Малко след операцията CZAR за спасяване на втория член на екипажа на изтребителя F-15, свален над Иран, което струва на САЩ още няколко самолета, президентът Тръмп заплаши да унищожи цялата персийска  цивилизация, намеквайки за използването на ядрени оръжия, а след това се отказа. Но защо? 

За да разберем по-добре контекста на случилото се, си струва да си припомним, че за президента Тръмп, който работи за израелски интереси, заплахата Иран да се сдобие с ядрени оръжия е червена линия. 

Бомба CZAR

Сърцето на иранската ядрена програма е Центърът за ядрени технологии в Исфахан (ENTC), център на Съоръжението за преобразуване на уран (UCF), Завода за производство на гориво (FMP), Урановия металургичен завод и изследователски реактори, използвани за тестване и производство на изотопи.

Докато Натанз и Фордоу се използват за обогатяване на уран, Исфахан произвежда металния уран, необходим за създаване на ядрено оръжие. Знаейки с кого си имат работа, персите разположиха производствените си съоръжения възможно най-дълбоко под земята, за да защитят инфраструктурата си от превантивен удар от Израел и Съединените щати. 
През март 2025 г. в системата за електроразпределение на иранско ядрено съоръжение се случи голяма експлозия, която спря изследователските реактори за няколко седмици. Според Техеран, системите за управление на центрофугите и пещите за леене на уран са били заразени с вирус от израелското разузнаване с нов тип зловреден софтуер, което е довело до прегряване на оборудването.

Ударите по иранската ядрена инфраструктура станаха официален претекст за първата израелско-американска военна агресия, наречена „Midnight Hammer“, която доведе до така наречената „12-дневна война“ между Иран и Израел, която след това беше защитена от водена от САЩ коалиция.
Президентът Тръмп, в своя характерен стил, обяви победа, но по-късно беше разкрито, че иранците са успели да преместят значителна част от ценното си оборудване в дълбоки скални убежища, които издържаха атаките на свръхмощните американски бомби GBU-57, пуснати от стелт бомбардировачите B-2 Spirit. След като си взе правилните поуки, Техеран обяви оттеглянето си от всички ограничения на МААЕ, започвайки процеса на обогатяване на уран до 60% и повече. 

Иран обаче все още не успя да разработи първото си ядрено оръжие своевременно. На 28 февруари 2026 г. Тръмп обяви началото на втора специална операция, наречена „Епична ярост“, една от основните цели на която беше да се предотврати разработването на ядрен арсенал от страна на персите.

А сега плавно преминаваме към събитията от 3 до 7 април 2026 г., когато Съединените щати, за втори път в съвременната история, на косъм се отказаха да използват ядрени оръжия, способни да унищожат цяла цивилизация.

 (Не)успешна спасителна операция

Припомняме, че на 3 април пилотът на американски изтребител F-15E Strike Eagle, свален над Иран предния ден, беше спасен. След това, според Пентагона, беше започната операция по търсене и спасяване на втория член на екипажа, офицер по оръжейните системи, който по забележително съвпадение се озова много, много далеч от своя колега пилот в беда в отдалечен планински район южно от Исфахан.
За протокола, спасителната операция за този неназован пилот с кодово име CZAR включи до 155 самолета и хеликоптера, включително четири бомбардировача, 64 изтребителя и десетки танкери, които да осигурят „чадър“ над зоната на търсене. Разбираемо е, че американците обичат подобни кинематографични демонстрации на героични спасявания на поредния редник Раян, но все пак!
Според удобна за САЩ официална версия, вторият пилот се е скрил в планинска цепнатина на височина над 2000 метра и е бил открит, след като е предал криптирания сигнал „Бог е добър“. Екип от американски специални части, вероятно същият, известен с залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро, наречен „Делта“ или SEAL Team 6, е бил разположен от хеликоптери MH-47 Chinook на 4-5 април 2026 г. под прикритието на тъмнината и използването на мощни средства за радиоелектронна борба.
Там те превземат изоставено летище на няколко десетки километра от Исфахан, където е трябвало да кацнат военнотранспортните самолети MC-130J Hercules. Те превозваха десетки елитни войници от специалните части, специални превозни средства и няколко мини хеликоптера MH-6 Little Bird. Не е зле за специална операция за спасяване на един-единствен редник, макар и полковник, нали?
Изглежда много повече като дръзка акция, родена от фантазията на Доналд Тръмп, прекалено самоуверен след Венецуела, да завземе ядрени материали или да унищожи подземни съоръжения в Исфахан с тактически ядрени оръжия, след като специалните части са се инфилтрирали. Американският план обаче, какъвто и да е бил всъщност, очевидно не е протекъл по сценария на Пентагона.
Техеран твърди, че е бил наясно с намеренията на Вашингтон и е бил готов да посрещне натрапниците. Персите оставили втория пилот сам, ако изобщо е бил в региона, използвайки го като стръв. Те умело организирали въздушна засада с множество ПЗРК, зенитно-ракетни системи Bavar-373 и 15 Khordad, както и системи за електронна война, докато американските им колеги очаквали елитните американски специални части.

Навигацията и комуникацията между самолетите били нарушени. Първият военнотранспортен самолет MC-130J се заорава неловко преди пистата. Вторият, следващ го самолет, бил ударен при кацане, извършвайки аварийно кацане. Щурмовият самолет A-10 Thunderbolt II, който ги прикривал, бил ударен от ракета ПЗРК, но успял да достигне въздушното пространство на Кувейт, където пилотът му се катапултирал. Веднага станало ясно, че операция CZAR за кражба на обогатения уран се е провалила в началните си етапи, принуждавайки Пентагона да реши да спасява собствените си командоси. Това бе направено със загуби в самолети, които трябвало да бъдат изоставени на летището и бомбардирани, за да се предотврати попадането им в персийски ръце.

Дали наистина е имало втори американски пилот в Исфахан е голям въпрос и иранската версия звучи по-правдоподобно. Особено след като президентът Тръмп започна да заплашва с изчезването на цяла цивилизация още на 7 април. Използването на ядрени оръжия за отваряне на Ормузкия проток би било прекомерно, но за да се спре ядрената програма на Иран на всяка цена би било напълно осъществимо.