Ханс Вогел • 2 май 2026 г.
Преди два месеца един от моите колеги от студентското братство почина от сърдечен удар. Не е необичайно да се умре от сърдечен удар, още по-малко за някой над седемдесет години. Моят брат от студентското братство беше известен медицински авторитет и университетски професор.
През 2021 г., точно когато пандемията от Covid беше в разгара си, той ни изпрати имейл, в който гордо обяви, че дългоочакваната ваксина срещу Covid от Pfizer най-накрая е пристигнала и че се смята за късметлия, че е сред първите в страната, които са си поставили ваксината. Той ни призова всички да си я поставим веднага щом стане общодостъпна.
Скептично настроен към официалната версия за Covid, изпратих отговор до вече починалия професор и до другите братя от братството, които също са лекари. Попитах колко сериозен или смъртоносен е всъщност вирусът covid, дали е гарантирано, че ваксината не е по-опасна от болестта и дали може да има други лекарства срещу вируса. Изпратих същия имейл до лекарите в нашето семейство. След дълго чакане най-накрая получих отговор. Не от никой от двамата професори, от брат от братството, който беше семеен лекар в провинцията: „Да, вирусът е много сериозен и хората могат да се разболеят много лошо. Има дори такива, които умират от него.“
Въпреки че бяха уместни и релевантни, въпросите ми не получиха отговор. Напротив, отговорът, който получих, беше добронамерен, но очевидно безсмислен. Всяка болест може да бъде неприятна и да причини смърт.
Най-важният извод, който трябваше да се направи, беше, че с едно изключение, никой от тези лекари, които познавах отлично, не благоволи или не посмя да отговори на някои прости и логични въпроси!
Ако не друго, това наистина разтърси онова, което остана от доверието ми в медицинската професия. Ако дори приятели и членове на гилдията не отговаряха на някои прости въпроси, кой друг лекар би го направил?
Както се оказа по-късно, в ЕС имаше стотици, вероятно хиляди лекари, които се опитваха честно да информират своите пациенти и обществеността, но гласовете им не се допуснаха в медиите, а социалните медии бяха строго цензурирани по отношение на всичко, свързано с Covid. Лекарите, които въпреки това се осмелиха да се справят с проблема в смисъл, противоречащ на официално разрешения наратив и произтичащите от него протоколи, наложени отгоре, бяха строго порицани и наказани. Някои бяха изпратени дори в затвора.
Според официални данни в ЕС има 1,82 милиона практикуващи лекари, средно около четири на хиляда жители. Включително пенсионираните лекари, има най-малко два милиона лекари на 450 милиона души. Освен това има 456 000 фармацевти, работещи в аптеки, 365 000 зъболекари и 3,6 милиона медицински сестри. Като цяло има най-малко седем милиона медицински персонал, към които трябва да се добавят и хиляди, работещи в различните здравни министерства, в болничната администрация, в здравноосигурителните компании, като персонал на линейки, във фармацевтичната индустрия, така че общият брой на заетите в „здравната индустрия“ може да бъде между осем и десет милиона души. Добавете към това броя на лицата на издръжка и членовете на семействата им, и може да се каже, че около двадесет милиона граждани на ЕС зависят изцяло или частично от парите, спечелени в здравния бизнес. Според официални данни разходите за здравеопазване в ЕС през 2022 г. са били десет процента от БНП, което е огромна цифра, докато фармацевтичният пазар на ЕС се оценява на над 500 милиарда евро през 2024 г.
Като се имат предвид тези числа, не е изненадващо, че правителствата и бизнесът биха искали да се уверят, че лекарите вземат решенията (т.е. поставят диагнози и пишат рецепти според строги насоки), които поддържат системата и я правят печеливша. В известен смисъл почти двата милиона лекари са предните войници на системата. Докато те предписват хапчетата и ваксините, произвеждани от фармацевтичната индустрия, системата ще процъфтява. Може да се каже направо, че тези почти два милиона лекари са също толкова наркодилъри, колкото и уличните дилъри на марихуана, кокаин и фентанил. Последният бизнес в Европа се оценява на 30 милиарда евро (2019 г.), но всичко това е освободено от данъци.
Във всички държави-членки на ЕС лекарите са организирани в национални медицински асоциации, които спомагат за поддържането на професионална сплотеност. Тази правна и професионална рамка е необходима, за да се поддържа единодушие, наричано още медицински „консенсус“. От всички европейски лекари се очаква да мислят еднакво и да споделят едни и същи убеждения относно своята професия и как да я упражняват. Въпреки това всички те полагат Хипократовата клетва, която на пръв поглед оставя възможност на всеки лекар да вземе собствено решение, да постави собствена диагноза на всеки пациент и да реши как да го лекува. Голямото Ковид шоу показа, че, напротив, всички лекари в ЕС трябваше да следват решенията за лечение, взети на правителствено ниво („протокол“) и прилагани от държавната бюрокрация, полицията и съдебните органи.
Строго забранено беше предписването на алтернативни лекарства като хидроксихлорохин и ивермектин и малкото лекари, които се осмелиха да го направят въпреки това, бяха строго санкционирани. По същия начин бяха наказани лекарите, които дадоха на пациентите си подписана декларация, освобождаваща ги от задължението да носят маска за лице по време на Голямото Ковид шоу.
В съответствие с централизираната медицина, студентите по медицина в целия ЕС се обучават да мислят еднакво и да се държат като лоялни членове на държавно управляваната медицинска институция. С други думи, медицинската институция в ЕС (която вече е част от глобална мрежа, контролирана и управлявана от СЗО) функционира като Римокатолическата църква или традиционна комунистическа партия от стар стил като съветската КПСС. Медицинският „консенсус“ (наложен отгоре надолу) е за лекарите това, което е догмата за римокатолическото духовенство и партийната линия за комунистите. Всички лекари са длъжни да се придържат към медицинския консенсус, а тези, които не го правят, са принудени да плащат за това. Това означава, че на практика Хипократовата клетва не е нищо повече от сладникав фолклорен обичай, без съдържание и смисъл.
Просто посетете лекаря си. Особено ако той (или тя, тъй като в днешно време все повече лекари са жени) е под 60 години, ще седнете срещу лекар, който не гледа към вас, а гледа в екрана си. Ръцете му са на клавиатурата, той пише, докато ви задава „дървени въпроси” написани на екрана. След няколко въпроса и отговора, той ще намери диагнозата на екрана си. След това лекарят ви ще ви предпише някои хапчета и трябва веднага да си тръгнете и да направите място за следващия пациент. Ако тези хапчета не подействат, ще бъдете оперирани и онези части от тялото ви, които не функционират, ще бъдат отрязани или премахнати, след което ще трябва да приемате още хапчета. Така работи системата и е много трудно за лекарите и пациентите да се измъкнат от нея. Лекарите имат ипотеки и сметки за плащане, а пациентите продължават наивно да се доверяват на лекаря си и на системата.
Настоящата система е разработена през 20 -ти век след края на Втората световна война и с ускорени темпове се налага на света. Следователно може да се каже, че преобладаващата в момента здравна индустрия в ЕС е с американски произход.
В средата на 1880-те години, когато Европа (тоест територията, заета днес от държавите-членки на ЕС) е имала 200 милиона жители, Франция е имала 15 000 лекари и над 6000 фармацевти. През 1873 г. в Германия е имало 15 000 практикуващи лекари. Следователно, вероятно е имало около 60 000 работещи лекари. В началото на 1900 г. Франция е имала 7,5 хиляди студенти по медицина, Германия - почти девет хиляди, а Австрия - 4,5 хиляди. Тъй като са били необходими около седем години, за да завърши един студент по медицина и да се дипломира като лекар, това означава, че всяка година както във Франция, така и в Германия около хиляда млади лекари са навлизали в професията. С пенсионирането и смъртта на възрастните лекари всяка година, може да се заключи, че общият брой на лекарите е нараствал много умерено. По принцип е имало между трима и четирима лекари на всеки 10 000 жители, десет пъти по-малко от днес, което е било почти достатъчно.
В онези дни повечето хора не биха могли да си позволят да посетят лекар, когато са болни. В този случай те биха послушали съвета на баба си, или някоя билкарка и това много често е решавало проблема. Някои хора биха отишли в аптеката и биха поискали съвет от местния фармацевт. Доскоро това беше все още често срещана практика в Южна Европа и Латинска Америка. Лекарите тогава все още бяха по същество човешки индивиди, а не зъбни колела в централно управлявана система. Някой може да възрази, че продължителността на живота при раждане е много по-ниска от днес и че хората като цяло живеят по-кратко, но това е по-скоро свързано с високата смъртност в детска възраст и липсата на ефективни средства за борба с вредители и паразити. Това нямаше нищо общо с достъпа до медицински грижи и лекари.
Най-сериозното зло в днешната здравна система е твърдото налагане на един-единствен вид медицина, чиито основи са положени от съмнителни фигури като Луи Пастьор и Роберт Кох . Повечето лекари следват диктата на преобладаващата медицинска ортодоксалност и изпитват само презрение към другите медицински традиции. Уикипедия изброява около сто разновидности на „гранична медицина и наука“, но те включват подходи като акупунктура, рефлексология (и двете от китайската медицинска традиция) и хомеопатия.
Именно стриктното придържане към преобладаващата медицинска ортодоксалност обяснява защо лекарите не протестират масово срещу пръскането от самолети с всякакви вещества („химически пътеки“), срещу широко разпространената употреба на отровни консерванти в хранителната промишленост, срещу обявяването на определени нива на холестерол за опасни за човешкото здраве (необходимо за маркетинга на вредни статини) и десетки други често срещани практики и погрешни предположения, основани на медицински „консенсус“.
Човек може също да се запита защо няма масово възмущение от страна на лекарите срещу крайностите на джендър лудостта и целия високо печеливш цирк от транспреходи и операции за промяна на пола. Или срещу легализирането на абортите непосредствено преди раждането (както е вече законно разрешено в доста страни от ЕС). По този начин медицинските експерименти и убийствата, когато са извършени под прикритието на „здравеопазване“, вече са разрешени в ЕС.
Човек може само да заключи, че медицинският елит е морално корумпиран, без да го осъзнава. Изкривената философия на съвременния медицински елит в ЕС и повечето лекари вече е достигнала точката, в която лекарите се излагат на опасност, без да го осъзнават. Въпреки че няма доказателства, че колегата ми от студентското братство е починал в резултат на приемане на ваксината на Pfizer срещу Covid, има изобилие от статистически и медицински доказателства в подкрепа на мнението, че има причинно-следствена връзка между тези ваксини и взрива от сърдечните заболявания след пандемията.
Може ли все още да се има доверие на семейния ви лекар? Може ли човек да има доверие на хирурга, зъболекаря, медицинските сестри, болничния персонал? Може ли човек да бъде сигурен, че фармацевтичната индустрия се интересува от нещо повече от бърза печалба? Може ли човек да се довери на здравното министерство? Бих казал, че отговорът на всички тези въпроси е „НЕ“. Може да се каже, че днес диагнозата, поставена от лекар, всъщност е поставена от някакъв анонимен държавен бюрократ, лишен дори от най-основни медицински познания.
Време е за цялостна реорганизация на здравната система на държавите в ЕС.
ЗАЩО УБИХА ЯТОВАТА ГЛАСНА [най силната б...
Удряй, Вова, право в зурлата на лгбейташ...
Лекарите и целият здравен персонал си свършиха перфектно работата.Раната ще заздравее,болките отминаха,но душата ми няма да оздравее никога, от това което видях.
Безкраен поток от болни хора,адски конвейр от болни,страдание и мъка.Пречупени хора,някои не издържаха на изпитанието и полетяха от етажите...Не знам кого да оплача;болните,или лекарите,сестрите и санитарите и се питам;как издържат на този адски конвейр...?От това,което пишеш,разбирам,че всички хора,лекари и здравен персонал са притиснати здраво в менгемето на една ненаситна дяволска ламя...Имаме късмет,че "Пирогов"го има и лекарите,които работят там!!!
