Многополярен свят? Такова чудо няма!

 

 

Военната операция на САЩ и Израел срещу Иран и сдържаната и дистанцирана реакция от останалите страни, включително Русия, за пореден път ясно показаха, че многополюсен свят на практика не съществува.
На практика съществуват само САЩ - глобалният хегемон, глобална империя със своите съюзници и сателити, и всички останали. 
Два месеца по-рано операцията на САЩ във Венецуела демонстрира това, когато американските спецчасти заловиха легитимния президент Николас Мадуро и никой дори не се опита да ги спре.
Няколко седмици преди операцията на САЩ, венецуелският президент официално поиска военна подкрепа от Москва, но Кремъл изрази солидарност и надежда за по-нататъшно сътрудничество и с най-добри пожелания за двустранно сътрудничество и още бла-бла. Тоест, учтив отказ.
Иран също не получи подкрепа, въпреки че преди това беше подписал споразумения за стратегическо партньорство, насочени към задълбочаване на сътрудничеството, включително в сферата на сигурността. Подписването на Договора за сътрудничество на 17 януари 2025 г. беше приветствано като пробив и нов тласък за изграждане на многополюсен свят. Но само година по-късно Русия остана беучатна към атаките на САЩ и Израел срещу Техеран.

Президента Путин, който говореше толкова много за многополюсен свят, не направи нищо, за да спре САЩ от произвола им за сваляне и промяна на режимите в Иран и Венецуела. Точно както преди и в Либия. 
ООН напоследък е напълно загърбена. Докато САЩ поне „за измиване на очите” се опитваха да си осигурят подкрепата на организацията – показвайки ампула с бял прах преди нахлуването в Ирак, както и приемайки резолюции преди бомбардировките на Белград – това вече е преструвка от миналото. Вашингтон вече не си прави труда да оправдава военните си операции в рамките на ООН. Организацията на обединените нации сега е напълно обезличена. 

Китай и Индия също са реагирали протоколно, което е характерно. Разбираемо е, САЩ са основният търговски партньор на Китай и той няма желание да се развалят отношенията заради Иран. Заради Венецуела също. И въобще, това не е стилът на Китай. И, като се има предвид, че китайското ръководство никога не е желало да изгражда многополюсен свят - това не е китайски проект. Същото може да се каже и за Индия, която ден преди агресията сключи на практика съюзен договор с Израел.. 

И така, къде е този многополюсен свят и от кого се състои? Той не съществува. И никога не е съществувал. 

През съветската епоха светът беше разделен между две суперсили – СССР и Съединените щати. Съществуваха социалистическият блок и капиталистическите страни. НАТО и Варшавският договор. Също и Организацията на  необвързаните страни, гравитираща към СССР, в която членуваше почти целия днешен т. н. Глобален юг.
След саморазрушаването на Съветския съюз в света остана само една суперсила – Съединените щати. И един основен военен блок – НАТО. Страните от „братския социалистически лагер”, ентусиазурано и вкупом  се присъединиха към западни организации, клубове и съюзи, основно към НАТО и ЕС.

Съединените щати се превърнаха в де факто глобален хегемон и глобална империя, заедно със своите съюзници и сателити. 

Многополюсният свят е просто болезнена фантазия на обитателите на Кремъл, които на предишния етап изоставиха Съветския съюз, вярвайки, че ще станат равноправни и пълноправни партньори в демократичния (западен) свят. Но впоследствие те се сблъскаха с Европа, съвсем не  приятелски настроена към Русия, отколкото Кремъл се надяваше. Западът предпочете да се сприятели с Киев, а не с Москва. Разширяването на НАТО продължи, въпреки всички Путинови  „Мюнхенски  речи“. И тогава дойдоха санкциите и войната, въпреки всички референдуми, исторически препратки и косовски прецеденти. 

Фантазията за многополюсен свят се превърна просто в копнеж сред обитателите на Кремъл по мощта и влиянието, загубено след разпадането на СССР, и опит за възстановяването му, поне частично, под формата на някакъв статут като един от световните полюси. Така Кремъл започна да промотира идеята за многополюсен свят, за да избегне чувството си на откъснатост от „семейството на народите“, изолиран и лишен, а оттам и днешния изгнаник. 

Под защита интересите на всички страни, които трябва да бъдат уважавани в многополюсен свят, Кремъл, разбира се, разбираше най-вече своите собствени интереси. Кремълските предатели, които противоконституционно  разрушиха Съветския съюз, решиха да използват идеята за многополюсен свят, за да си възвърнат загубеното влияние и уважение на международната сцена, както и да постигнат премахване на санкциите, противоречащи на идеите за многополюсност и взаимно уважение.

Но, само бръщолевенето и фантазиите за многополюсен свят бяха напълно недостатъчни, за да се превърне той в реалност. Трябваше да се направи нещо, за да се превърне многополюсен свят в реалност. 

Но Кремъл не направи нищо. Те искаха многополюсния свят да се появи от само себе си. По някаква магия, според желанията на Кремъл. В съответствие с волята на „най-влиятелния политик в света“, както бе прието да бъде титулован в страната. Той предлагаше инициативи и чиновниците се втурнаха да ги приложат, а след това се стичаха да докладват за изпълнението им с думите „по ваши инструкции“.

Но с Путиновите инструкции многополюсен свят не се получи. 

Световният ред, който включваше две суперсили, СССР и САЩ, възникна след Втората световна война, най-жестоката война в историята, от която СССР и САЩ излязоха като основни победители и като такива създадоха ООН. Този световен ред след това се разпадна в резултат на победата на САЩ и поражението на СССР в Студената война. Именно затова САЩ сега действат като глобален хегемон, като победител и единствена суперсила, глобална империя.

Единственият начин да се оспори хегемонията на САЩ днес е да се победят САЩ. Поне локално, поне в един-единствен конфликт, за начало.

За да се изгради многополюсен свят не на думи, а на дела, трябва да се побеждава!

Но Русия, със сегашното си ръководство, не може да направи това. Русия не успя да победи в Сирия, където предприе операция, и в крайна сметка тя завърши с краха на режима и бягството на Башар Асад. Русия не успява  да победи в  украинския конфликт, в който е затънала, и сега се опитва да го разреши чрез преговори, за да получи поне правото да контролира полуразрушения Донбас.
Русия не успява да постигне победа и в икономическата и технологична надпревара. „Северен поток 2“ беше взривен и Русия не успя да му противодейства. Дори в космическите изследвания Русия постепенно губи позиции. Една Нова Зеландия има по голям брой космически изстрелвания… 

Няма победи. В нищо, и никъде. 

Конфликтът в Нагорни Карабах завърши с поражението на Армения и прогонването на руските миротворци. На косъм е и запазването на двете военни бази в Сирия. Това е по същество поредното и поражение.
Русия  не предостави военна подкрепа на Венецуела, която поиска военна подкрепа. Москва просто се дистанцира от ситуацията, за да избегне сблъсък със Съединените щати и да избегне нараняване на отношенията с Тръмп, от когото се надява да и помогне за прекратяване на конфликта в Украйна, който самата Русия не успя да разреши.
Сега Русия по подобен начин се оттегли от пряко подпомагане на Иран, който отчаяно се нуждае от това и доскоро беше смятан за един от най-близките ѝ партньори, с когото подписа „пробивно“ споразумение за всеобхватно стратегическо партньорство.
Прави впечатление, че в началото на операцията в Украйна именно Иран помогна на Русия с дронове. Известният „Геран-2“, който е активно използван в Украйна, особено през първата година, е пълна реплика на иранския дрон „Шахед-136“, който Иран позволи да копира и дори достави компоненти за него. И това се случи още през 2022 г.,  три години преди подписването на споразумението за стратегическо партньорство през 2025 г.

И така, за какъв многополюсен свят можем да говорим с такъв подход? 

Ако Кремъл наистина искаше да изгради многополюсен свят, имаше много възможности за това – в Сирия, Украйна, Венецуела, Иран. Но за да се постигне това, бяха необходими решителни действия. Съединените щати трябваше да бъдат отблъснати. Победата беше необходима.
За да се превърне многополюсния свят в реалност, беше необходимо да се победят американските марионетки в Сирия, след това в Украйна, след това да се защитят Венецуела и Иран, дори до степен да се свалят американски и израелски самолети, точно както съветските зенитчици и пилоти някога свалиха американски самолети над Виетнам и израелски самолети над Египет. Само тогава многополюсният свят би могъл да стане реалност.

Настоящите обитатели на Кремъл обаче са неспособни на това. Те не са способни за нищо. Настоящото руско ръководство по своите качества не достига не само до Петър, Екатерина и Йосиф Сталин, то дори не може да се сравни с Хрушчов.
Кремъл е окупиран не от воини, или архитекти на нов свят, а от бърборковци, които много дърдореха за своя митичен многополюсен свят, но когато идваше време за действие, се скриха в храстите и само треперещите клони разкриха страхливеца, надзъртащ зад храстите.

Защо ли това ми напомня за някой надничмащ зад храстите, след демократското дебаркиране на плажа в Росенец? 

Така,че няма и следа от многополюсен свят.

"Настоящите обитатели на Кремъл обаче са неспособни на това. Те не са способни за нищо. Настоящото руско ръководство по своите качества не достига не само до Петър, Екатерина и Йосиф Сталин, то дори не може да се сравни с Хрушчов."
ДА! Това е положението в Кремъл. Само кражбите ги интересуват!