"В епицентъра на широкия спектър проблеми пред Европа е кризата на лидерството, която има две основни измерения - компетентност и честност. Компетентност по стратегически за Европа теми и честност по отношение на европейските граждани и нашите партньори". Това заяви президентът Румен Радев по време на заключителната част от Петото издание на Софийския икономически форум, съобщават от пресцентъра на държавния глава.

Явно това е извода му от непрекъснатата ротация на едни и същи VIP персони на различни ръководни длъжности в държавицата ни, както и изпращани за еврокомисари, най-паче комисарки и прочие сладки длъжности по Европата и света. Към които има едно единствено изискване. Да предават и продават интересите на страната ни и на всяко изискване „отгоре”, да отговарят единствено с „Yes”.

Налице е  почти патологичната дисоциация от реалния свят, която се показва в думите и действията на западните политици. И все пак, дори когато ситуацията се влошава и руските сили напредват навсякъде, няма признаци, че Западът става все по-базиран на реалността в своето разбиране. И е много вероятно той да продължи да живее в своята алтернативна реалност, докато това не се промени насилствено.

Той има само поредица от „ad hoc” инициативи, свързани с неясни стремежи, които нямат връзка с реалния живот, плюс надеждата, че „ще се случи нещо полезно“. На сегашните ни западни политически лидери никога не им се е налагало да развиват такива умения. Но всъщност по-лошо от това е, че без да са развили тези умения, без да имат съветници, които ги притежават, те не могат наистина да разберат какво правят руснаците, как и защо го правят. Западните лидери са като зрители, които не знаят правилата на игрите „шах” и „го” – и се опитват да разберат кой печели.

Каква точно бе тяхната цел? Сега вече не са разрешени инициативи, като „да изпратим съобщение до Путин“, или „да подобрим морала у дома“. Това, което трябва да знаем е, какво се очаква конкретно? Какви са осезаемите резултати от техните „съобщения“? Могат ли да гарантират, че ще бъдат разбрани? Предвидиха ли възможните реакции на руснаците – и какво ще направят тогава?

Нашите политически класи и техните паразити нямат представа как да се справят с подобни кризи и дори как да ги разберат. Войната в Украйна включва сили, които са с порядък по-големи и сложни, отколкото която и да е западна нация е мобилизирала в операции от 1945 г. насам. Вместо реални стратегически цели, те имат само лозунги и фантастични предложения. Поради сложните причини, свързани с природата на западната „модерност”, либералните елити просто не са компетентни, или професионални по въпросите на сигурността. И не разбират същността им.

Например пожарите в Калифорния и кризата на компетентността в Америка.

Лос Анджелис е в пламъци, но лидерите на Калифорния изглеждат безпомощни, демаскирайки едно некомпетентно управленско поколение и публични инвестиции в несъществени услуги, което остави властите безпомошни сред прогнозираното възникване на пожарите. Това не бе първият пожар в поредицата от пожари в Малибу. Само преди няколко години също  е имало големи пожари. Винаги ги има. Те са неизбежни. Но след като е построен този гигантски град на това място с висока уязвимост, има мерки, които следва да бъдат предприети, за да се ограничи и да се отблъсне най-лошото.

Страхотно лесно е да  кажете, че се дължи на изменението на климата, но нищо от това не е започнало от вчера. Единствения въпрос е следният:  Направено ли и всичко възможно, за да се подготвят за неизбежна ситуация, която може би по мащаб се различава от миналото, но със сигурност не и по вид? Справят ли се местните лидери с работата си?

Няма много признаци, че е така. Те не са успели да се справят с неща като бездомността, преди пожарите. Така че въпросът дали всички тези неща са били направени, дали са били направени добре, дали е имало достатъчно вода в пожарните хидранти, дали изобщо те са работили и дали пожарната е била обучена правилно, всички тези въпроси ще възникнат.

А що се отнася до кризата на компетентността, има достатъчно материал, за да се представи всичко това утежнено от огромна некомпетентност. Калифорния е щат, който стана известен с това, че харчи огромни пари за неща, които не работят, за високоскоростни железопътни линии, които никога не се построени, за всякакви строителни и инфраструктурни проекти, които никога не се осъществяват. И в този контекст  това ще бъде опустошително за властовата структура на Калифорния.

В по-широк смисъл обаче това ще напомни на хората, че една политика, която от години е свързана с език и философски конструкции като справедливост, права на малцинствата и т.н., ще се разглежда като неуспешна да защити хората по най-съществения начин.