Внимание! Текстът е изпълнен с искреност и самоирония, съдържа жаргон, има неочаквани акценти, пълен е с ударения и има значителни претенции към здравия разум. Няма възрастови ограничения, иронията и сарказмът са строго задължителни. 

С какво се гордее среднстатистическия деградиращ човек? 

С размера на половия си орган

С чертите на лицето си

С националността си

С религиозната си принадлежност

Със силните си властници

С количеството на секспартньорите си

С авторитетните си роднини и познати

С етикетите на марковите си дрехи

В края на краищата, какво виждаме, ако не присвием очи? 

Плюскане до преяждане. Пий, за да се надпиеш. Дрехи... за събличане. Изкуство, с което се злоупотребява. Творчество за подигравки. Марките са се превърнали в икони. 

Успехът не е в интелигентността, работата, уважението, или дори в парите. В днешно време е готино да се отпуснеш, да забравиш проблемите, да решаваш категорично, да критикуваш и да се хвалиш, да пилееш пари и да ги харчиш за безцелно изживени дни - здраве, време, съвест. 

Говорим си с междуметия, общуваме с емотикони и изразяваме чувствата си с лайкове.

По ТВ екраните - неталантливи идоли. „Звезди“, блестящи от разпуснатост. Ефикасни крадци, които се чудат, как да оправдаят и защитят яхти, фабрики и всякаква друга, честно "приватизирана" обществена собственост още от началото на 90-те години, че и до днес . 

Стабилен растеж... след пенсионна възраст, лихви по кредити, глупава реклама и подли провокации. 

Дойде времето, когато за четири цифри от кода можеш да дадеш всичко, което имаш, и веднага да си купиш дългово робство за в бъдеще... 

Животът е интересен само за доверчивите, безумно смелите и глупавите. За умните - понякога е тъжен... 

Разбира се, здравословният песимизъм подсказва, че нещата не са толкова лоши, колкото биха могли да бъдат. И някак си все пак със сигурност ще се справим с всичко това. Е - нищо, преживели сме и по-лоши неща... Това, което не те убива, а те прави по-силен... и така нататък... 

Има и друг свят, той не е по-добър, на места е вече позапуснат, и този свят наистина генерира проблеми на всички ни. Там е имало един възрастен каубой, страдащ кротко от нарцисизъм, но не, янките си го избраха за най-умния президент. Сега той е кошмар за целия свят. Той е Папата на католиците, Президентът на гренландските ескимоси, Губернаторът на канадските американци и Властелинът на моретата. Започнал е с Персийския залив, и няма данни, че ще се спре. 

Не, че предишният дядо е бил по-добър. Не беше чак такъв бесен републикански слон в магазина на света, но все пак бе едно кротко демократично магаре. 

И няма отговор!

Защото и най-умните и правилните думи вече не са отговор!

Като обикновени хора (между другото, без никакви претенции за по-добри размери на органи, лицеприятност, националност и принадлежност...) отговорно заявяваме, че е необходимо да ни се отговори. Защото безотговорността поражда всепозволеност и престъпен рецидив. 

Отговорът трябва да бъде ясен и разбираем, включително и за неразвити умове. Нека го направим без излишни думи (всички те са излишни в такава ситуация), за да не ни се струва твърде малко и за да не искаме повече. 

Безотговорността трябва да спре!