Как добрите „дечица” съсипват света? Част ІІ

 Срамът е най-страшното чувство за едно добро момче, или добро момиче. От детството малкият човек се е научил, че да бъдеш себе си е опасно и човек трябва да прави само това, което възрастните изискват. Не че е лошо да помагаш на другите. И не, че понякога отстъпването е лошо. Лошото е, че се случва в ущърб на теб. 
Такива хора постоянно търсят одобрението на другите. Какво ще си помислят хората за вас, ако направите нещо напреки? Ами ако не го направите? Ами ако откажете? Ами ако възразите? Ами ако просто се окажете неудобни?
Те крият грешките и недостатъците си. Но това не е проблемът. Проблемът е, че рано или късно човек спира да забелязва собствените си недостатъци. Той става неадекватен по отношение на себе си. Не може нито да направи честна обратна връзка, нито да я приеме от другите. И следователно спира да работи върху себе си и естествено да се развива.

Тук възниква важен парадокс. Човек, който се стреми през целия си живот да изглежда добър, често е психологически по-незрял от някой, който е способен да признае своите агресивни, слаби или противоречиви страни.
Основният двигател тук е страхът. Преди всичко страхът от загуба на репутация, страхът от срам и позор, загубата на образа на добър човек. Постоянното търсене на социално одобрение се превръща не просто в навик, а във форма на пристрастяване. Човек вече не живее истински – той служи на представите на другите за това какъв трябва да бъде. 
Има тънка разлика между добър момък и добро момиче. Обществото често осакатява добрия човек, като му ограничава силата, инициативността, здравословната агресия и правото да изпълнява желанията си. Те са учени да бъдат „удобни“, „надеждни“ и „безопасни“, но не са учени да бъдат възрастни. Доброто момиче често е осакатено от преувеличен фокус върху службата на другите - да бъде нежно, грижовно, отзивчиво, да не бъде грубо, да не спори, да не се ядосва, да бъде търпеливо. Но крайният резултат е един и същ. И двамата престават да бъдат водещи в собствения си живот и се превръщат в придатъци към очакванията на другите.

Симптомите, характерни за „добрите“ хора, включват:

емоционална незрялост, инфантилизъм;

потискане на емоциите;

невнимание към собствените нужди, като постоянно се стреми да задоволи нуждите на другите;

постоянно търсене на социално одобрение;

постоянно чувство за вина;

страх от конфликт и постоянна готовност за отстъпки и компромиси;

борба за собствената „добра” репутация, която може да доведе до лъжи, фалшификации и дори престъпления;

неспособност за отказ на молби;

неспособност за защита на собственото мнение;

постоянно недоволство от себе си, липса на трезва самооценка, изключително ниско самочувствие;

постоянно сравняване на себе си с други от същия пол, използвайки следния модел: „Всички около мен са егоистични, зли, корумпирани и глупави, докато аз съм алтруист, добър, лоялен и умен“;

склонност към съзависими взаимоотношения;

неспособност за изграждане на здравословни взаимоотношения с противоположния пол.

Този списък показва, че не говорим за добродетел, а по-скоро за комбинация от тревожност, зависимост, потисната агресия и липса на лична автономност. С други думи, „добротата“ в този случай не е морално качество, а начин на психологическа и социална адаптация.

Противоположното на синдрома на милото момче или милото момиче е това, което е общоизвестно като здравословен нарцисизъм (да не се бърка с нарцистично или антисоциално личностно разстройство!). Това не е грубост или безсрамие, а дързостта да живееш, да действаш, да се утвърждаваш и да заемаш своето място в света, без постоянно да очакваш одобрение и разрешение от другите. Всъщност, подсъзнанието на добрия човек е натрупало такава купчина потиснат негативизъм, че не дай си Боже всичко това да избухне. Тогава въпросът става: наистина ли този добър човек е толкова добър? 

Много често зад външната привидност на сладост се крие колосален запас от гняв, завист, негодувание, отмъстителност и презрение към хората. Всичко е просто потиснато. Такъв човек не си признава, че мрази, че е раздразнен, ревнува, иска власт, иска отмъщение, иска удоволствие, иска да каже на всички да вървят по дяволите. Но потиснатите чувства не изчезват. Те се натрупват. И след това или удря самия човек под формата на психосоматични симптоми, тревожност, депресия, или един ден избухва по напълно чудовищен начин. Всъщност е нормално да изпитвате негативни чувства и емоции. Това е естествено, освен ако не сте ангел. Но един добър човек не може и не бива да си позволява това, така че трябва да потиска негативизма. Почти с всички сили!

От гледна точка на дълбинната психология, това е особено важен момент. Вътре се натрупва огромно количество неинтегририани емоции. А това е източник на безкрайно напрежение, загуба на енергия и постоянна умора.

Именно затова невротичната „доброта“ е толкова енергоемка. Човек изразходва колосални умствени ресурси не за развитие, творчество или реални взаимоотношения, а за поддържане на фасада. Той постоянно контролира себе си, филтрира реакциите си и потиска емоциите си. В един момент тази структура започва или да се пропуква, или да го разрушава отвътре.

Да бъдеш добър е много трудно: това е постоянна загуба на енергия за поддържане на имидж. Трябва постоянно да наблюдаваш себе си, да криеш гнева си, да потискаш желанията си и да заличаваш всякакви следи от истинската си личност, така че никой да не предположи, че във вас се крие агресия, гордост, негодуване, сексуалност, завист и жажда за власт. А това идва с висока цена за психиката. 

Какво да правим?

Съветът как да бъдеш добър човек или добро момиче е доста прост – макар че е много трудно всъщност да го следваш. Но все пак някой път трябва да започнеш да живееш!

Кажи „НЕ“.

Намери границите си - какво чувстваш, какво искаш, какво мислиш, какво можеш да правиш, какво харесваш и какво не. Опознай емоциите си. Изучи ги, почувствай ги, разбери какво се опитват да ти кажат.

Чувствай се неудобно, ако не искаш да ти е удобно.

Изпрати вътрешния си критик да си тръгне. Позволи си срам, не бягай от него – не е толкова ужасна емоция.

Научи се да толерираш недоволството и негодуването на другите хора, без непременно да чувстваш вина. Разбира се, не бива съзнателно да се стремиш да обидиш всички, но спре да мислиш за това от страх да не обидиш някого.

И си позволи да чувстваш отговорност, а не вина. Помисли за разликата.

Позволете си да бъдете агресивни – не толкова жестоки, но колкото да защитите себе си, пространството, времето си, ценностите си.

Изразявайте недоволството си, вместо да го потискате.

Спрете да бъркате добротата с безгръбначността, учтивостта с покорството, любовта със сервилността и морала с неврозата.

Научете се да одобрявате и обичате себе си.

Култивирайте любов, уважение и състрадание към себе си.

Истински добрият човек не е някой, който угажда на всички. Той е някой, който е способен на емпатия, отговорност и сътрудничество, без да губи собствената си свобода на действие. Някой, който знае как да бъде жив, честен, свободен и отговорен. И, ако е необходимо, знае как да не угоди на другите.