Кевин Барет - 8 Април 2026 г.

На пръв поглед добрата новина за Тръмп беше, че Иран е приел двуседмично прекратяване на огъня и се е съгласил да отвори Ормузкия проток. Много по-добрата новина за Иран беше, че Тръмп е постигнал прекратяване на огъня след като е приел 10-точковия план на Иран като основа за преговори. Нещо повече, Иран ще запази контрола над пролива, заедно със своя партньор Оман,  и ще начислява такси.

С други думи, Тръмп на практика се е предал. Съмнително е в историята, че някоя сила, която е имала 100-кратно предимство във военните разходи пред врага си, е била някога толкова унижена.

Нека да разгледаме списъка със заявените цели на Тръмп за започването на агресивната му война и как се справи с тях. 

Цел №1: Смяна на режима, т.е. сваляне на Ислямската република и поставяне на американска марионетка, а именно  Шах Пахлави, на Паунския трон в Техеран. Този проект се провали зрелищно, както всеки, който знае нещо за Иран и винаги е знаел. Тръмп обяви за успех това, че уби добродушен 86-годишен онкоболен пациент, издал фетва срещу ядрените оръжия, чийто много по-твърдолинеен син е новият върховен лидер. От гледна точка на цио-американците, замяната на Хаменей, пак с Хаменей е смяна на режима в грешна посока.

Но става по-лошо (за циоамериканците) и по-добре (за иранците). Истинската цел на циоамериканците беше унищожаването на Ислямската република. Но водейки такава нескопосана, прозрачно зла, агресивна война, Тръмп стимулира иранския народ да се обедини около своята суверенна Ислямска република, което те направиха по изключително зрелищен начин. Милиони иранци аплодираха своето ръководство и армия всяка вечер по улиците на Техеран и други градове. Снощи те образуваха гигантски човешки вериги, за да защитят инфраструктурата, която Тръмп заплашваше да атакува с ядрена бомба. Резултатът от тази война, която започна с убийството на 160 деца в девическото училище в Минаб е, че Ислямската република се появява със своята легитимност, която никога не е била поставяна под въпрос, напомпана със стероиди и готова да продължи да триумфира над всякакви предизвикателства, които ѝ се изпречат на пътя в продължение на десетилетия, ако не и векове. 

Цел №2: Премахване на ядрената програма на Иран. И това се провали зрелищно. Неуспешният атентат срещу Исфахан беше последната капка. Очевидно няма военно решение на този или който и да е друг въпрос, свързан с Иран. Тръмп ще трябва да се върне към преговорите и ще трябва да приеме сделка, която можеше да постигне и без войната. 

Цел №3: Елиминиране на ракетите и дроновете на Иран. И тук войната на Тръмп се обърна срещу него с гръм и трясък. Вместо да елиминира ракетните сили на Иран, войната доказа тяхната ефикасност. Сега знаем със сигурност, че офанзивните ракети на Иран могат да проникнат и да преодолеят американската и израелската отбрана. Способността на Иран да спечели асиметрична война, като упражнява ескалационно господство, ако е необходимо, чак до „ядрената опция“ за имплодиране на световната икономика и превръщане на региона на Персийския залив (и Израел) в необитаем, е демонстрирана и доказана. Това вече не е теоретично – това е свършена работа. Всички тези десетки хиляди ракети и дронове, заровени дълбоко под иранските планини, са недосегаеми и непобедими. Като принуди Иран да докаже своите способности, Тръмп неволно направи Иран много по-голяма военна сила, отколкото беше, когато тези способности оставаха само теоретични. 

Цел №4: Елиминиране на всички приятели и съюзници на Иран в региона, включително Хизбула, Ансарула (хутите), Палестинската съпротива и проиранските милиции в Ирак. Още един монументален провал: Всяка една от тези групи е по-силна сега, отколкото беше преди войната на Тръмп. Хизбула беше принудена да докаже, че е все още толкова силна, колкото винаги - и го направи, като притисна Израел близо до южната граница на Ливан, обсипа с ракети окупирана Палестина и опроверга нелепия мит, че терористичните атаки с експлозивна електроника могат по някакъв начин да победят широко разпространено движение за съпротива. Междувременно хутите са се настанили край Червено море, готови да го спрат при всеки един момент - още едно крило на „ядрената опция“ на Оста на съпротивата - циментирайки своята власт и легитимност, както и връзките си с Иран. А Ирак най-накрая ще изгони американската окупационна армия, повече от шест години след като иракският парламент гласува през януари 2020 г. за изнасяне на всички американски сили. Като принуди Оста на съпротивата да се разгърне и да използва мускулите си, Тръмп не само не успя да я елиминира, но и значително я засили.

 Цел №5: Унищожаване на иранския флот и контрол над водите му. И тук е трудно да се оцени колко скандално Тръмп не само се провали, но и насочи нещата в точно обратната посока от предвидената. Силата на Иран да контролира близките води и изключително важните търговски артерии, които те пренасят, премина от теоретична към реална, благодарение на войната. Войната на Тръмп принуди Иран да поеме контрола над Персийския залив. Това вече е свършена работа. Заливът сега и завинаги е иранско езеро. САЩ вече бяха принудени да отменят санкциите върху иранския петрол. Именно петролът и газът на държавите от Персийския залив бяха блокирани и сега те ще трябва да платят данък.
Иранският военноморски флот, подобно на ракетите му, е асиметрична сила, заровена дълбоко в заливи и тунели под планини. Той се състои от хиляди катери, способни да поставят мини и да атакуват търговски или военни цели. Тръмп не само не успя да го унищожи, но едва го одраска. Но по-важното е, че Тръмп демонстрира, че американският флот не може да поеме контрол над Персийския залив. Това е поражение на американския флот с епични размери. Подобно на Суецката криза, която доказа, че Британия и нейните приятели вече не владеят моретата, загубата на Тръмп от Иран ще остане в историята като погребалния звън на американската глобална военноморска мощ.

Цел №6: Да унищожи Иран за Нетаняху. Всъщност това беше истинската цел на войната. Никой, който знаеше нещо за Иран, Западна Азия или геополитиката, никога не е смятал, че някоя от първите пет цели е постижима. Нетаняху и неговите последователи, които обграждат Тръмп,  измисляха  фикция за невъзможни победи като извинение, за да привлекат Тръмп в иранското блато. Надеждата им беше, че могат да продължат операция „Блато“ достатъчно дълго, за да направят точно това, което Тръмп заплашваше вчера: да бомбардират и върнат Иран обратно в каменната ера. Израелците очевидно смятаха, че ако нещата станат наистина апокалиптични, с целия регион опустошен и световната икономика имплодирана, „Велик Израел“ може да ускори геноцида си над Палестина и кражбата на земята на съседите си и да се превърне в регионален хегемон. 

Един решаващ, макар и неосезаем резултат от тази война ще бъде нейният ефект върху международния престиж на враждуващите страни, ключов компонент на меката сила. И тук Иран и неговите приятели изглеждат готови за смазваща победа. Като започна такава глупава, контрапродуктивна, очевидно незаконна война и утежнявайки грешката си с непрестанно бръщолевене като невменяем пациент в лудница, Тръмп свали престижа на САЩ в очите на света. Дори европейските пудели, които обикновено се правят на луди за всичко, което правят САЩ, независимо колко глупаво е, нямаха интерес да купуват билетите със специална отстъпка на капитан Тръмп за „Титаник“ в удара му с айсберга .

За разлика от това, ръководството на Иран излиза от войната с повишен авторитет.То изглежда сериозно, разумно, но твърдо, стратегически грамотно, отдадено на защитата на страната си и не на последно място, изключително смело. Контрастът с истерици като Тръмп, Хегсет и Нетаняху не би могъл да бъде по-фрапантен. В резултат на тази война между цивилизацията и варварството ще бъде невъзможно светът да игнорира кои са всъщност възрастните в стаята и кои са разглезените, нахални деца. Като се има предвид ефикасното ръководство на Иран и контролът му върху енергетиката в Персийския залив, целият свят ще иска да „отиде в Техеран“.

Защо ръководството на Иран е толкова забележително добро, особено в сравнение с конкуренцията? Френския социолог, роден като евреин - Еманюел Тод не харесва теокрацията на Иран. Но, той разбира, че обществата винаги се основават на широко споделени религиозни ценности и че голяма част от света днес, започвайки със Запада, се срива в нихилизъм поради широко разпространената загуба на вяра. Ислямски Иран, който е изправен пред същите предизвикателства като други съвременни нации, включващи модерен начин на живот и технологии, подкопаващи религията и засилващи нихилизма, е благословен с изтънчено, религиозно грамотно ръководство, ангажирано с предотвратяването на нихилизма и поддържането на споделените ценности, които правят социалния живот възможен. В това отношение Иран вероятно ще се превърне в модел за други нации, започвайки с тези с мюсюлманско мнозинство и може би дори до християнските политики. Даже Русия, може да обмисли да стане християнска република.

Така че, водейки глупава война срещу Иран, Тръмп може би е „направил Иран отново велик“, като е вдъхнал на тази нация същата ислямско-републиканска енергия, която избухна през 1979 г. и беше циментирана от Наложената война с Ирак през 80-те години на миналия век. И Тръмп не само постави Иран на пиедестал и подчерта неговото величие, но и го позиционира като модел и вдъхновение за целия ислямски свят и отвъд него.
Тръмп и стоящият зад него проект „Антихрист“ крояха заговор срещу Иран... и се провалиха.

Както казва Коранът: „Те кроят заговор, Аллах крои планове, а Аллах е най-добрият сред кроячите.“