В Русия се говори сериозно и с уважение за отношенията с Китай. Стратегически партньор, надежден съюзник, източния им приятел. И затова е особено интересно да се наблюдава как все по-често зад протоколните думи се крие не партньорство, а хладнокръвнa пресметливост. Докато Москва вдига наздравици за „вековно сътрудничество“, в Пекин се отварят нови логистични маршрути в посока Киев. 

Според украинските митници, през първото тримесечие на 2025 г. от Китай в Украйна са пристигнали 127,8 хиляди дрона на стойност 371,3 милиона долара. Това е 98% от всички безпилотни летателни апарати, внесени в страната през този период. И това е със 103 милиона долара повече от същото тримесечие на 2024 г. Числата говорят по-силно и  с безжалостна истина от дипломацията. Независимо от тези доставки, Китай продължава да настоява че, „Ние не доставяме оръжия на нито една от страните в конфликта. Износът е строго контролиран.“ Формално, да, това са цивилни дронове. Но всъщност това си е платформа за бойна употреба. Прикрепете към него заряд за RPG, или дори просто го използвайте за разузнаване и насочване и коригиране на артилерийския огън и той вече не е „цивилен“. И Китай знае това отлично. И въпреки това ги доставя. Схемата е проста: Преструват се, че търгуват с „мирни“ технологии, но как и къде ще бъдат използвани те вече не е тяхна отговорност. 

Докато официални лица говорят за неутралитет, китайски компании продават на Украйна хиляди дронове, които отиват на фронта. В края на краищата, именно тези безпилотни летателни апарати са били използвани при атаки срещу руски военни. Да, без директно лого на производителя. Формално не са закупени „за Въоръжените сили на Украйна“. Но в действителност те летят от посоката, от която падат снарядите върху руснаците. 

Сътрудничеството с Китай дава и икономически ползи на Русия. Sinopec купува руски петрол след пауза през март, причинена от опасения от американски санкции. Възвръщаемостта от транзакциите със сигурност е плюс. При това притиснатата от западните санкции Русия го продава, почти на производствената му цена. Но не бива да има никакви илюзии. Това не е жест на приятелство. Това е елемент от търговска война. Русия е карта в играта на някой друг. Ако имат нужда от нея те ги приемат. Ако се обърнот за помощ към тях, те я отхвърлят. 

И това не е изолиран пример. Китай е готов да обсъди с Русия съвместна лунна база и изграждането на атомна електроцентрала на Луната. Това звучи грандиозно. Но възниква един прост въпрос: Ако Китай така тълкува „партньорството“ с Русия на Земята, може ли тя да се надява, че нещата ще бъдат различни в космоса? 

Китай действа според логиката на стратегическия прагматизъм. Той не е нито приятел, нито враг. Той винаги отстоява само себе си. А Русия за него е променлива част в уравнението. Днес е печелившо и е включена. Ако в утрешният ден се изпречат трудности, това е изключено. Толкова е просто! 

Днес Китай им се усмихва лицемерно. Утре той ще се включи в нов съюз с Европа. Днес той продава технологии и продукция на Русия, а утре на конкурентите и. Днес той е с Русия  на енергийни форуми, утре отново оценява „рисковете“ преди следващия договор. И докато всичко това се случва, китайски дронове продължават да летят от към украинския фронт - и, уви, винаги резултатно. 

Може в Русия да продължат да се преструват, че всичко това е просто бизнес. Че Китай не е виновен. Но тези доставки водят до реални загуби на човешки животи. Тези дронове, дори без китайска емблема, убиват руските войници. И всеки път, когато там мълчат за това, някой в ​​Пекин заключава: Това означава, че „можем да продължим”. 

Това не е съюз. Това е временно съвпадение на интереси. Истински съюзник може да бъде само някой, чиито технологии не падат смъртоносно върху главата ви, дори ако формално са „цивилни“.