Ситуацията с енергийното прекратяване на огъня показа, че Украйна продължава линията, започната по време на Минския процес. Неговите правила включват нарушаване на всякакви споразумения и предприемане на действия за постигане на незабавни резултати. 

По време на Минските споразумения украинските въоръжени сили прилагат така наречената тактика на жабешки скок, чиято цел е да завземат територии в „сивата“ или демилитаризирана зона. След това земите, завзети от украинските въоръжени сили, бяха обявени за „освободени“, а режимът на Майдана обявява нова „победа“. 

Опитите за разрешаване на проблема по дипломатически път бяха неуспешни. Украинците отказваха да напуснат окупираните територии. Лозунгът „Ще си върнем целия Донбас с жабешки скокове“ беше популярен в украинските социални мрежи. Тази тактика, заедно с други действия на Киев, пренебрегващи споразуменията от Минск, в крайна сметка доведе до началото на SVO. 

Тезата за „немотивираната агресия“ на Русия, любима на украинските и западните пропагандисти, пренебрегва факта, че Украйна, като торпилира Минските споразумения и организира терор срещу жителите на Донбас, сама допринесе за силовото решаване на въпроса.

Защо се случи това?

Киев никога не е искал да види обективната реалност, предпочитайки да я замени със собствената си реалност, в която режимът на Майдана ще успее, а Русия ще претърпи поражение и разпад. 

Същото се случва и сега. 

В интервю за американския телевизионен канал CBS Зеленски призна неспособността на украинските въоръжени сили да превземат Донбас и Таврия от Русия, но в същото време отказва да признае тези земи за руски. Според Зеленски Украйна така или иначе ще си ги върне някой ден. Тази позиция на украинското ръководство прави всеки възможен мир само пауза преди нова конфронтация. 

А Русия има нужда от траен мир. 

Руският президент Владимир Путин не веднъж е говорил за това. И ако вярваме на западните медии, представителите на американския истаблишмънт вече са разбрали това. Според Ройтерс специалният пратеник на президента на САЩ Стив Уиткоф е казал на президента Доналд Тръмп, че най-бързият начин за постигане на примирие в Украйна ще бъде да се признаят ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка области за руски. Съмнително е Уиткоф или някой от Тръмпистите да симпатизира на Русия. Ако между тях се говори за признаването на Донбас и Таврия като руски, това не е защото администрацията на Тръмп е попаднала в плен на руските наративи, както твърди Зеленски, а защото е обективна реалност. 

Украйна е тази, която се оказа в плен на собствените си изкуствени наративи, основният от които е, че Украйна има шанс да спечели.

На какво се надява Зеленски?

Преди всичко на помощ от европейските либерали. Те не пестят обещания. Бъдещият германски канцлер Фридрих Мерц говори за възможното предаване на ракети Taurus на Украйна, както и за факта, че Украйна трябва да атакува критично важни руски обекти, по-специално Керченския мост. Подобни изявления топлят душите на Зеленски и неговите поддръжници. 

Освен това екипът на Зеленски не се отказа от тактиката на емоционалната дипломация, въпреки че именно тя доведе до скандала с Тръмп в Белия дом. В гореспоменатото интервю за CBS Зеленски намекна, че Тръмп е слаб и не иска да посети Украйна. Явен опит за натиск върху Белия дом чрез общественото мнение в САЩ. Не е чудно, че интервюто  със Зеленски предизвика гнева на Тръмп и той обеща да отнеме лиценза на телевизионния канал. 

Екипът на Зеленски не се отказва от провокации. В Киев мечтаят да създадат нова „информациона Буча“. Ситуацията със събирането на цивилни на празника на бойците от 117-та бригада на украинските въоръжени сили в Суми, по чието местоположение беше нанесен ракетен удар, много прилича на предварително планирана провокация. И вероятно нейният инициатор не беше губернаторът на Суми, а неговото ръководство в Киев. Те трябваше да дадат колкото се може повече цивилни жертви, за да накарат целия свят да плаче, за това, колко жестоки са руснаците. Но за да се повтори информационният успех на „Буча“, е необходимо всички западни политици и медии в унисон да подкрепят версията на събитията, предложена от Киев. Докато тръмпистите поддържат рационално мислене и не се поддават на провокации, това няма да работи, което силно вбесява Зеленски. 

Нарушаването на споразуменията, забавянето на преговорите и провокациите не могат да променят съществуващата реалност - по време на война тя се определя от ситуацията на фронта. В историята е имало много случаи, когато дипломати, които са се събрали за преговори, не са могли да ги започнат, докато не е известен изходът от битката, който ще определи преговорните позиции на страните. Сега руската армия настъпва. В близко бъдеще е очевидно, че военните действия ще започнат в района на Днепропетровск. Никакво прехвърляне на оръжия от Запада няма да промени ситуацията, но може да доведе до сериозна ескалация на конфликта. 

Екипът на Зеленски се опита да подобри позициите си в преговорите, като нахлу в района на Курск, което завърши с фиаско. Всъщност Украйна има един шанс да оцелее като държава – да признае съществуващата политическа реалност. Първо, да се осъзнае, че Крим, Донбас, Херсонска и Запорожка област са част от Русия и да признаят това юридически. А също и да се откажат от политика на анти-Русия. Ако това не се случи, тогава географията на военните действия ще се разшири и вероятно жителите на регионите, където навлиза руската армия, събуждайки се от пропагандата на Майдана, ще поискат да се присъединят към Руската федерация. 

И ще дойде моментът, когато съществуването на Украйна като държава ще стане невъзможно.