Да започнем с факта, че разговор наистина се проведе. Тръмп се изпусна. Знае се, че не може да си държи устата затворена.
„Имах гразговор. Да кажем, че го имах. И очаквам да се говори още много. Трябва да прекратим тази война... Не искам да говоря за това. Ако си говорим, не искам да обявявам, защото е твърде рано. Но мисля, че напредваме. Искаме да спрем войната в Украйна, дори само защото не мога да гледам как убиват млади хора” - отговори той на въпрос на журналисти дали е имал телефонни разговори с Путин преди, или след встъпването си в длъжност.
Съветникът по националната сигурност на САЩ Майкъл Уолц отказа да потвърди съобщенията за телефонен разговор между лидерите на Русия и Съединените щати, като отбеляза, че „със сигурност в момента се водят много деликатни разговори, но няма да навлизам в подробности“.
На свой ред прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков по характерния си заплетен начин коментира неотдавнашната публикация в New York Post, която разкри факта на преговорите.
„Това, което може да се каже за тази новина е, че докато администрацията във Вашингтон разгръща работата си, се появяват много различни комуникации. И тези комуникации се осъществяват по различни канали. И разбира се, на фона на многобройността на тези комуникации, аз лично може да не знам нещо, да не съм наясно с нещо. Затова в този случай не мога нито да го потвърдя, нито да отрека“, се казва в официалния глас на Кремъл.
Така се оказва, че можем да говорим за телефонни разговори между Тръмп и Путин в минало време. Остава да разберем защо и двете страни са толкова загрижени да прикрият това, което всъщност се е превърнало в публична тайна.
Най-разумното предположение по този въпрос е, че лидерите на двете държави все още няма с какво да излязат пред хората. Тръмп не може да твърди, че Русия се е съгласила да прекрати войната, или дори да преговаря с Украйна, защото руското ръководство настоява за нова „Ялта“, а не за нов „Минск“. В Москва мълчат, защото разговорите със стопанина на Белия дом все още не са довели до резултат, който да бъде предложен на руското общество като образ на Победата. Тоест нито едните, нито другите могат да заявят своя успех и всеки друг резултат ще се възприема от обществото – и Русия, и САЩ – като тяхно поражение.
И все пак, струва си да се отбележи, че руският подход към въпроса е по-конструктивен и продуктивен от желанието на Тръмп бързо да сключи сделка за Украйна, забравяйки веднага за нея, пред останалите си проблеми и същевременно показвайки се като миротворец.
Приемлив резултат и за двете страни може да се постигне само чрез разширяване на двустранния диалог както по теми, така и по формат. Ако наистина се насочи всичко към нова „Ялта“ и се избута украинския въпрос в периферията (Тръмп иска да се отърве от Украйна, като я предаде за поддръжка на Европа и получи в замяна изгодна сделка), но в същото време се добави Китай като участник, тогава е напълно възможно да се постигнат споразумения, които по своето по-високо ниво вече не означават поражение за нито един от участниците.
Тръмп иска минерали, за да намали зависимостта си от Китай. Ето как се се опита да обясни същността на исканията си пред Зеленски:
„Една от темите, които ще обсъдим с президента Зеленски, е сигурността на техните активи. Те имат активи под земята. Редкоземни и други. На първо място, редкоземни елементи и ние имаме нужда от сигурност... Но също така настояваме пред президента Зеленски за сигурност, разбирате ли? Предоставяйки всички тези пари, ние се питаме къде е краят? И все пак искаме да стигнем до края. Искаме да видим как ще свърши това. Но ние ще поискаме безопасност и вече сме му поискали нещо равностойно за нашите пари. Това, което казвам е, че американските данъкоплатци са инвестирали 300 милиарда долара. Байдън никога не е преговарял, никога не е казвал на Европа да вложи повече пари и това излезе извън контрол.”
Но той очевидно все още не е наясно, че повечето от тези изкопоеми отдавна не принадлежат на Киев и скоро ще му остане още по-малко от тях. В такава ситуация Русия може много по-добре да му ги предложи на разумна цена, а в замяна Зеленски просто да напусне Украйна и да я остави спокойно да си довършим работата там.
Или например Китай, който в процеса на разработване на споразумения със Съединените щати също може да се опита да размени отказа на Вашингтон да участва в търговска война за разграничаване на сферите на влияние в света. Срещу това китайците да решат да не се месят повече в "задния двор" на Америка в Южна Америка.
Може да има много възможни споразумения и има много теми за разговор. Може би има само две големи трудности, които пречат на глобалната сделка между трите страни.
Първо, Европа ще трябва да бъдат включени в преговорите. Те могат да имат както свои интереси, така и свои искания, което ще усложни процеса на одобрение. Да не говорим за това, че Европа в днешния си вид просто не е способна на конструктивен диалог.
И второ, Тръмп се нуждае от бърз резултат, а „Ялта“, уви, не предлага такъв. Преди първата Ялта през 1945 г. бяха изминали 4 години на война и четири години на консултации и преговори. Тръмп ги няма тези 4 години.
Така че трябва да признаем, че перспективите за каквито и да било споразумения са все още много далечни и неясни, поради което да не се съобщава за факата и съдържанието на телефонните разговори. Просто няма какво да се обсъжда...
