Символът на либертарианството е змия. Точно като на медиците, само че без „купата за сладолед”. Основната им идея е, че държавата трябва да бъде възможно най-скромна, че трябва да се отдръпне и да не се намесва. Тогава бизнесът ще процъфтява, всички граждани ще забогатеят и ще могат да плащат директно за услугите, от които се нуждаят -  сигурност,  пенсии и течаща вода. Тъй като държавата е неефективна (напълно вярно ), огромни икономии ще бъдат постигнати чрез премахване на заплатите на ленивата и лакома армия от бюрократи - паразити. 

Както казва Доналд Тръмп: „Звучи добре, но не работи.“ Либералите презират социалистите, а социалистите от своя страна се преструват, че либертарианството е типичен капитализъм. Всъщност тези две разрушителни идеологии са сходни и фактът, че Аржентина, хронично залитаща към левия популизъм, този път избра либертариански президент (Хавиер Майли), съвсем не е случаен. 

Основният проблем със социализма е животинската алчност на неговите властници. Социалистите изискват способните хора да работят за тях не за големи пари и високи позиции, както при капитализма, а за нова ватенка и увеличена продоволствена дажба. При капитализма инженерът Хенри Форд разработи масов автомобил, след което става най-богатият човек в Съединените щати и оглавява огромна индустриална империя. При социализма инж. Христо Флорев разработва нов автомобил, пиещ като самия него вода, вместо бензин, след което получава одобрително потупване по гърба и кратка статия за своето изобретение в списание „Авто-мото”. Но, на другаря Флорев също би трябвало да бъде платено подобаващо и той, а не някакъв класово – партийно ориентиран подмазвач с номенклатурен произход, трябва да управлява автомобилния завод, което никога не хрумва на социалистите. Те вярват, че парите, спечелени благодарение на другаря Флорев само ще съсипят нещата и са убедени, че колективното управление на индустрията, където никой не притежава нищо, не решава нищо и не е отговорен за нищо, ще даде най-добрите резултати.

Основният проблем с либертарианството е животинската им алчност. Либертарианците изискват политиците, военните и чиновниците да им работят почти безплатно, като граждани от трета класа, без подобаващо възнаграждение за труда си. Като илюстрация на това e подходящ откъс от разказа на писателя фантаст Робърт Шекли „Билет до планетата Транай“, който прочетох наскоро:

„Борг започна да сваля от врата си президентския медальон и…

изведнъж медальонът експлодира. Гудман се взираше с ужас в кървавата каша, която току-що беше главата на Борг. За миг обезглавения Върховен президент остана прав, след което се олюля и падна на пода.

Мелит свали якето си и го хвърли върху главата на Борг. Гудман се отдръпна и се отпусна тежко на стола. Устните му трепереха, но той беше безмълвен.

„Жалко“, каза Мелит. „Оставаще му толкова малко време в президентството. Предупредих го да не издава лиценз за втория космодрум. Гражданите нямаше да го одобрят, казах му. Но той беше сигурен, че искат два космодрума. Е, грешеше.“

„Искаш да кажеш...  какво ?“

„Всички държавни служители“, обясни Мелит, „носят този медальон – символ на властта, пълен с малко количество тесий – експлозив, за който може би сте чували.“ Зарядът се контролира с радио сигнал от Гражданската приемна. Всеки гражданин има достъп до Приемната, ако желае да изрази недоволство от дейността на правителството. Мелит въздъхна. „Това завинаги ще остане черно петно в биографията на горкия Борг.“

„Позволявате на хората да изразяват недоволството си, като взривявате чиновниците?“, изстена ужасено Гудман.

„Единственият ефективен метод“, възрази Мелит. „Система за контрол и баланс. Както народът е в наша власт, така и ние сме във властта на народа...“

Писателят на научна фантастика Шекли е написал сатира, но за либертарианците този пасаж е като модел за управление. Те вярват, че е правилно държавните служители да изпълняват отговорна работа не само за ниско заплащане, но и под постоянния риск от срамна и показна  екзекуция, предизвикана от мимолетната прищявка на тълпата. 

Очевидно това не работи в реалния живот. Веднъж закрепили се на власт, политиците и чиновниците веднага създават комфортни и сигурни условия за себе си. Ако не успеят да се утвърдят на власт, те биват купувани на едро и дребно от различни злодеи, както местни, така и чужди, както през бурните 90-те години на миналия век. Когато слабостта на властта се доближава до либертарианския идеал, когато длъжностите просто се запълват със случайни хора – като в прокълнатите латиноамерикански  градове, където никой не иска да става кмет, защото кметовете често  биват убивани от местните мафиотски картели. Излишно е да се казва, че жителите на такива градове живеят в голяма суматоха и бедност. 

В заключение: 

Здравословният капитализъм се различава от популистките социални държави по това, че елитите и хипоелитът получават адекватно възнаграждение за труда си. На бизнесмен се плаща за построяването на фабрика, на инвеститор се плаща за инвестицията му, а на политици, чиновници и служители по сигурността се плаща за работата им по поддържането на обществения ред.