МАРКО ДЕ ВИТ – 17 Януари 2026 г. 

Всички политолози и историци са съгласни, че някои малцинства исторически са способни да доминират в приемащите ги нации. Съвременните примери включват испанците в Южна Америка, китайците в чужбина в Югоизточна Азия и тутсите в Централна Африка. Понякога приемащите нации въстават срещу доминиращо малцинство, както се наблюдава в Югоизточна Азия, където местното население е въвело различни квоти и мерки, като например „политиката на Бумипутера” в Малайзия – за да ограничи икономическото и социалното влияние на етническите китайци 

Евреите

Съществува друг най-важен пример за доминиращо малцинство, чието назоваване обаче остава табу - еврейският елит на Запад. Тази група упражнява влияние чрез икономическа и медийна мощ и маневрите си в рамките на геополитическата „Голяма игра“. Външната политика на САЩ,  изглежда силно повлияна от еврейските ционисти, което принуждава дори уж „Америка на първо място“ администрацията на Тръмп да възприеме политика „Израел на първо място“. Докато части от движението за мир започнаха да отбелязват ролята на евреите в разпалването на конфликти дори извън Близкия изток, много активисти все още не успяват да видят по-широките връзки. Конфликтите в Украйна и Тайван са пряко свързани с кризата в Близкия изток.
Причината е проста. Водените от евреи неоконсервативни и неолиберални сили, съюзени с Израел, се стремят да отслабят Русия и Китай, които подкрепят Иран и шиитската „Ос на съпротивата“ в Близкия изток. Така Западът обгради Русия и Китай с военни бази и враждебни съюзи, като същевременно подкопава икономиките им чрез санкции и високи тарифи, за да улесни смяната на режимите.
Това не е нищо ново. Векове наред евреите са гледали на Русия и Китай като на „антисемитски“ заради противопоставянето им на опитите на евреите да се превърнат в доминиращо малцинство в техните граници. В исторически план това се е проявявало като продължителна борба. Еврейски елитни династии като Ротшилд, Сасун и Кадураи са тласнали западните империи да подчинят Китай по време на неговия „ Век на унижението “. По подобен начин те са успели да организират различни войни срещу Русия, включително първата Кримска война през 50-те години на 19-ти век, а по-късно и водените от евреите болшевишки и олигархичнии превземания на властта през 20-те и 90-те години на 20-ти век. Настоящата украинска война е само последният от поредица конфликти и войни между евреи (хазари) и Русия, датиращи отпреди цяло хилядолетие. Очевидната роля на евреите в геополитиката и различните войни винаги е била известна на политолозите и историците. Тя е общоизвестна и в много части на света, като например в Източна Европа, Китай и арабския свят. В Америка обаче доминиращото еврейско малцинство е постигнало такава власт, че както академичните среди, така и медиите днес избягват темата напълно. Само от време на време американската общественост чува за нея чрез случайни изблици, като например критиките на Мел Гибсън за ролята на евреите в подбуждането на войни. 

Путин и Си

Под ръководството на Владимир Путин и Си Дзинпин, Русия и Китай си възвърнаха независимостта и силата. Тяхната геополитическа подкрепа за Оста на съпротивата предизвика гнева на ционистките евреи, ръководещи геополитиката на „Голямата игра“, докато националистическите им антилиберални политики отчуждиха либералните еврейски фракции, ръководещи движенията „Култура на критиката“ . В резултат на това доминираните от евреи западни академични среди и медии напълно демонизираха и двете нации, като водените от евреи неоконсерватори и неолиберали настояват за тяхното обкръжаване и атакуване на техните съюзници.
Влиянието на доминиращото еврейско малцинство зад тези конфликти остава такова табу, че дори активистите за мир често го игнорират. Това дава на ционистите картбланш да водят военни и културни войни, операции за смяна на режими и войни чрез посредници, насочени към изолиране на Русия и Китай. Като отказват да „свържат причините“, западните активисти за мир ефективно позволяват на това доминиращо малцинство да продължи да води вечна война.

Скот Ритър

През последните години движението за мир беше подкрепено от бившия инспектор на ООН по оръжията Скот Ритър . Като плодовит анализатор, Ритър неуморно предупреждава за опасностите от ядрена война, организира демонстрации и лично лобира пред Конгреса. Въпреки произхода си на ляв просемитски демократ, той оказа значително влияние върху републиканското движение „MAGA“ към антивоенна политика.
Ритер е спечелил огромна аудитория като коментатор на войната в Украйна. Въпреки това, през първата година на конфликта той мълчеше за еврейската и дори израелската връзка, обвинявайки само ЦРУ, MI6 и правителствата на САЩ и Великобритания. В това отношение към него се присъединяват либертариански фигури като Андрю Наполитано и Лу Рокуел, които се фокусират върху американските „примасисти“, вместо да идентифицират доминиращо еврейско малцинство.
Традиционно както левичарите, така и либертарианците избягват да идентифицират доминиращото еврейско малцинство, за да избегнат етикетирането им като антисемитски. Едва по време на неотдавнашния геноцид в Газа Ритер започна изрично да критикува геополитическата роля на Израел, въпреки че все още не е идентифицирал доминиращото малцинство или дори не е свързал тези точки с по-широкия глобален пейзаж.

Дебанкиране

Със сигурност най-важно обяснение е страхът. Водещите мирни активисти са изправени пред огромен натиск от различни страни. По ирония на съдбата, този натиск изглежда по-силен в Америка, отколкото в Европа, въпреки по-строгата официална цензура в Европа. Европейците обаче се възползват от силна защита на висока заетост и социално осигуряване срещу уволнения и лишаване от банкови услуги. В Америка животът на хората е по-несигурен и силно зависи от доходите им в бизнеса, което улеснява сплашването им със заплахи за репутацията, работата, доходите и дори банковите им сметки. Американските медии рядко обсъждат това, но стотици политически некоректни спрямо евреите лица са били лишавани от банкови услуги – не само в Канада, но и в САЩ. Скот Ритър вече е в техните редици.

Шахматните ходове на Тръмп?

В същото време Ритер предполага, че все още може би има надежда. Той отбеляза, че значителна част от правителството негодува срещу ционисткото господство и дори Доналд Тръмп може да е сред тях. Това не би било изненадващо, като се има предвид високото его на Тръмп - той не може да е доволен от това как Нетаняху и много други евреи публично го унижават. Да си кучка на Израел не може да е забавно.
Възможно е дори Тръмп умишлено да подкопава американското влияние в чужбина чрез своето неплогично поведение, заплахи за тормоз и мита. В края на краищата, външната политика на САЩ е изцяло доминирана от ционисти, така че разрушаването на цялата система може да е единственият начин тя да бъде спряна. Например, заплахата за анексиране на Гренландия със сигурност би разбила или отслабила НАТО, което би затруднило страните от ЕС/НАТО да поддържат военното си ниво. Може би Тръмп наистина търси мир чрез подхода на „Крепостта Америка“, разделяйки света между американски, руски и китайски сфери на влияние. Може би той наистина играе четириизмерен шах, като метод в лудостта си. Разбира се, алтернативата е, че той просто е луд. Както Скот Ритър признава, той не знае - нито пък някой друг. Вероятно дори самият Тръмп. Хората по целия свят са дълбоко разделени относно Доналд Тръмп. Някои го възприемат като гений, играещ четириизмерен шах, за да спаси света, докато други го виждат като нарцисист, който сее хаос, където и да отиде. И така, коя перспектива е по-близо до истината? Не знаем, но нека първо предположим, че Доналд Тръмп е рационален играч

 Заключение

Много от членовете на движението за мир вярват, че прикриването на доминиращото еврейско малцинство и замъгляването на ролята му в многобройни войни е от съществено значение за мира. Тази стратегия обаче може да има обратен ефект, давайки на това малцинство свобода на действие да ескалира конфликти чрез посредници и да се опитва отново и отново да тласне света към „ограничена“ ядрена война.
Хората често изискват съвършенство от своите герои, което е контрапродуктивно. Никой не е супермен - дори Скот Ритър. Разбира се, той трябва да помисли за семейството си. Разбира се, той е бил сдържан относно разкриването на еврейската власт. Същото важи и за всички останали активисти за мир. Но постепенно нещата се променят както отляво, така и отдясно. Те започват да сочат личности и групата зад завесата.

Във всеки случай, активистите за мир вършат безценна работа и заслужават непоколебима подкрепа. В края на краищата, те правят това, което е по човешките им възможности. Без тях – особено Скот Ритър – ядрена война можеше вече да е започнала.