Публикацията на „Военни дневници в търсене на истината“ на Гилбърт Доктороу „Руско-украинската война том 2.“ – сборник с негови колонки и интервюта – ни предоставя всъщност военен дневник, воден за ежедневните събития, които съставляват конфликта. Доктороу успява да улови ежедневната несигурност на информацията и руските реакции на все по-провокативните украински действия.
Военната пропаганда, като например ранните западни твърдения за руско поражение, замени честните репортажи, които Доктороу се стреми да осигури. Конфликтът, който вече е в петия месец от петата си година, изненада както онези, които очакваха ранна победа на Украйна – особено британските медии – така и онези, които очакваха Путин бързо да се справи с конфликта. Военният потенциал на двете страни в конфликта, дори когато признаем, че Украйна е подпомагана и подстрекавана от Вашингтон и НАТО, е толкова несравним, че продължителността на конфликта не е лесна за разбиране.
Неговото обяснение е, че Путин поддържа конфликта жив, като не го довежда до край, защото се надява да използва преговорите не само за да го прекрати, но и за по-широка стратегическа цел за постигане на споразумение за взаимна сигурност с Вашингтон и Европа, което да сложи край на присъствието на НАТО по границите на Русия. Путин може би е разсъждавал, че ако използва огромната конвенционална военна мощ на Русия, за да смаже Украйна, това ще разтревожи Запада и ще доведе до по-широка война.
Политиката на Путин е обречена на провал, защото той игнорира доктрината на Волфовиц, че основната цел на политиката на САЩ е хегемонията на Вашингтон. Всъщност, неотзивчивостта на Путин към крайните украински провокации е пътят към по-широка война.
Както Доктороу ясно показва, войната се е разширила. Всяка оръжейна система, за която Западът заяви, че няма да бъде предоставена на Украйна, беше предоставена. Днес Украйна използва въздушното пространство на страните от НАТО, за да извършва атаки дълбоко в руска територия. Самият Путин призна, че атаките срещу Русия са осъществени от Вашингтон и Великобритания, които предоставят не само ракетите, но и информацията за целенасочване. Самият Путин използва изпращането на F-16 в помощ на Украйна срещу Русия, за да активира договора за взаимна отбрана между Русия и Северна Корея, което доведе до появата на севернокорейски войски на украинското бойно поле. По този начин самият Путин разшири войната, която продължава да нарича ограничена специална военна операция.
Путин дори заяви, че Русия е във война с Америка, а не с Украйна, но не прави нищо по въпроса, освен да изрази желанието си за преговори – най-слабият сигнал, който лидерът на толкова силна държава като Русия би могъл да изпрати, сигнал, който гарантира западната подкрепа за конфликта. Неспособността на Путин да наложи дори една от многото си „червени линии“ доведе не до ограничаване на конфликта, а до значителното му разширяване.
Денят на победата, в памет на капитулацията на Германия пред Съветския съюз през 1945 г е най-големият празник на Русия. Зеленски заяви, че Украйна ще атакува парада за Деня на победата на Русия в Москва. Унизителният отговор на Путин бе драстично да съкрати парада, без наличие на тежка военна техника за първи път от десетки години и с по-малко чуждестранни и руски високопоставени лица.
Въпросът, който се задава от всички информирани е: Защо Путин ограничи парада за Деня на победата, вместо да използва руската сила, за да сложи край на всяко продължаване на конфликта в Украйна?
Доктороу е един от малкото, които задават този въпрос.
