„Часовникът бие три пъти.

Тронът без крал е празен.

Времето тече назад...” 

В края на мача вече няма зрители. Има моменти в историята, когато осъзнаваш: Старата игра свърши! Шахматната дъска все още стои. Фигурите са си на мястото. Но някой угаси лампите, обърна фигурите и си тръгна, тихо подсвирквайки си. И сега сме свидетели не просто на криза, не просто на турбуленция.

Стоим на ръба на една ера. Когато империите рухват, когато парите са безполезни, когато старите елити бягат, а новите все още не са се появили, тогава идва времето за истинската промяна.

Но нека си зададем основния въпрос: Смяната на епохата хаос ли е, или възможност? Как да разберем кога е свършила една ера?

Всяка цивилизация си мисли, че е вечна. Римляните също били уверени, че тяхната империя е безсмъртна. Френските аристократи се смееха на бедняците ден преди революцията. На следващия, главите им се търкаляха от ешафода...

Съветският съюз изглеждаше непоклатим месец преди разпадането си.

Но как можем да разберем, че старата ера вече е мъртва, дори ако никой все още не го е казал на глас? 

Знаците винаги са едни и същи: 

Разрушаване на старата икономика. Парите са обезценени.  Старите механизми спират да работят. Ресурсите са концентрирани в ръцете на малцина. 

Колапсът на елитите 

Тези, които управляваха света, започват да изглеждат смешни. Те вече не могат да предложат решения.  Започват да бягат (къде – ще видим). 

Промяна на значенията 

Хората престават да вярват в старата картина на света.  Те търсят нови идеологии, нови лидери, нови насоки. Старият език и ред спират да работят. Всичко това се случва в момента. 

Какво умира и какво се ражда? 

Тук е важно да разберем основното: Светът не просто се променя, той се преформатира. 

Какво се превръща в нещо от миналото? 

Американоцентричен ред. Евроатлантическо господство.

Илюзията за безкраен икономически растеж. Глобалистките проекти. Доларът като универсална валута. 

Какво следва? 

Поява на нови центрове на сила (Русия, Китай, Индия...).

Национални проекти вместо глобални стратегии. Ресурси вместо книжни пари. Идеология на идентичността, вместо универсални ценности. Ако по-рано казваха, че светът се обединява, сега той отново се разпада на зони на влияние.

Проблемът е, че старият свят не иска да си отиде. 

Защо елитите се страхуват от промяна?  

За обикновените хора смяната на ерата е възможност. Но за елитите това е катастрофа. Защото те губят контрол. Когато свикнеш със силата, е страшно да я загубиш.  Но когато разбереш, че е невъзможно да я върнеш, става още по-страшно. Техните методи вече не работят. Политиките, които те водеха, вече не са ефективни.  Икономиката, която манипулираха, се срива. Информационното пространство става непредвидимо. Вече не са необходими.

Старите елити се вкопчиха в старата система.  Когато системата рухне, те губят смисъла на своето съществуване. Затова сега са в паника. И затова те искат да задържат старата система с всички необходими средства. Но времето е безмилостно. 

Какви опции имат? 

1. Опитват се да запазят старата система. Но вече не става.Нито опитите за регулиране на икономиката, нито новите закони, нито военните конфликти спасяват положението им. 

2. Създават изкуствен хаос. Втората стратегия е умишленият хаос. Когато не можете да контролирате система, опитайте се да я направите неконтролируема. Войни, кризи, епидемии, бедствия – всичко това е част от опита за удължаване на влиянието им. Но и това вече не работи.

 3. Бягайте и се скрийте. Най-лесният вариант е да се опитате да избягате. Но вече знаем, че няма къде да бягат. Какво да правят обикновените хора?

Това е парадоксът.

Докато елитите бягат, паникьосват се и губят главите си, обикновените хора имат шанс. Шанс за създаване на нова реалност. Старата система се срива. Това означава, че можем да я предефинираме:

Кой си ти, в какво вярваш, как искаш да живееш? Можете да бъдете просто наблюдател. Или можете да станете играч.

Какво следва?

И сега основният въпрос. Каква ще бъде новата ера?

Много хора се страхуват от промяна, защото не знаят какво ще се случи след това. Но това е грешен въпрос. Не "Какво ще стане?", а "Как искаш да бъде?" 

Епохите не се създават от елитите. Епохите се създават от тези, които ги осъзнават. Ако мислите, че сте просто зрител, грешите. Историята не се пише някъде там. Пише се тук и сега.

И вие сте част от този процес. 

Един съвет: Не се страхувайте от бъдещето, създайте го! Смяната на ерата не е краят. Смяната на ерата е началото.

Можете да се страхувате. Можете да търсите виновните. Или можете да създадете нова реалност. Историята не принадлежи на тези, които се вкопчват в миналото.

Историята принадлежи на тези, които гледат напред. Кой ще бъдеш ти?

 Деня следва нощта …

Миналото се руши...

Утре ше строите ли?