Понякога човек трябва да се ощипе, за да приеме, че случилото се в Съединените щати, в нацията, която води свободния свят – между 2020 г. и днес, това наистина се е случило. От новата книга – „ Първородният грях: Упадъкът на президента Байдън, и катастрофалното му повторно кандидатиране “ – става ясно, че дори авторите на този основополагащ анализ на управленския му период не могат напълно да приемат случилото се. Както самите автори признават, когнитивният му дисонанс бе твърде силен, за да се прикрие.

Ако сте демократ, искате да вярвате, че демократите са морално добри. Искате да вярвате, че сте интелигентни, че не можете лесно да бъдете манипулирани или измамени. Искате да вярвате, че САЩ са истинска демокрация и че техният президент - вашият президент демократ е умен и компетентен човек. Искате да вярвате, че хората на високи постове „постъпват правилно“ и спазват Конституцията на САЩ.

Тази книга доказва, че по отношение на Джо Байдън никое от тези убеждения никога не е било оправдано. Демократите имаха ясни доказателства, че Байдън е сенилен и неспособен да бъде президент, но бяха подтикнати да мислят другояче, или са принудени да вярват другояче, за да се справят с когнитивния му дисонанс. Те знаеха истината, но тя не ги интересуваше. През 2021 г., през първата година от управлението си, Байдън не се яви на когнитивен тест, очевидно защото неговите помощници знаеха какъв ще бъде резултатът. Книгата цитира важен анонимен източник по този въпрос, който се опитва да оправдае измамата: „Той просто трябваше да спечели и тогава можеше да изчезне за четири години - щеше да трябва, само от време на време да имаме  доказателства, че е жив.“ Очевидно „Неговите помощници бяха  поели отговорност.“  

Сякаш  това бяха съветските апаратчици след смъртта на Брежнев. „В сериозни проблеми сме“, мислеха си те. „Имаме нужда от грохнал старец, когото можем да контролираме.“ Интересното е, че авторите на книгата наричат ​​екипа на Байдън „политбюро“. Следователно не е случайно, че президентството на Байдън е наречено „ Първото изцяло дълбокодържавно президентство “. Така че, когато става въпрос за оценка на вината за политиката на отворени граници за миграция на администрацията на Байдън, тя трябва да се хвърли изцяло върху министъра на вътрешната сигурност Алехандро Майоркас, а не върху Байдън.

Шокиращо е, че дори авторите на тази книга не могат да приемат разумното обяснение, което може да се направи от представените от тях доказателства, че Байдън е имал деменция през цялото време на мандата си. Те пишат: „Читателите, които са убедени, че Джо Байдън е бил малко повече от кукла от самото начало на президентството си, едва способен да нареди две изречения, няма да намерят подкрепа за това мнение тук“, като същевременно добавят, че книгата няма да задоволи онези, които искат да повярват, че слуховете за влошеното му състояние са били просто „дясна пропаганда“. 

Разбира се, че деменцията на Байдън се влоши между 2020 г. и юни 2024 г., когато катастрофалното му представяне в дебата с Тръмп доведе до това, Байдън в крайна сметка да бъде притиснат да се оттегли от надпреварата. Но въпросът е, че той вече беше напълно сенилен и следователно неспособен да положи клетва, камо ли реално да функционира като президент, когато беше избран през 2020 г.

През 2007 г., когато Байдън все още не беше вицепрезидент, признаците на началото на сенилност – забравяне на думи и объркване в понятишята вече бяха налице, като Байдън забавно наричаше Обама „първият афроамериканец от масовия пазар, който е красноречив, умен, чист и приятен на вид“. Десет години по-късно, през 2017 г., когато Байдън поръча на писател-призрак да напише автобиографията му, разговорите му бяха записани. Тези записи разкриват, че „той се измъчваше, за да си припомни нещата, понякога му беше трудно да говори и често губел нишката на мисълта си“. Когато съдебните власти проучват възможността да повдигнат обвинение срещу Байдън за неправилно боравене с класифицирани документи, те на практика осъзнават, че съдебните заседатели вероятно ще заключат, че той е сенилен старец, който е напълно недееспособен и дори не е искал  да направи нищо лошо с тези документи.

Съответно, заключението, до което тази книга стига е, че демократите, знаейки, че Байдън е сенилен, но мислейки си, че може би ще успеят убедително да го прикрият, наистина са издигнали „Сънливия Джо“ като „беззащитен“ кандидат, когото могат да контролират по начин, по който очевидно не биха могли с психически компетентния претендент Бърни Сандърс. Машината на демократите обаче не е предвидила колко бързо умствената сенилност на Байдън ще се срине напълно, нито колко трудно ще бъде да се скрие това.

На президентския дебат с Тръмп през юни 2024 г. никакви глупости за това, че Байдън е имал „слаб ден“, не можаха да замъглят това, на което всички бяха свидетели, така че старецът трябваше да си тръгне опозорен. Дори тогава не желаеха публично да признаят, че е сенилен, имаше само евфемизми за възрастта му. Но лъжите стават все по-лоши. Тази книга е публикувана на 20 май 2025 г. В същия ден беше разкрито, че Байдън е  страдал и от напреднал рак на простатата. Това е човек, който като президент би трябвало да се подлага на редовни медицински прегледи. Следователно изглежда почти възможно помощниците на Байдън да не са знаели, че той има рак на простатата. Но те го прикриваха. 

Книгата посочва, че е имало много прикривания по отношение на здравето на висшите американски политици, включително президенти: Удроу Уилсън е получил инсулт през 1919 г., който го е оставил недееспособен цели 2 години до 1921 г.; Джон Ф. Кенеди просто е излъгал за болестта си на Адисон, а има и подозрителна липса на снимки на уж танцуващия инвалид - президента Рузвелт. Прикриването на Байдън обаче се е случило в ерата на масмедиите и интернет. То е включвало не само лъжи, но и убеждаване на хората; опит да бъдат накарани да мислят, че собствените им очи ги мамят. Нещо повече, това очевидно се е случило по откровено партийни причини: за да има марионетка-кандидат за президент, чрез която макиавелистките манипулатори да могат да изгонят през 2020 г. Тръмп от Белия дом.

В тази книга има много интересни странични епизоди. Има доказателства, че емоционалната травма, като например загубата на близък, може да ускори деменцията. В тази връзка книгата отбелязва, че смъртта на Бо, сина на Джо Байдън, през 2015 г. може да е изострила симптомите, които вече са започвали. Стресът, причинен от поведението на блудния брат на Бо, Хънтър, вероятно е допринесъл допълнително за упадъка на Байдън. Съпругата на Байдън, Джил, изглежда търсеща внимание, хитра и постепенно все повече властна зад трона на съпруга си. В началото тя не желае да бъде в светлината на прожекторите, но очевидно и харесва да му се наслаждава и след това открива, че не може да се откаже. Тя е американска лейди Макбет, която безмилостно гарантира, че съпругът ѝ - в този случай болният ѝ и неподходящ за работата съпруг – трябва да запази президентския си пост. И, разбира се, книгата изобилства с множество анекдоти за степента на сенилност на Байдън, докато е на поста. 

Но не само в САЩ се случва подобно прикриване и подстрекателство, в контекст, в който е по-лесно от всякога да се получава реална информация. Към момента на писане на книгата, слуховете за британския премиер сър Киър Стармър, че е хомосексуален е че има „лавандулов брак“ с „брадат“ – се доказват допълнително от сигурни източници.

Британските медии не смеят да свържат вече известните факти. Принц Хари по същество разкри, че кралят има терминален рак, но послушните медии не казват нищо, действайки точно като комунистическия в. „Правда“.  Поставянето на старци и умиращи хора на най-високия пост е това, което се правеше малко преди разпадането на Съветския съюз. Това наистина кара човек да се замисли за бъдещето на „САЩ - Пробудената дълбока държава“. 

Но, дошъл е реда на американския Горби/Тръмп, който да разруши всичко… за да направи Америка – ВЕЛИКА!