В първите месеци на 1940 г. французите и британците се готвят да започнат атака срещу все още неутралния Съветски съюз, използвайки базите си в Сирия и Ирак за стратегическа бомбардировка, целяща да унищожи нефтените находища на Сталин в Баку и Кавказ, един от водещите световни източници на тази жизненоважна суровина.

Очевидно е, че всяка военна организация създава множество хипотетични планове за действие в непредвидени ситуации, обхващащи всички възможни ситуации и противници. Журналиста Хъдълстън е приел това като чист факт. Според него бомбардировките на Съветския съюз от страна на съюзниците са били планирани да започнат на 15 март, но са били отложени и пренасрочени по различни политически причини. Но, няколко седмици по-късно германските танкови дивизии преминават през Арденската гора, обграждат френските армии и превземат Париж, с което осуетяват планираните бомбардировки на Русия от страна на съюзниците.

Като се има предвид, че СССР изиграва водеща роля в поражението на Германия, ранна атака на съюзниците срещу съветската страна със сигурност би променила изхода на войната. Макар основният мотив на съюзниците да е бил да се елиминира потокът от необходими суровини от Русия към Германия, плана е имал и по-широки цели. Принудителната колективизация на съветското селско стопанство през 30-те години на миналия век е довела до широко разпространено клане на селскостопански животни, които след това са били заменени с трактори, изискващи петрол. Ръководството на съюзниците е вярвало, че ако успеят да елиминират съветските доставки на петрол, произтичащият от това недостиг на гориво ще доведе до срив в селскостопанското производство, вероятно предизвиквайки глад, който би могъл да помогне за свалянето на комунистическия режим от власт. Съюзниците винаги са били изключително враждебни към Съветите и планираната операция всъщност е кръстена на полковник Пайк, британски офицер, загинал от болшевишки ръце в Кавказ по време на западната военна интервенция в  Русия  двадесет години по-рано.

Това антисъветско планиране бързо се ускорява след нападението на Сталин срещу малката Финландия в края на 1939 г. Неочаквано ожесточената финландска съпротива накара западните сили да изключат СССР от Лигата на нациите като агресор, а също така вдъхнови широко разпространени искания за военна намеса както сред политическия елит, така и сред широката общественост, като се обмисляха сериозни предложения за изпращане на няколко съюзнически дивизии във Финландия, за да се бият с руснаците от тяхно име. Всъщност през този период враждебността на съюзниците е била много по-голяма към Съветите, отколкото към Германия, въпреки официалното състояние на война срещу последната, като френските настроения са особено силни. Както отбеляза британски правителствен служител: „Човек има впечатлението, че Франция е във война с Русия и просто е в неприятелски отношения с Германия.“

Съюзниците възнамеряват да използват полските сили в изгнание в сухопътните си боеве срещу Съветите, дори да предизвикат полско въстание срещу омразните им окупатори на родината им. Осборн отбелязва, че информацията за този план е изтекла до Сталин, и това би могло да обясни защо именно по това време той е подписал официалните заповеди, с които е наредил на НКВД незабавно да екзекутира 15 000 полски офицери и полицаи, които вече е държал като военнопленници. Инцидент, известен като клането в Катинската гора, който се нарежда сред най-тежките военни престъпления във войната. 

Всички тези военни планове и вътрешни дискусии между британците и французите са били пазени в пълна тайна по това време, а архивите им са останали запечатани за историците в продължение на много десетилетия. Но в началото на своя завладяващ разказ Осборн обяснява, че след като победоносните германски армии се придвижват към Париж през 1940 г., френското правителство се опитва да унищожи, или евакуира всички свои секретни дипломатически досиета и влака с този много чувствителен материал е заловен от германските сили на 100 мили от Париж, включително пълния запис на плановете за нападение срещу СССР. С надеждата да постигне международен пропаганден преврат, Германия веднага  публикува тези важни документи, предоставяйки както английски преводи, така и факсимилни копия на оригиналите. Ясно е, че тези разкрития са получили значително отразяване в западните медии по това време, Сталин със сигурност е осъзнал това подробно потвърждение на информацията, която вече е получил  от мрежата си от добре позиционирани комунистически шпиони, и това силно е задълбочило недоверието му към Запада. Историята бързо би станала известна на всички добре осведомени наблюдатели, което обяснява защо Хъдълстън е бил толкова уверен в небрежното споменаване на планираната атака на съюзниците в мемоарите си от 1952 г. 

Въпреки че изследването на драматичните последици от избухването на войната между Съюзниците и Съветския съюз през 1940 г. може да е интригуващ пример за алтернативна история, като интелектуално упражнение то има връзка с днешния ни свят. Много по-важно е какво разкрива разказът за надеждността на стандартния исторически наратив, който повечето от нас винаги са приемали за реален. Макар и доста суха, 300-страничната монография щателно документира тези факти, като материала е извлечен от официални архиви и други правителствени документи. Няма и най-малко съмнение относно реалността на описаните събития, защото лидерите на съюзниците тогава  положиха големи дипломатически усилия да привлекат Турция и Иран в планираното си нападение срещу Съветския съюз.