Но какво става, когато символите се разбият? Когато самото показване на мъжката и женска анатомия, разбиват транссексуалния символ. Чрез разрушаването на този извратен символ и това, което той представлява, се утвърждава човечността и същността ни…

Проблемът с приемането на „умерен, въздържан“ подход е, че той допуска, че на всеки, дори и да е възрастен, трябва да бъде позволено да вземе всякакво решение относно себе си. Обществото като цяло не позволява на хората да се самоосакатяват. Не позволяваме на заблудени, луди хора, които мислят, че са някак осакатени, да им бъдат ампутирани крайниците. Нито пък обществото позволява на алкохолици или наркомани да се отдават на зависимостите си до степен на самоунищожение, поне не на теория. Така следва да е и с така наречената „грижа, утвърждаваща пола“, която предлага само имитация на желания пол, свеждайки заблудените до ужасна, гротескна мерзост. Мъжете не могат да станат жени и обратно, така че полът е непроменима характеристика, с която човек се ражда, характеристика, която започва още от зачеването. Въпреки това, либералите насърчават децата и непълнолетните към преход, както и предлагане на така наречената „грижа, утвърждаваща пола“ чрез мастектомии на подрастващи момичета и с блокери на пубертета и за двата пола. 

Това основно възражение срещу трансджендъризма, що се отнася до непълнолетните, е съчетано с противопоставяне на исканията за достъп до женски пространства (тоалетни, съблекални, женски спортни зали и т.н.). Извън тези контексти трансджендър хората „трябва да бъдат третирани с достойнство и уважение. Никъде не се изразява противопоставяне на възрастните, които се отдават на трансджендърна лудост, нито се осъжда така наречената „утвърждаваща пола грижа“ за възрастни, дори когато тези процедури по никакъв начин всъщност не позволяват на някого реално да промени пола си. Един от малкото водещи експерти, който се противопоставя повсеместно на така наречената „утвърждаваща пола гриж”, както за възрастни, така и за непълнолетни в САЩ е Мат Уолш. Няколко съображения обясняват защо нито тези процедури, нито каквото и да е признаване на предполагаемата „полова идентичност“ трябва да се толерират по никакъв начин. Много просто казано, трансджендъризмът не трябва да се одобрява, санкционира или толерира от обществото по никакъв начин .

Тази публикация излага няколко взаимосвързани твърдения, които, разглеждани заедно, налагат това, което в момента се счита от мнозина за донякъде радикална позиция, но всъщност е позиция, която е напълно разумна и необходима за по-голямото благо и благополучие на обществото.

Първата и централна предпоставка преди всички останали е, че хората просто не могат да променят пола си. Дори да се приеме, че много малък процент от хората се раждат с истинска полова дисфория, прикриването на тяхната болест чрез допускане на транссексуални операции, или разпространяване на транссексуална идеология в публичния дискурс поражда множество социални злини. Вредата, която тези социални злини причиняват, засенчва многократно всяка възприемана социална полеза, за която се твърди, че е постигната чрез прикриване лудостта на транссексуалната идеология. Това е правилно и очевидно заключение, дори ако се признае, че някои редки случаи на полова дисфория са истински и не са предизвикани от външни влияния – тоест, не е идея, насадена в съзнанието на деца, млади хора, или психично болни, или уязвими възрастни от редица външни фактори. Тези външни влияния могат да варират от болна, замърсена културна среда до ненормални, маниакални родители, обладани от незаконни мотиви и желание да се жертва благополучието на детето, за да бъде възприемано като дълбока, грижовна, просветена личност, или каквито и да са техните мотиви. Освен че позволява на тези злонамерени идеи и практики да навлязат в потока на обществения дискурс и тъканта на обществото , толерирането на транссексуалната идеология да процъфтява по какъвто и да е начин позволява на злонамерени елементи да печелят от ужасно разрушителни практики, от „грижи, утвърждаващи пола“, прилагане на блокери на пубертета, до разрастваща се индустрия за консултиране на транссексуални и за добре финансирана рекламна верига, която насърчава и популяризира тези безумни идеи.

Хората не могат да променят пола или личността си, въпреки ужасяващите операции и фантастичните представи за половата идентичност.  

Както бе обяснено, никой не може да промени пола си. Полът се определя при раждането, всъщност при зачеването, и е непроменим Всеки индивид, който е изпаднал в транссексуален делириум, по никакъв начин не променя пола си, а просто прикрива или заличава характера на пола, в който е роден, доколкото е възможно, като същевременно фалшифицира признаци на пола, който желае. Обикновено тези опити за имитиране на желания пол са наистина жалки. Както д-р Пол Макхю заключи отдавна, операцията за смяна на пола е „псевдо лекарство“, което „фундаментално съдейства за психично разстройство“, вместо да го лекува. По отношение както на транссексуалните „от мъж към жена“, така и на „от жена към мъж“, резултатът е гротескна мерзост, която не заблуждава никого.

Тези „признаци“ не са категорични в абсолютен смисъл, а са в съвкупност. Например, има жени от немски и скандинавски произход, които имат относително големи ръце в сравнение с, да речем, жена от френски произход. Но е рядко, ако не и невъзможно, подобно отклонение да бъде и отклонение по всички тези други критерии, които не могат да бъдат заличени, замъглени или маскирани чрез козметична хирургия, измамни дрехи, или, в случая на така наречените транссексуални „от мъж към жена“, нанасяне на обилно количество грим, подигравателно наричан „боен грим“ от някои жени. Една пищна, руса „Брунхилда”, надарена с доста големи ръце и удължени пръсти, обичайни за нейния фенотип, също ще има стройна, удължена шия, по-чувствени ханш и бюст и други „признаци“, които недвусмислено сигнализират за женския и пол. Не е така със самозванеца, който се опитва да възпроизведе женския пол с такива катастрофални резултати.

Крайният резултат се свежда до това какво има между краката, гениталиите, тъй като това е най-голямата разлика между половете, а също и единствената характеристика, която пластичната хирургия не успява да имитира, освен  по потресаващ и ужасяващ начин. С изключение на някои изключително редки сексуални аномалии, наличието на пенис или вагина определя дали човек е мъж или жена, дали еякулира сперма, дали овулира или може да зачене. Дори най-измамният транссексуален, винаги е аутсайдерът, не успял да издържи този тест. Или транссексуалният, превърнал се от „мъж в жена“, все още има пенис и тестиси, като е претърпял така транссексуална вагинопластика. Дори измамният „нещастник“ да се сдобие с вагина, наричана на жаргон - „бонус дупка“ от транссексуалните лунатици, така и от техните критици, или осакатената чудовищност, каквато е така нареченият „нео-пенис“. Както е формулирано в изследването , почти никой не проявява романтичен или сексуален интерес към трансджендърите.

Казано много просто, хетеросексуалните мъже, лесбийките и бисексуалните жени желаят истински жени, с женско тяло и биология, включително женски феромони, женски гърди, женски бедра, както и напълно функционираща вагина и матка. Простото съпоставяне на снимките от Penthouse от миналото или всяко изображение на привлекателна гола жена и каквото и да е изображение на голо момиче, особено такова, изобразяващо какво има между краката и, показва, че това е неопровержимата истина.

Същото важи и за сорта от женска към мъжко:

Независимо дали са надарени с вагина... или е гей хетеросексуалните жени и „гей мъжете”  еднакво силно желаят други мъже, а не жени, преструващи се на мъже, а мъже – надарени с добре функциониращ пенис, по-широки рамене, като цяло по-голям ръст и по-плътна скелетна структура на мъж, а не жени, които са се осакатили до неузнаваемост.
Ужасите, свързани с операциите, при които се опитват да конструират „нео-пенис“ и „неовагина“, са споменати само мимоходом. Нито една от хирургическите конструкции не е като оригиналната.

Дефектите на „неовагината“, не се ограничават само до следното:

не може да се смазва като истинска вагина;

не може да се свива, да конвулсира или разширява като истинска вагина (вагината е предназначена да ражда). Всъщност, не може да побере дори умерено надарени;

не отделя женски феромони, а всъщност отделя екскременти като урина;

няма G-точка или клитор;

не се самопочиства;

трябва да се разширява редовно.

Ужасите, свързани с неопениса, са далеч по-смразяващи. Тези, които се интересуват от повече информация, да знаят, че описанията, предложени в този текст, са информативни, но така шокиращи и не са за хора със слаби нерви. За целите на този трактат просто ще отбележим, че:

неопенисът не може да постигне ерекция без пръчка или устройство за напомпване;

не може да еякулира сперма;

не може да достигне оргазъм;

визуално е ужасяващ за гледане,

изисква множество операции, много често с усложнения.

Във връзка с гениталното осакатяване и хирургичните интервенции, трябва също да се подчертае, че подобни операции унищожават изцяло способността за оргазъм.

В усилията на обществото да бъде толерантно, то просто насърчава най-безумните заблуди.

Всичко това показва, че като одобрява трансджендъризма, обществото насърчава една фалшива, фантастична заблуда, която не може да бъде реализирана. Това би трябвало да е толкова очевидно, че дебатът по въпроса за трансджендъра следва да продължи около пет минути. Толерирането и одобряването му прави много повече от това да насърчава тази заблуда сред онези, които ѝ се поддават директно, то вреди на обществото като цяло, като същевременно причинява обществени протести на тези, които не са податливи на тази масова психоза и истерия. Здравомислещите хора са принудени от „толерантни” управляващи да поддържат фарса с персонализираните местоимения и да наричат ​​мъжете „транс жени“, а жените „транс мъже“, често под заплахата да загубят работата си или по всякакъв начин да бъдат наказани. Откакто трансджендъризмът навлезе в потока на обществото и културата, здравомислещите сред нас също понасят психическа цена.

Абигейл Шрайър и много други настояват, че легитимната полова дисфория съществува при изключително рядък брой млади момчета която е възникнала без никакво външно културно влияние или други външни фактори. Във въведението към „Необратими щети“ числото, което тя предоставя, е приблизително 1 на 10 000, или 0,0001 процента. Дори да приемем, че това заключение е правилно, то налага една  икономическа тежест върху обществото. Заради нищожна част от мъжкото население, на обществото като цяло се налагат безброй тежести.

Чрез толериране на трансджендъризма до каквато и да е степен, той се нормализира и след това постепенно се промъква във всички аспекти на обществения живот, включително как общественият живот се отнася до деца, непълнолетни, млади хора и особено млади жени, за които почти никога в човешката история не е било известно да страдат от полова дисфория. Представете си толерантността към трансджендъризма (или всяко социално зло) като малка, несмъртоносна доза отрова, която постепенно се увеличава, докато субектът може да консумира все по-големи дози от отровата, които, макар и вече да не са смъртоносни с изградена толерантност, са токсични отрови, на които тялото не бива да бъде излагано. По този начин всяка среща с трансджендър човек, всяка поява в ТВ предаване, или трансджендър видео в TikTok представлява по-нататъшен нарастващ прием на тази отрова, унищожавайки естествената непоносимост на тялото към нея. Като не толерираме трансджендъризма изобщо, трансджендъризмът би бил спрян в своите пътища и не би напреднал до днешната пропаст на мейнстрийма, така че да се насърчава във всички кътчета на западната образователна система и масова култура.