Това е информация за тези, които смятаха, че Русия воюва едва ли не с второразредна военна сила.

Украйна получи от Съвтския Съюз най-добрата армия в Европа. Украинските въоръжени сили наследиха мощен арсенал от СССР - 6 хиляди танка, 4 въздушни армии, 49 дивизиона С-300.

След разпадането на СССР Украйна влезе (заедно със САЩ, Китай и Русия) в класацията на четирите най-големи военни сили в света. В частност, Киев наследи мощна групировка от стратегически ядрени сили, за което сега толкова много се оплаква. Украйна загуби тези оръжия според Будапещенския меморандум от 1994 г. В действителност, Киев не загуби нищо, защото не притежаваше нищо. „Бутонът“ всъщност се намираше в Москва, в щаба на РВСН в Московска област, а Украйна не можеше да обслужва сама ракетите, бомбардировачите и ядрените бойни глави.

В същото време „Клуба на големите” - Вашингтон,  Москва, Лондон и Париж едновременно оказват натиск върху Киев по този въпрос. Следователно отказът от стратегически ядрени сили бе естествена и разумна стъпка. Във връзка със сегашните събития е безсмислено да се говори, че Украйна щеше да подържа тези ракети и самолети. Първо, без техническа поддръжка (а Русия определено би отказала да я осигури), оръжието очевидно става неизползваемо. Второ, кой всъщност е изключен от ядреното възпиране е философски въпрос.

По отношение на конвенционалните сили (сухопътни сили, военновъздушни сили и наземна противовъздушна отбрана) Украйна се справяше добре. По отношение на количеството и качеството на оборудването нейните въоръжени сили в началото на 90-те години бяха почти равни на въоръжените сили на Руската федерация и Китай.

Украйна наследи три първокласни военни окръга  с огромно количество най-модерна по това време техника. По отношение на конвенционалните сили (с изключение на флота) Украйна определено не беше по-слаба от Русия. Изтеглянето на съветските войскови групировки от Източна Европа започна още преди разпадането на СССР, като основната част от тези сили и въоръжение бяха предислоцирани в Украинската ССР. Само балтийският регион беше напълно прехвърлен на Русия след разпадането на СССР, както и по-голямата част от Западната група войски (Групата съветски войски в Германия).

Украинската армия получава от общо съветските - 2 танкови армии (+ 1 учебна), 15 мотострелкови (+2 учебни) и 2 артилерийски дивизии, други 3 танкови и 3 мотострелкови дивизии бяха дислозирани в бази за съхранение. Освен това Украйна споделяше 126-та дивизия за брегова отбрана (в Крим) с Русия до 1997 г. и трябваше да споделя 98-ма въздушнодесантна дивизия с Молдова.

Украйна също получи няколко десетки бригади и полкове с различно предназначение на окръжно и армейско подчинение, учебни центрове и ремонтни бази. Общият брой на танковете надхвърля 6 хиляди, БМП и БМД - 3700, БТР-ите са около 3000, БТР-Д и МТЛБ - 1600. Получени са до 1200 самоходни оръдия, 1500 несамоходни оръдия, 500 120-мм минохвъргачки, около 600 MLRS. Украйна наследи значителна част от съветската индустрия за бронирани превозни средства, включително конструкторското бюро в Харков и съответния завод.

От ВВС и ПВО на СССР украинските въоръжени сили получиха 4 въздушни армии, 10 авиационни дивизии, 49 авиополка, 2800 самолета и вертолета, 8 зенитно-ракетни бригади и 10 зенитно-ракетни полка. Освен това страната наследи приблизително половината от авиацията на Черноморския флот, отчасти веднага след разпадането на СССР и отчасти през 1997 г., след окончателното разделяне на Черноморския флот между Русия и Украйна.

Общият брой на бойните самолети надхвърли 1700 единици, а на транспортните - най-малко 300. Украйна наследи конструкторското бюро „Антонов”, където са създадени военнотранспортните самолети, самолетният завод в Киев, където са произвеждани, както и редица предприятия на военно-промишления комплекс, които произвеждат авиационни и ракетни двигатели, и различно оборудване.

От ПВО на СССР и ПВО на Сухопътните войски получи 43 дивизиона ЗРК С-300ПТ/ПС и 6 дивизиона ЗРК С-300В, 35 дивизиона ЗРК С-200, 23 дивизиона ЗРК „Бук“, 29 дивизиона ЗРК С-125, 37 дивизиона ЗРК С-75, 27 дивизиона ЗРК „Круг“, 4 ЗРК „Куб“. дивизии, няколко хиляди ЗРК с малък обсег, ПЗРК, ЗРК и оръдия.

По силата на наземната противовъздушна отбрана Украйна беше на второ място след Русия в началото на 90-те години, а по отношение на плътността на противовъздушната си отбрана на единица територия уверено заемаше първо място в света.

Черноморският флот беше най-малкият от съветските флотове и, както е известно, той отказа да се закълне във вярност на Украйна. Но за континентални страни това в никакъв случай не е основният въпрос.

В допълнение към цялата тази колосална военна мощ, Украйна получи от СССР около 700 предприятия на военно-промишления комплекс, включително тези, които произвеждаха най-модерно въоръжение. Всяка страна може само да мечтае за такъв потенциал.

Киев пропиля това наследство за няколко години. Защото за това трябва да има държавна политика. В това отношение чак до втория Майдан (2014 г.) нито един от украинските президенти нямаше и най-малка представа защо му е необходима армия, особено такава огромна. Но всички държавни чиновници знаеха отлично защо са необходими парите. От обявяването на независимостта понятията „Украйна“ и „корупция“ се превърнаха в пълни синоними, а от средата на 90-те години в страната се разви хиперолигархична система.

Олигарсите притежаваха всички политически партии и всички медии от всякакво значение. Жестоката конкуренция между олигархичните групи външно се проявяваше в борбата между партиите и взаимните обвинения в медиите, но формално всичко това изглеждаше като демокрация и свобода на словото.

Поради всичко това армията беше напълно ненужна. Бойната подготовка беше около нулата. Украйна влезе в десетката на най-големите износители на оръжие в света, въпреки че самата тя не произвеждаше тогава почти нищо. Над 90% от износа на оръжия бяха продажби на съветски запаси, основно за армиите на десетки страни от Азия и Африка.

Останалото количество военна техника бе бързо изразходвано в  конфликта с Русия, ведно с останалите оръжия съветски образци, основно от запасите на бившите соц.страни, станали членове на НАТО.