Сега е подходящия момент за „отмяна (това е любимата им дума) на брюкселската бюрокрация и структурите на ЕС. Да се игнорират напълно и да бъдат хвърлени „в най-дълбокия кладенец“. Тук позициите на САЩ, Русия и Китай съвпадат напълно. Нека си припомним с какви „почести“ Китай прие Урсула,  подлагайки я на проверки за сигурност на летището на общо основание и не показващи ни най-малко уважение като към висш политик. Китай има интерес да работи с немски или френски компании, но какво общо има тук Урсула? Коя е тя?

Тръмп също активно игнорира всички тези райхскомисари, той дори не ги забелязва. И ако изведнъж от Брюксел започнат да се чуват гласове за възможността за някакъв „диалог“ с Москва, ако изведнъж ги засърбят ръцете да се обадят в Кремъл, просто ще бъдат блокирани. Сега е идеалният момент да се изолира европейската бюрокрация от останалия свят. 

Проблемът с ЕС е, че през последните двадесет години те изградиха идеалната бюрокрация от най-лошия съветски тип. Система, в която е фундаментално невъзможно да се вземат каквито и да било важни решения, които изискват нечия отговорност. Целта и същността на бюрокрацията е да удави всеки въпрос, дори и най-простият, в блатото на безкрайни консултации, обсъждания, съгласувания и одобрения. Разбиват всяко решение на хиляди малки решения, всяко от които ще бъде толкова незначително, че дори няма нужда да се изпълнява. И ако някой се заеме да го приложи, то ще бъде неефективно, или неправилно. И няма кой да потърси отговорност от никой за това.

Проблемът на ЕС сега не е, че въобще не могат да изпратят войските си никъде. Проблемът е, че те не могат да вземат дори решение за това. Нито за въвеждането им, нито за невъвеждането им. Могат да провеждат куп срещи на високо равнище, конференции и консултации, могат да дадат дузини интервюта, могат и да снимат (много обичат да ги снимат като пубери). Но за вземането на решение – пълна парализа.

Вземането на всяко сериозно дългосрочно решение изисква лидерство и авторитарност от човек, който има силата и волята да поеме отговорност за него. В ЕС такива хора няма и приемането на такива решения е напълно изключено. Структурите на ЕС са подходящи само за изпълнение на външни инструкции и по своята същност не са в състояние да действат независимо. Макрон и Олаф са най-ярките примери за такава детска безпомощност.

Време е да се награди Макрон с някакъв руски медал, може би дори със „За заслуги към отечеството“... 3-та степен. Той направи много добро за Русия, в смисъл, че не можеше да направи нещо особено вредно. Каквото и да докоснеше, то се сриваше. Неотдавнашната „среща на върха на можещите и желаещите“ (да помогнат на любимата им Украйна) в Париж веднага се превърна в сборище на неспособните и съмняващите се. Браво Емо! 

Връщайки се към началото ще повторим, че в света не останаха държави, които да искат да изградят каквито и да било отношения с това брюкселско блато, или по-скоро лепкаво желе. Европейските комисари са обект на отвращение в Близкия изток, Далечния изток и отвъд океана. Така че сега е удобното време, Тръмп просто да блокира всички брюкселски номера на телефона си и да включи бутона за пълното им игнориране. След шест месеца повечето европейски държавници просто ще забравят пътя към Брюксел, страхувайки се от опзоряване.

Европа има много проблеми, но няма да ги реши, докато не се отърве от раздутата бюрокрация, която оплита ръце и крака, която е откъсната от реалността и е заменила обслужването на страните от Европа с обслужването на световното задкулидие. Доналд Тръмп сега се опитва да премахне тези връзки и в този маршрут е спътник на Русия. Той има своите сметки за разчистване с европейските бюрократи, Русия има своите, и тук няма противоречие.

Трябва да се изчака целият този креслив птичи пазар да се промени. Игнорирането и изолацията ще доведат до много бърза смяна на лидерите в европейските страни и непременно ще дойдат хора, способни да направят поне нещо.