Рон Ашър

Публикуването на книгата на Ашър „ Кой стои зад болшевишката революция?“ бележи радикален и изненадващ обрат. Още повече, че тя разглежда въпроси, които не са били широко обсъждани от 30-те години на миналия век, с остатъчни следи от темата сред старата гвардия на движението за социален кредит до 50-те години на миналия век. 

Еврейски комунисти и еврейски банкери

По време на революцията, еврейското участие е било широко обсъждано в дипломатически, военни и разузнавателни среди. М. Аудендайк, представител на Холандия в Петроград, представляващ и британските интереси, е написал доклад, цитиран от Ашър (стр. 45), в който заявява, че болшевизмът „е организиран и действащ от евреи“. Забележително е, че оригиналната британска Бяла книга за болшевизма е била оттеглена, а докладът на Аудендайк в последващото си издание е бил премахнат. Това е породило мита, че „антисемитите“ са фалшифицирали коментарите на Аудендайк. Ако британското правителство се е поддало на натиск да редактира коментарите на Аудендайк, съветското правителство също е искало да прикрие непропорционалното участие на евреите, когато е публикувало статистиката си?

Що се отнася до доклада на Тайните служби на САЩ, който конкретно идентифицира болшевизма с евреиге и еврейските банкери, това също наистина съществува и е цитирано от Ашър (стр. 42) във връзка с това, че Шиф и други банкери финансират болшевиките. Ашър идентифицира доклада като Десетичен файл на Държавния департамент на САЩ (861-00/5339). Това е идентифицирано от изследователя от университета Станфорд и Института Хувър, професор Антъни Сътън, в неговата книга „ Уолстрийт и болшевишката революция“ . Сътън се стреми да отхвърли твърденията за еврейския характер на болшевизма, като същевременно документира безбройните връзки между международното банкиране, индустриалните корпорации и болшевишка Русия. Документът, който Сътън твърди, е съставен от анонимен член на Американския съвет за военна търговия, включва известна точна информация, като например ролята на Макс Варбург и Олоф Ашберг от Nye Banken при прехвърлянето на средства към болшевиките. Документът също така споменава Животовски (Абрам Животовски), банкер, като „тъст“ на Троцки, когото Сътън не успява да идентифицира. Този мистериозен банкер с международни връзки е идентифициран от д-р Ричард Б. Спенс, чиято книга „ Уолстрийт и Руската революция 1905–1928“ замества изследванията на Сътън като чичо на Троцки, който е участвал във финансирането на болшевиките. Той и братята му са действали от името на болшевишката държава във финансовите сделки със Запада. Самоличността на Животовски вече можеше лесно да бъде открита.

 Военновременни маневри

Кресуел се опитва да отрече ролята на еврейските банкери, като цитира, че германското висше командване е отговорно за болшевишкия преврат , финансирайки и улеснявайки завръщането на Ленин в Русия. Докато възпроизвежда страница от „ Животът на Ленин“ от Луис Фишер (1964) за германското участие, не се споменава централната роля на Парвус (Александър Израел Хелфанд),който съчетаваше известността си в марксизма с военно спекулиране, когото Пиърсън нарича „милионер марксист“, който, макар че все още имаше „социалистически амбиции“, „се беше превърнал в карикатурен магнат с огромна кола, куп блондинки, дебели пури и страст към шампанското…“ Германските фондове (от Warburg?) са прехвърлени чрез Nye Banken на Aschberg в Стокхолм.

Докато германското върховно командване се опитва да манипулира Ленин, британският военен кабинет се стреми да изгради връзки с Троцки и с помощта на САЩ улеснява завръщането на Троцки в Русия от Ню Йорк, осигурявайки освобождаването му от ареста в Нова Скотия, където е бил поставен от британското военноморско разузнаване. Британският разузнавач сър Уилям Уайзман, банкер по професия, е главната фигура в това, осъществявайки връзката между британското и американското правителство. След войната той става партньор с Kuhn, Loeb & Co. Веднъж в Русия, подкрепата на Троцки за продължаване на войната с Германия, за разлика от позицията на Ленин, води до свързване с британския агент Р. Х. Брус Локхарт, чиито мемоари описват ясно ситуацията.

За съжаление, въпросът за финансирането на революционните движения в Русия, един от най-интересните аспекти на темата, е най-слабият от документацията на Ашър, като се основава главно на твърдението от внука на Джейкъб Шиф, Джон, че Джейкъб е финансирал болшевиките с 20 000 000 долара. Действителната роля на Шиф, която не е предимно с болшевиките, а по-скоро с подготовката за бунт още през 1905 г., е документирана от Спенс в „ Уолстрийт и болшевишките революции“  и от този рецензент.

Тук виждаме различни интереси – еврейски, немски, британски, които се сближават, за да свалят царя. Над съперничествата по време на войната, финансовият капитализъм демонстрира „безкоренен космополитизъм“ (като перифразираме Сталин), който често се отъждествява с еврейския му принос, може да се каже, че е глобален номадизъм на световната търговия. И тук може да се теоретизира за този постоянен номадизъм като обяснение защо има непропорционално еврейско участие както в капитализма, така и в предполагаемата му антитеза отляво. Това, е по-скоро въпрос на социално-исторически анализ отколкото „теория на конспирацията“, въпреки че това не означава, че „теорията на конспирацията“ трябва да се отхвърля като симптом на по-сложна причина.

 Защо няма отговорност?

За Ашър проблемът е ясен: въпрос на еврейска конспирация и е разбираемо, че той трябва да се придържа към основна предпоставка, когато се опитва да пише за читателската аудитория.

Целта му е ограничена: да попита защо евреите са освободени от отговорност за престъпленията на болшевиките, след като толкова много от тях са участвали в тези престъпления? Съществува колективен, наследствен комплекс за вина, наложен на други, особено на поколения германци, разширено до Ватикана. християнството и цялата западна цивилизация.

Ако християнството е отговорно за Холокоста , тогава не може ли да се твърди, че патологичната параноя срещу християните, внушена от юдаизма на еврейските младежи, е допринесла за характера на болшевишките зверства срещу християни, независимо дали еврейските болшевици са действали като „атеисти“? Не може ли  месианският  елемент от юдаизма да е бил пренесен в болшевизма?

 Месиански болшевизъм

В това отношение, що се отнася до болшевизацията на месианския комплекс е включена глава за неговото проявление в Лигата на безбожниците на болшевишката държава, отговорна за антихристиянските мерки под ръководството на Емелян Ярославски (роден Миней Израилевич Губелман). В интересна статия за съветското еврейство, Робърт Вайнбърг пише по този въпрос:

„Много радикални евреи прегърнаха болшевишката кауза и поеха начело на усилията за разпространение на революцията в еврейската общност. Ярославски, например, ръководителят на Лигата на безбожниците, беше евреин, роден като Миней Израилович Губелман. Много от тези активисти произхождаха от религиозно спазващи семейства и въпреки откъсването си от света на своите родители и баби и дядовци, тези еврейски болшевики несъмнено притежаваха опит от първа ръка с еврейския религиозен живот, който можеха да предадат на своите колеги - езичници.

За всеки равин като моя дядо, който е потърсил убежище в Съединените щати през 1923 г., е имало друг съветски евреин, като например зетят на дядо ми, който е останал и се е възползвал от възможностите, предлагани от съветския режим на нерелигиозните евреи.”

Ако колективната, наследствена вина трябва да бъде налагана на различни нации и етноси, тогава защо не и на евреите за участието им в болшевизма? От друга страна, някой би могъл да настоява, че цялата концепция за колективна наследствена вина трябва да бъде отхвърлена като пародия на цивилизовано поведение, независимо към кого е насочена. В основата си тя има нещо от Стария завет.

Проф. Леонард Шапиро в увода си към „ Евреите в Съветска Русия от 1917 г.“ пише:

„След революцията, преобладаването на евреи до средата на тридесетте години на миналия век на всички нива на доминиращата, често непопулярна комунистическа машина, и особено в полицията – ЧК, ГПУ и НКВД – често е водило до отъждествяването на антикомунизма с антисемитизма.”

Обърнете внимание, че Шапиро намеква за „разпространението... на евреи на всички нива...“. Той заявява, че до средата на 30-те години на миналия век съветският режим е бил строг в потискането на антисемитизм. Болшевиките са били изключително чувствителни към широко разпространеното схващане за характера на държавата им. Изтъкнатият московски еврейски писател Аркадий Ваксберг пише за евреите в Червения терор, започвайки с ролята им в убийството на царя и семейството му: „Но няма как да се подмине фактът, че първите цигулки в оркестъра на смъртта на царя и семейството му са били четирима евреи – Янкер Юровски, Шая Голощекин, Лев Сосновски и Пинкус Вайнер. Концертмайстор е бил Яков Свердлов.“

Ваксберг заявява, че докато Дзержински е съсредоточил вниманието си върху това да бъде ръководител на Висшия съвет по земеделие, „Ягода е бил истинският началник“.Ягода поема ръководството на ОГПУ през 1934-36 г.

 Израел защити издирваните убийци

Въпреки че не е споменато от Ашер, това, което би могло да подкрепи аргумента му за липса на отчетност, е ролята на Израел в предоставянето на убежище на бивши служители на съветската тайна полиция, издирвани за зверства след Втората световна война, включително Соломон Морел от Полша; и Нахман Душански и Семьон Беркис, чиито екстрадиции от Израел бяха поискани от Главната прокуратура на Литва. Естествено, Израел отказа да сътрудничи.

В Латвия, когато съветската армия нахлува през 1940 г., еврейски служители на тайната полиция са известни в Червения терор, включително Семьон Шустин като комисар на Държавна сигурност; Алфонс Новикс, комисар на вътрешните работи на НКВД; Берей Шивошински, началник на концентрационните лагери; Изак Бучинскис; организатор на комунистическа полиция, и Моисей Цитронс, директор на НКВД в Даугавопилс. Когато някои от тях, като Новикс, са съдени, реакцията на еврейските организации е възмущение.Това безсърдечно пренебрежение от страна на еврейските организации към жертвите на болшевизма, когато евреите са извършителите, предполага, че Ашер има основателна причина да поставя под въпрос липсата на отговорност.

 Заключение

Що се отнася до това как биха могли да се интерпретират данните, представени от Ашер, има различни гледни точки. Католически традиционалист би могъл да твърди, че еврейското участие в болшевизма е резултат от тяхното отхвърляне на Христос и следователно от тяхното падение от божествената благодат (напр. на отец Фейхи), обсебен от сатанински „революционен дух“ (напр. д-р Е. Майкъл Джоунс). доколкото Сатана е духът на отрицанието; докато еволюционният психолог д-р Кевин Макдоналд обяснява участието на евреите в болшевизма и други разрушители движения като част от еволюционен защитен механизъм.

Ашър не си е поставил за цел да представи интерпретативен анализ, а само да представи сухите данни за участието на евреите в болшевизма и да постави въпроса защо евреите не са подведени под отговорност? За съжаление, той е пропуснал ключов фактор, който би могъл да подкрепи твърдението му: а именно, че Израел категорично е отказал да предаде еврейските убийци от НКВД, когато е бил призован да го направи, и всъщност еврейските организации са изразили възмущение от самото предложение. Въпреки това, Ашър смело (някои ще кажат глупаво) е разгледал тема, която не е била разглеждана още  от бестселърите на А. Н. Фийлд от ерата на Голямата депресия, като „ Всички тези неща“ (1936). Каквито и да са недостатъците на книгата, тя е смело усилие, което заслужава подкрепа.