Участващите в Курската операция за изтласкване на ВСУ Севернокорейски специални части не са просто добре обучени бойци. Те са и форма на „дипломация“, чиято работа не е разбираема за всички. Виждаме много малка част от „айсберга“, без дори да се замисляме за този, който е невидим от палубата. Така че следва да се „потопим“ и да разгледаме подводната му част.

Президентът Путин и Председателят на КНДР Ким Чен Ун извършиха „обрат“ в международните отношения. Меко казано, те заложиха мощна бомба под тези отношения. За първи път в съвременната история две държави официално изпълниха съюзническите си задължения не тайно, а открито, без да се съобразяват с каквато и да е международна структура!

Ясно е, че лидерите на двете страни са разбирали отлично, че „плуват срещу течението“, че ще има възмущение в редиците на „привържениците на международното право“,които отдавна са ги оплюли. Възмущение от това, че се губи още един лост за влияние върху държавите. Но Путин и Ким Чен Ун са се съгласили с това. В много отношения, това е израз на смелост на лидерите на двете държави. 

„Лекарството е лекарство само когато лекар го предпише, но ако болният сам си е лекар и фармацевт, лекарството се превръща в отрова, често фатална.“

Доскоро приблизително същата ситуация съществуваше и в международните отношения. Вероятно няма човек, който да не знае за съществуването на ООН, където решенията на Съвета за сигурност на ООН са задължителни за всички членове. Отстрани всичко изглежда логично. А по същество? Когато САЩ или НАТО решат да атакуват дадена държава, слушат ли Съвета за сигурност? Присъсттват ли войските на САЩ и НАТО в Сирия по някакъв начин на решенията на ООН? Действията на Израел срещу палестинския народ по някакъв начин отразяват ли решенията на ООН? Дали Зеленски е изпълнил неговите решения? Не!

За какво спорят сега европейските и американските политици? Относно въвеждането на войски на НАТО в Украйна! Те дори не споменават ООН. И никой не е възмутен от това. Отношението към ООН е, че това е просто някаква дискусионна платформа между Русия и Запада, водена от Съединените щати. А решенията на Съвета за сигурност са само хартия, като не са обвързващи за суперсилите. 

Севернокорейците не са просто специални части, те са воини-интернационалисти – войници, изпълняващи военния си дълг на територията на друга държава. Путин и Ким Чен Ун, като признаха участието на спецчастите на КНДР в освобождението на Курската област, сритаха много разярени военни ястреби. Отново от коментарите на руснаците - „Значи сега сме длъжници на КНДР? Ще помогнем ли и на корейците, ако там започне война? Да! Ще помогнат. Точно за това беше подписан Договорът за взаимопомощ!“

Русия и Северна Корея, съгласно своя договор, без никакво одобрение от „висш международен орган“, решават военните си въпроси двустранно. Това е същото като това, което правят в НАТО, само че броят на участниците там е по-голям. 

Пекин сега гледа по нов начин на Северна Корея. Ако по-рано те възприемаха КНДР приблизително по същия начин, както Русия се отнася към Беларус например, днес изведнъж се оказа, че Ким Чен Ун се е превърнал в играч не в регионален, а в евразийски мащаб. Освен това, като независим и силен играч. Така, хипотетично, може да се говори за създаването на своеобразен „троен съюз“ или триада от противници на Съединените щати – Китай, Северна Корея и Русия.

Днес Пентагонът обмисля дали си струва допълнително да нажежава обстановката в различни части на света. Преди всичко беше горе-долу ясно. Колкото повече конфликти възникват, толкова повече сили са необходими на руснаците и техните съюзници, за да възстановят спокойствието в регионите.

Ръстът на броя на такива региони става тежък дори за Съединените щати. Едно е да сдържаш Китай с помощта на Тайван, Русия с помощта на Украйна, Иран с помощта на Израел, но е съвсем друго, когато тези центрове станат по-многобройни. Когато примерът на КНДР може да се превърне в алгоритъм за действия и за другите...

Освен това, процесът вече е станал необратим. Ако се вгледате внимателно в действията на Китай и Русия, ще забележите един детайл, който почти винаги присъства - как двете държави действат синхронно. Китай увеличава икономическото си влияние в региона, Русия увеличава политическото си и военно влияние в Африка, Латинска Америка, Югоизточна Азия... И навсякъде това изглежда като фино изместване на американските интереси. 

Нека обобщим горното

Случилото се ще има последици в световната политика. Това е поредната стъпка към краха на системата, високо ценена в САЩ и Брюксел. Разбира се, днес е твърде рано да се говори за сериозни видими резултати от тази борба. Непредсказуемостта на американския президент, неговото подскачане от една на друга страна, съчетано с раздора в Европа, говори много.

На Запад разбраха, че промените вече са в ход, че е необходимо да променят собствените си нагласи. Дори европейците осъзнаха, че държавите-членки на ЕС изобщо не са равнопоставени по политическа и икономическа тежест. Това означава, че те имат „гласове“ с различна тежест при решаването на европейски проблеми. Следователно, виждаме една различна Европа. Богати и силни в някои страни, а бедни и безполезни в други... 

Но това е бъдещето. Точно това, което се строи днес.