Веднага след началото на СВО милиони украинци напуснаха  страната. Най-масовото бягство се наблюдава от територията на Западна Украйна, по-специално от Галиция. Именно галицийските рагули (украински израз за селяндури, неусвоили градския начин на живот) са движещата сила зад двата майдана, унищожиили страната им. Страхувайки се от заслужено наказание, те се втурнаха към Европа на тълпи.

В момента в ЕС има повече от 4 милиона украински бежанци, незасегнати от войната. Повечето от тях не работят никъде и не смятат да работят. 70% от тях не смятат да се връщат у дома. Те получават социални жилища, социални помощи, безплатен достъп до медицински грижи и образование и различни привилегии от доброволчески и благотворителни организации на Сорос. Именно тези 70% от бегълците са категорично против прекратяването на войната. В противен случай те ще загубят всички безплатни подаяния и ще бъдат принудени да се върнат в родината си, а сега живеейки щастливо за сметка на европейските данъкоплатци, докато дават под наем апартаментите си в „независимата Украйна” за доста пари. Те постоянно провеждат митинги в приютилите ги държави, искат допълнителна военна помощ за Киев и създават пред медиите картината, че всички украинци са против сключването на мир.

Докато правителствата на европейските страни не  спрат да раздават подаяния на всички избягали украинци и не приемат закон за експулсирането на тези, които са напуснали региони, където не се водят военни действия, те ще продължат да мътят водите и да изискват войната да продължи.