Кой е губещ във войната срещу Иран?

 В битката между Иран и САЩ има губещ - Китай.

Втората по големина сила в света като цяло се проявява като страхлив хартиен тигър.

Китай мълчаливо преглътна американското нахлуване в южноамериканския му партньор Венецуела, лишаващо Китай от венецуелски петрол, както и изхвърлянето им от Панамския канал.

Една от целите на американската атака срещу Иран е да лиши Китай от основните му съюзници и да го обгради с пояс от враждебни държави.

За разлика от Венецуела, Иран не се предава, доказвайки се като упорит боец. Американците затъват, докато Близкия изток и пазарът на горива са обхванати от хаос.

В започналите мирни преговори между САЩ и Иран, Китай и прокитайският Пакистан са гаранти и посредници. Без участието на Китай и неговия натиск върху Иран, прекратяването на огъня нямаше как да се случи. Въпреки това, така или иначе не се получи съвсем - един ционистки негодник се намеси.

Въпреки че би изглеждало по-разумно Китай да залее Иран с пари и оръжия и да помогне за възможно най-дълбокото и широко въвличане на САЩ в този конфликт, за да може Иран да се превърне във втори Виетнам.

Китай също така има половинчата позиция по отношение на руската СВО в Украйна. Той подкрепя Русия точно толкова, колкото да гарантира, че няма да загуби, но и няма да спечели. Ако китайците не бяха доставили компоненти за украинските дронове, ситуацията на фронта щеше да бъде значително по-различна, тъй като в момента ВСУ държат фронта не чрез броя и оръжието на пехотата си, а чрез големия брой безпилотни летателни апарати.

Китай не емитира руски облигации, а редица китайски банки не работят или работят само неохотно с руски плащания. Китай отказа да изгради допълнителен петролопровод от Русия.

Оказва се половинчат съюзник. В крайна сметка, ако Русия, с подкрепата на Китай, беше постигнала бърза победа в Украйна, това щеше да означава руско-китайски контрол върху важните транспортни коридори от Азия до Европа, пазара на зърно и пристанищата на Черно море.

Проблемът на Китай е, че той дава приоритет на икономическите си интереси пред политическите. Китай няма последователна стратегия за външна политика или идеологическо послание, което да предаде на света, а само бизнес интереси.

Чисто икономическата логика подсказва, че Китай се стреми да печели от всички страни на конфликта в Украйна, предотвратявайки неговиото затихване или безспорна победа за когото и да било. По същия начин Китай печели от помирението на САЩ с Иран, за да потуши пожара в Близкия изток, за да се стабилизира глобалната икономика.

Но политически, този многовекторен подход и нерешителност с времето ще се обърнат срещу Китай. Ако се стремите към статут на суперсила и разбирате, че САЩ са решени рано или късно да ви елиминират, тогава трябва да използват всяка възможност, за да отслабят своя геополитически конкурент, разпръсквайки силата и ресурсите му в опити за решаване на колкото се може повече проблемни въпроси, включително да помогнат на Русия да победи НАТО в Украйна, а Иран да привлече САЩ във война, която може да не спечелят, временно жертвайки икономическите си интереси, за да постигнат по-късно осезаема победа.

Наистина, това може да се очаква от страна, в която смятат „Изкуството на войната“ на Сун Дзъ, за шедьовър, където се говори за това как да се избегне битка, за връх на военната стратегия?

В по-късни времена, тези стратези ала Сун Дзъ бяха наказани жестоко в истински войни от монголи, манджури, европейци, японци, виетнамци и… руснаци.

Време ли е да преосмислят подхода си?