Най-големият остров в света, Гренландия (който изобщо не е зелен, а по-скоро е покрит с бял лед), през последните месеци и дори няколко години се превърна в една от най-горещите геополитически точки и спорове в световната политика и международните отношения. Островът, който административно е част от Кралство Дания в продължение на два века, сериозно привлече вниманието на САЩ, а именно на администрацията на Тръмп, която твърди, че островът просто трябва да бъде под пряк контрол и управление на САЩ за националната им сигурност, в противен случай ще бъде „погълнат“ от Русия и Китай (чиито подводници вече действат около острова). Последните изявления на лидерите на НАТО подкрепят идеята за „руска окупация на Гренландия“ като причина за засиленото присъствие на малки и оскъдни части на НАТО на острова, но по същество тази позиция е за прехвърляне на острова под американска администрация. 

Бъдещето на „гренландския въпрос“? 

Реалистично погледнато, САЩ със сигурност ще вземат Гренландия от Дания, единственият въпрос е дали до 4 юли, или до изборите в САЩ на 3 ноември 2026 г. Има два практически сценария за това:

1) Или чрез използване на мека сила, т.е. подкупи, покупка, политическо изнудване и/или икономически санкции;

2) Или чрез използване на сила, т.е. пряка военна окупация и анексиране на острова под претекст за сигурност или каквито и да било геополитически причини.

Първият вариант включва проамериканска пропаганда сред жителите на Гренландия, които са колкото жителите на една улица в Ню Йорк. Ще им бъде обещано по-добро бъдеще и живот в рамките на Съединените щати, и особено по-висок стандарт на живот. Американците ще обещаят големи инвестиции в експлоатацията на минерални и други природни ресурси на острова, от които жителите на Гренландия ще се възползват пряко, което не беше така, докато Гренландия бе под датско управление, защото е добре известно, че датските власти не са инвестирали много в икономиката на Гренландия.

Между другото, островът е един от най-бедните региони на Европейския съюз по отношение на инфраструктура, икономика и жизнен стандарт. Следователно за администрацията на Тръмп няма да е много трудно да индоктринира по-голямата част от жителите на острова и да ги подкупи с икономическа пропаганда, особено ако знаем, че в Гренландия вече има солидно проамериканско ядро. След пропагандната си работа, меката сила би завършила с всеобщо гласуване на острова за неговата независимост, което би било обявено с всички възможни електорални манипулации под наблюдението на „международната (проамериканска) общност“. Следователно преходът на Гренландия от Дания към администрацията на САЩ би се осъществил съгласно формално „демократични“ принципи. Сумата пари, която Дания би получила от САЩ за този „демократичен“ преход от Дания към САЩ, вероятно никога няма да стане известна.

Да не забравяме, че Тръмп вече заплаши европейските държави, които се противопоставят на политиката му за анексиране на Гренландия, с въвеждането на мита от 10% като начало, а ако въпросните държави не сътрудничат, последователно с все по-високи и по-високи мита върху износа на техните стоки за американския пазар. Този момент е изключително важен, защото правителствата на европейските държави ще имат оправдателен аргумент пред своите граждани защо не защитават по-решително териториалната цялост на Дания. Подобно изнудване е краен вариант на прилагане на мека сила.

Вторият сценарий включва директно използване на военна сила в Гренландия, което би било формално оправдано от съображения за сигурност. За да „окупират“ острова, САЩ ще се нуждаят от един разрушител и един батальон морски пехотинци, за всеки случай. Така или иначе на острова вече има две американски военни бази. В случай на американски десант на острова, „международната общност“ няма да предприеме никакви конкретни действия и протестите ще се сведат до скучно блеене за нарушаване на „международното право“.

Нека си припомним, че САЩ имат дълга традиция на военна агресия срещу други държави, които нарушават това право, общо около 33 пъти от 1945 г. насам, включително директно подбуждане на държавни преврати и военни преврати. Класически пример е военната окупация на Гренада - независимата островна държава в Карибско море, през октомври 1983 г.,

„Международната общност“ не предприе никакви конкретни действия срещу израелския геноцид в Газа или отвличането на венецуелския президент Мадуро и няма да го направи в случая с военната окупация на Гренландия. Само Дания ще протестира известно време, но скоро ще се успокои. Великобритания, Полша и балтийските държави вероятно ще окажат пряка подкрепа за окупацията, докато бюрокрацията на ЕС и НАТО ще се опита да прикрие целия въпрос възможно най-скоро, за да консолидира своите членове срещу основния си враг – „агресора“ Русия. 

Заплахите на Вашингтон и Париж за напускане на НАТО са от естеството на дипломатически препирни, т.е. преместване на топката от едно игрище на друго. За всеки, който разбира дори малко от международни отношения, е ясно, че това са предимно празни фрази и празна реторика, целящи печелене на политически точки от двете страни, предимно срещу Русия. 

Цената на трансфера и възможните последици в международните отношения?

Според оценки на някои западни експерти, и както съобщава американската телевизия NBC TV Network, стойността на Гренландия днес е до 700 милиарда долара, включително геополитическото ѝ положение. Интересът на Съединените щати просто да купят острова срещу пари в брой датира от 1946 г., когато президентът на САЩ Хари Труман предложи  100 милиона долара в злато за него. Тази информация обаче стана известна  едва през 1991 г. За сравнение, през 1999 г. американското ЦРУ бе оценило общата стойност на южната провинция на Сърбия, Косово, на 500 милиарда долара.

По същество, поне от военна и геополитическа гледна точка, прехвърлянето на Гренландия на САЩ няма да промени нищо фундаментално, тъй като островът е де факто под контрола на САЩ от юни 1940 г., а пълното прехвърляне на острова от датски в американски ръце би било незначителна операция в рамките на пакта НАТО.

Единственият въпрос е кой е следващият на опашката да бъде окупиран в името на националната сигурност на САЩ? Кандидатите са много: Колумбия, Мексико, Иран и т.н. Засега администрацията на Тръмп насърчава прилагането на „доктрината Монро“ от 1823 г. – „Америка, за американците“, т.е. цялото Западно (американско) полукълбо да бъде под управлението на САЩ. Ясно е, че ако този регионален проект на американския империализъм бъде реализиран, е само въпрос на дни в контекста на изпълнението на глобалния проект MAGA, кога той ще се премести в Източното полукълбо, където също разполага с голям брой военно-политически опорни точки (особено около Иран).

И накрая, в цялата тази политика на прехвърляне на Гренландия на САЩ, най-големите реални печеливши ще бъдат Китай и Русия, а единственият губещ, заедно с Дания, ще бъде Европейският съюз. Дипломатическите ходове на Пекин и Москва по този въпрос ясно показват, че те де факто остават встрани, като присъждането от САЩ за Русия вероятно ще бъде решение на „украинския въпрос“ според руската воля, докато какво се присъжда на Китай остава тайна, както и в много други подобни случаи досега.