В един момент по време на втората световна война адмирал Хорти е бил достатъчно проницателен, за да види светлината на реалността. До 1944 г. светеше достатъчно ярко, за да се направи правилният извод и да се потърси това, което днес е известно като „отказване”. Унгарския електорат не успяха да видят тази ослепителна светлина.

Както резултатите от изборите в Унгария показват доста депресиращо, краткотрайният флирт на страната с действителния суверенитет не успя да впечатли силно критичната маса от унгарски избиратели. Силно пропагандирани и на всичкото отгоре безмилостно изнудвани от Брюксел, който злостно задържа милиарди от парите им в очакване на доказателство за подчинение на избирателните секции, унгарците решиха да се подчинят. Подобно на аржентинците, те съвсем скоро може да получат точно това, за което несъзнателно са гласували.

И съседна Сърбия бърза с пълна скорост напред, за да направи точно същото.

За разлика от унгарските си съседи, според всяко проучване на общественото мнение, мнозинството трезвомислещи сърби вече са видели светлината и са се разкаяли за европейските си илюзии. Те не искат да имат нищо общо с тъмния и привидно безизходен тунел, който е Европейският съюз. Но сръбският президент изобщо не вижда тази светлина. Под негова егида и на късогледите сръбски платени управници, които не се интересуват от мнението на простолюдието, Сърбия безмилостно се носят към този тунел.

Изборната касапница на партията Фидес на Виктор Орбан поражда множество коментари. Въпреки че приветстват почти всеки заместник на омразния Виктор Орбан, колективните влиятелни фактори на Запада, като например швейцарския Die Weltwoche, сега предупреждават , че неговият предполагаем наследник Петер Мадяр може да не се окаже идеален.

Мафиотската операция по извиване на ръце, при която Брюксел замрази средствата на Унгария в размер на 35 млрд. евро , сериозно увреждайки унгарската икономика, за да даде на избирателите плашеща представа какво ги очаква, ако гласуват по грешен начин. За да подчертае нелибералната си теза, Брюксел продиктува 27 условия, които очаква встъпващият в длъжност министър-председател Петер Мадяр да изпълни, преди тези незаконно задържани средства да бъдат освободени на законния им собственик - унгарското правителство. Намесата в избирателния процес на други страни не е точно определящата черта на либералните демократи, ако такъв политически вид изобщо съществува някъде.

Предстои да видим как ще се държи Маджар, след като встъпи в длъжност и до каква степен неговите предизборни реторични отстъпки към глобалистите в замяна на подкрепата, която му донесе избирането, бяха тактически, а не представляваха истински ангажимент към глобалистката програма. Само преди две години Маджар беше лоялен член на партията и властовата структура на Орбан, докато скандал, в който пряко участваше тогавашната му съпруга, а не самият той, не го накара да се отдели от Фидес и да създаде собствено политическо движение.

Сега, когато изкачването му до премиерския пост изглежда сигурно, Маджар започна да излъчва сигнали, които глобалистите, които го бяха взели под крилото си, за да детронират Орбан не харесат. Той подкрепи „прагматични“ отношения с Русия, което може да е по-малко от това, за което Орбан се е застъпвал, но все пак е прекомерно повече от това, което глобалистката клика е готова да толерира. Той подкрепя вдигането на ветото на Орбан върху „заема“ от 90 млрд. от Европейския съюз за режима в Киев, но тази промяна в политиката е до голяма степен козметична, защото тези пари така или иначе няма да са на Унгария.

Но по друг съществен въпрос - масовата миграция - новоизбраният премиер Маджар изглежда отново потвърди националния интерес на Унгария. За публично изразено разочарование от страна на Урсула фон дер Лайен,  той отказа да промени политиката на Орбан, за да позволи на страната му да се превърне в сметище за културно несъвместими чужденци, както Брюксел изисква. По друг критичен тест - покупката на руски петрол - Маджар също разочарова колективните си западни поддръжници, като целенасочено отложи „енергийната диверсификация“ на Унгария до 2035 г. Те правилно разбраха това като учтив начин да кажат „не“ на искането им за незабавно и пълно прекъсване на отношенията с надеждния и евтин доставчик на петрол за страната му.

Това би била предпазливо позитивната страна на политическия баланс на Петер Маджар дотук. Но остават много причини за скептицизъм. Макар че глобалистката враждебност към ключовите политики на Орбан да е напълно разбираема от тяхна гледна точка, едва ли е възможно те да подкрепят каквато и да е алтернатива, която преди това не е била щателно проверена. Те вече бяха преживели болезнен сблъсък със самия Орбан, който, както някои може би все още си спомнят, започна като кадър на Сорос и „млад лидер“, подготвян да промотира глобалистката програма в страната си, преди да се скара със своите ментори. Това е предателство, което никога не простиха, и урок, който със сигурност никога не забравиха. Дали сега биха рискували подобен обрат с Маджар? По-важното е, че за да издигнат кандидат срещу Орбан, би ли трябвало да рискуват нещо в Унгария, страна, заразена с множество последователи на Сорос, всеки от които би могъл да бъде избран, ако надеждността на Маджар бъде под най-малкото съмнение?

В Унгария, както и навсякъде другаде, само внимателното наблюдение на политическите действия, за разлика от увлечението по успокояваща реторика, ще ни позволи в крайна сметка да различим реалността от тактическата привидност.