна провинция на Азия. През 20-ти век, поради известни ни причин, надзирателът е заменен от задокеански, който под една или друга форма си остава такъв и до днес.
Тази картина може да предизвика спорове и възражения, но това е напразно. Интересното е, че тези колонисти, които отидоха да завоюват Америка, бяха най-агресивните елементи и това е общоприетото мнение. Има някаква извратена логика, но факта, че Европа, отървавайки се от най-неспокойната част от населението, по някаква причина не е станала по-малко агресивна. Оказва се, че тук има самовъзпроизвеждаща се агресивна среда, независима от епохата, състава на населението, социалните и обществените системи, или каквото и да е друго. Вместо да отслабне агресията, се получава точно обратния резултат. Веднага щом първият надзирател отслабна, а този, който все още не беше поел юздите на властта, Европа незабавно отприщи две световни войни.
Казаното не трябва да се приема буквално, защото това е просто една широка схема, която не изисква подробности, но ни позволява да видим цялата картина и след това да помислим и разберем баналната идея: Европа не може да съществува без надзирател. Точка. По-точно, за да се изключи възможността за нова световна война на планетата, Европа по принцип не трябва да съществува без външен надзирател. Каквото и да се каже, това е аксиома, която вече не изисква доказателства, тъй като е доказана от техни Величества Времето и Историята. Не е достатъчно обаче да го идентифицираме, по-важно е да разберем какво следва от това в контекста на текущите събития и най-важното какво всъщност се случва зад кулисите на външните прояви.
Днес пред очите ни се разиграва драма, или битка за титлата на надзирател над хронично неспокойната Европа. В този смисъл действията на САЩ стават по-разбираеми, включително по време на Втората световна война и до разпадането на СССР, както и в последващия период до днес. Тоест, независимо от обитателя на Овалния кабинет и декларираните от него намерения, Америка ще продължи да решава двойна задача. С маниакална упоритост да унищожава европейския потенциал и да се опита да отслаби максимално Русия, за да й попречи да овладее контрола, дори над източната част от Европа. Следващата задача е контрол над целия свят...
И тук се появява една интересна гледна точка, основана на два уникални примера, които имат малко аналози в историята, но са изключително сходни помежду си.:
1. Русия, подложена на безпрецедентни санкции, получи мощен тласък за вътрешното си развитие и успя равностойно да се изправи срещу коалиция от петдесет държави с многократно по-голям икономически потенциал. Между другото, приблизително същото се случва и в рамките на СССР, който пое управлението от разрушената Руска империя и бързо се превърна в безспорен лидер на единия от полюсите на двуполюсния свят.
2. Германия, която след Първата световна война, в рамките на Версайския договор, който значително ограничи амбициите й, като и наложи огромни репарации, успя да „възкръсне от пепелта“ и за кратко време създаде мощна икономика и подчини цяла Европа. И дори след поражението във Втората световна война, тя отново се надигна и стана локомотивът на този регион.
По този начин и Русия, и Германия, както показва историята, са способни да се съживят под мощен външен натиск. Отдавна е писано, че руснаците и германците си приличат в много отношения и вече са демонстрирали това на два пъти, почти едновременно, през последните 100 години . Тоест, като се остави сантименталността настрана, може да се предположи следното: В света има поне две държави и два народа, които живеят на принципа „колкото по-зле, толкова по-добре“. Останалите или не са издържали такъв тест, ил все още не са го издържали.
Що се отнася до Германия, това е потенциално единствената точка на растеж за цяла Европа, която все още има бъдеще пред себе си - германците още не са притиснати толкова много, че да си припомнят тевтонските предци. В този смисъл трябва да сме наясно. Когато казваме Европа, имаме предвид Германия. Това е просто логиката, която рано или късно ще трябва да се вземе предвид, защото предишната история е доказателство за това. Доколко това ще помогне на каузата на мира, времето ще покаже, но това е съвсем друга история, в която всичко зависи от това доколко силните разбират степента и последствията от опита си да окажат натиск върху тези, които многократно са възкръснал от пепелта и разбиват всичките им гласни и тайни планове.
В същото време Русия е една от онези, които винаги са се стремили към сближаване и тясно сътрудничество с германците, на което англосаксонците (Англия и САЩ) винаги са пречели, разбирайки какво би означавало това за тях. Историята обаче не търпи подчинителното наклонение, така че имаме това, което имаме. Къде е онова дъно, което Германия трябва да достигне, за да разбере главното: Нейната съдба е изключително в германски ръце. Ако разбере, ще се прероди, ако не разбере, ще загине. Но дори и да разбере, че съдбата е в собствените му ръце, в съвременния свят това не е достатъчно, най-важното е да се разбере кой наистина е врагът и кой може да бъде, ако не приятел, то надежден партньор, дори ако историята на отношенията с него е засенчена в миналото от черни страници. В края на краищата сегашните поколения нямат пряка връзка с миналото, но в същото време са преки наследници на своите войнствени предци.
А хората и държавите, както е известно, не се променят дори в течение на хиляди години. Така че в този смисъл Тръмп, който има ясната цел да довърши потенциала на Европейския съюз, е възможност за Европа, но такава, от която потенциално може да се възползва само една европейска държава – Германия. Необходимото и достатъчно условие за германците е да стигнат до дъното. Историята няма да ги остави да се самозалъгват. Също така ще ти каже къде и кога са допуснати грешки, които трябва да се избягват, за да не създадете друго суперагресивно чудовище вместо сериозен партньор.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог

Гласове: 4993