Иранците нямат търпение да се бият – в случай че примирието се провали.

Всички приветстват всемогъщото завръщане на венецуелските „Карибските пирати“, вече актуални като „Пиратите от Персийския залив“.

Грандиозният крах на исламабадските дипломати е защото САЩ дойде да диктува, никога да преговаря беше последван от публикйция на Тръмп в Truth Social, заплашваща всеки един кораб, който сега плаща такса за премитаване през Ормузкия проток.

Както всяка песъчинка от Гоби до Сахара вече знае, всичко това е свързано с Китай.

Така че въпросът трябва да бъде зададен отново. CENTCOM вече се е слял с INDOPACOM, новата пиратска хидра. Ще има ли INDOPACOM смелостта да тормози китайски супертанкер, който е преминал през Ормузкия проток, след като е платил на щанда в юани?

В характерния си маниер на заблуда за превъзходство, министърът на финансите на САЩ Бесент заяви, че Китай вече няма да може да получава петрол от Иран. Този трик всъщност се превежда като икономическа война не само срещу Китай, но и срещу редица предимно азиатски държави, нарушавайки световните енергийни потоци, търговията и големия корабоплавателен транспорт, превозващ всякакви стоки от Запада на Изток и от Изток на Запад. Нефтената блокада е насочена не само към Китай, но и към голяма част от многополюсния свят.

Преди началото на американската блокада, кораби само от пет държави можеха да преминават през Ормузкия проток: Китай, Русия, Индия, Ирак и Пакистан. Още веднъж: ще се осмели ли ИНДОПАКОМ да завземе или потопи кораби от четири ядрени сили?

Южна Корея направи крачка напред и изпрати специален пратеник за директни преговори с Техеран, за да гарантира безопасно преминаване през Ормузкия проток и да купува повече и по-евтин петрол и газ. Към момента най-малко 26 южнокорейски танкера остават блокирани.

Сега сравнете американеца Бесент с руския външен министър Сергей Лавров в Пекин, след като разговаря с китайския външен министър Уан И и е приет лично от президента Си:

„Русия без съмнение може да компенсира възникналия недостиг на ресурси.“

Приблизително 13% от вноса на петрол в Китай идва от Иран –1,38 милиона барела на ден. Успоредно с това, „Силата на Сибир-1“ – работеща с пълен капацитет – доставя 38 милиарда кубически метра газ годишно, а нефтопроводът ESPO достига рекордни нива.

„Силата на Сибир-2“ може да заработи едва догодина. Русия вече доставя до 20% от петрола на Китай. „Компенсиране“, по думите на Лавров, означава довеждане на свободния капацитет до краен предел. Но това е осъществимо.

Иран от своя страна може да разчита на алтернативен тръбопровод и нефтения си терминал Джаск с капацитет от 1 милион барела на ден, който напълно заобикаля Ормузкия проток.

Досега 8 китайски танкера са преминали през Ормузкия проток, откакто беше обявена блокадата. Освен това, Китай има запаси от 1,3 милиарда барела, достатъчни, за да смекчат някои загуби от Иран в продължение на месеци. И Китай ще продължи да получава петрол от танкери, тръгващи от други пристанища в Персийския залив, които не са ирански (те също ще трябва да плащат таксата).

Големият въпрос е колко дълго Иран и Китай, впрочем – ще толерират спирането на флота в сянка от INDOPACOM без ракетен отговор.

В очакване на блокадата на триъгълника Ал Акса

Блокадата на всички ирански пристанища – а не на самия Ормузки проток може скоро да срещне равностоен противник: предстоящата блокада на триъгълника Ал Акса (Баб ал-Мандеб, пристанището Янбу в Саудитска Арабия, Суец във връзка с Ормуз), както е квалифицирана от йеменската групировка „Ансарала“. Хусите само чакат свръхстратегическия момент, за да се включат в разговора. Това неизбежно ще доведе до скок на цената на петрола над 200 долара за барел и цената  ще расте.

Превод: необратим, системен шок в предлагането.

Страхливата администрация на САЩ със сигурност не е обмислила това, тъй като е обсебена от идеята да лиши Китай от петрол и щатски долари, докато на теория унищожава ключови възли от Новия път на коприната/Един пояс.

Това, на което всички останали обръщат внимание, е как наложената от ИНДОПАКОМ блокада ще опустоши десетки държави извън Китай.

Което ни води до едно банално, но съвсем осъществимо изчисление – в унисон с Бесент: нека лишим света от петрол и щатски долари, така че те да са отчаяни да продадат обратно на САЩ своите американски държавни облигации много под номиналната им стойност, стига да могат да получат петрол и/или щатски долари в замяна.

Това е т. н. Grifter Central: американците изтеглят дълга си от обращение с огромна отстъпка и просто заличават онези огромни лихвени плащания по дълга, които иначе не са в състояние да платят.

Няма гаранция, че администрацията на САЩ ще получи това, което иска. Техеран не зависи от морските пътища. След десетилетия на санкции, те разработиха редица алтернативни сухопътни коридори, канали за бартерна търговия и механизми за размяна, например през Туркменистан.

Китай, за пореден път, вече не е затворник на дилемата Малака – между Малайзия и Суматра в Индонезия – защото щателно е диверсифицирал източниците си, започвайки с китайско-руските тръбопроводи. Освен това, тръбопроводът Китай-Мианмар напълно заобикаля Малака.

Дългият газопровод Китай-Централна Азия, обхващащ Туркменистан, Узбекистан и Казахстан – платен от Китай и заобикалящ американската таласокрация е в действие от началото на 2010-те години.

След това е дълбоководното пристанище Гуадар в Арабско море, ключов възел на Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC) и стълб на BRI. Гуадар е само на 80 км източно от пристанището Чабахар в Систан-Балуджистан в Иран: следователно далеч от Персийския залив. Това означава сухопътен маршрут от Арабско море до Синцзян.

Китай отдавна се е подготвил за този сценарий на изнудване от страна на САЩ…