Аластер Крук • 12 май 2026 г. 

Американският самолетоносач вече не вдъхва страх, както някога; сега той излъчва уязвимост. 

Въпреки че войната в Иран до голяма степен е била разглеждана през призмата на конвенционалната западна война, нейните уроци са всичко друго, но не и конвенционални. Всъщност те са бунтовнически.
Следвоенният западен подход (особено в контекста на Студената война) разчиташе на способността да  надминат по разходи всеки военен противник чрез придобиване на висококачествени, свръхтехнологични и скъпи пилотирани самолети и боеприпаси. Доктриналната цел беше господство във въздушното пространство и силна зависимост от въздушни бомбардировки, т.е. въздушна война.
Превъзходството на разходите, както и приписаната техническа иновация) се разглеждаше като ключов елемент в конфронтацията със СССР. По подобен начин, импулсът в морската война беше към инвестиции във все по-големи самолетоносачи и свързаните с тях групи от военноморски спомагателни кораби.

В наземните войни, тежестта в „Пустинната буря“ на войната в Ирак беше върху танковете, които „пробиват“ и пробиваха отбранителните линии на противниците – въпреки че този подход беше изоставен от Запада в Украйна след преминаването към „окопна война“ с дронове на фронтовата линия от 21 – ви век.
Подходът за превишаване на разходите във висок клас оръжия едновременно облагодетелстваше военно-индустриалния комплекс на САЩ и заедно с хегемонията на щатския долар, предостави на Америка уникалното предимство, позволявайки на САЩ ефективно да „печатат“ тези допълнителни разходи, повишаващи разходите във висок клас.

След това дойде войната в Иран от 2026 г., чийто асиметричен модел преобърна конвенционалните доктрини.
Вместо господство във въздушното пространство, Иран се стремеше не към въздушно превъзходство, а по-скоро към усъвършенствано ракетно господство във въздушното пространство.
Вместо наземна военна инфраструктура, ракетните арсенали, пусковите установки и голяма част от ракетното производство бяха разпръснати из огромните географски области на Иран и заровени дълбоко в подземни ракетни градове и планински вериги.
Ключовата трансформация към асиметричния подход обаче беше появата на леснодостъпни евтини технологични компоненти. Докато Западът харчеше милиони долари за всеки прехващач, Иран и съюзниците му харчеха стотици.

По този начин предимството на доларовата хегемония се изплъзна и вместо това се превърна в пасив. Завишената цена на американските боеприпаси и тяхното високотехнологично инженерство доведоха до склеротични линии за доставки, дълги производствени цикли и минимални запаси от оръжия.
Предполагаемото технологично превъзходство на американските оръжия също се надминава от „гаражни“ и „работилнични“ проекти, използващи евтини технологични компоненти. Те генерират иновации, които след това се възприемат и мащабират след неформални тестове от „военните власти“.

Тази тенденция е особено очевидна в руската армия, където първоначално „гаражни“ технологии са били изпробвани и след това внедрени във военните структури. Това се отнася както за технологичния хардуер, така и за иновациите в областта на изкуствения интелект в интернет.
В същия дух, иновацията на Хизбула с нейните дронове, управлявани с оптични влакна, трансформира войната в Южен Ливан, нанасяйки тежки загуби на израелските танкове и войски, до степен, че Израелските отбранителни сили може да бъдат принудени да се изтеглят от юга.

По същия начин, асиметрията и иновациите в морските пътища преобръщат традиционната западна зависимост от големи тежки военноморски кораби и самолетоносачи. Последните са се превърнали в „тромави слонове“ на „войната“ в Персийския залив, тъй като са прогонени толкова далеч от иранското крайбрежие от рояци дронове и заплахи от противокорабни ракети, че техните палубни ударни самолети са ограничени в своите атакуващи възможности от необходимостта да се презареждат с гориво от танкери над целта.
Да видиш буквално „рояк“ от десетки въоръжени бързи катери, приближаващи се към тромав конвенционален военен кораб, само подчертава тяхната уязвимост. Във всеки случай Иран разполага и с ракетни противокорабни оръжия.

Накратко, американският самолетоносач вече не вдъхва страх, както някога. Сега той излъчва уязвимост.

Новата морска война на Иран обаче включва и рояци високоскоростни подводни дронове (или торпеда), които могат да се мотаят до четири дни в морето и са оборудвани с възможности за насочване с изкуствен интелект. Тези дронове могат да бъдат изстрелвани от подводни тунели, преминаващи под повърхността на Ормузкия залив.
Иранските иновации, признаваме, са били дълго планирани и разработени. Тяхната ефективност е демонстрирана по време на конфликта с Израел и САЩ. Иран устоя на израелските и американските килимни бомбардировки (макар и с тежки щети и жертви), но въпреки това Иран продължава да контролира пролива, да има изобилие от ракетни арсенали и да унищожава вече необитаеми американски военни бази в Персийския залив.

Такъв е опитът с войната в Иран. Но по-широкият стратегически аспект е, че тя показа, че западният „начин на водене на война“ е пресенчен от евтини иновативни технологии и внимателно асиметрично планиране.
Западният модел може да причини опустошителни щети, в това няма съмнение, но липсата на хирургично приложение е контрапродуктивна и в ерата на масмедиите и фотографията със смартфони, които свидетелстват за смъртта , разрушенията и страданията на цивилното население .
Вторият момент е, че Западът остава тромав гигант, който не е успял да разбере – камо ли да предвиди – новата асиметрична война. Иновациите са възпрепятствани от консолидирането на военно-индустриалния комплекс в няколко бюрократични монопола. Западният начин на водене на война е неуспешен модел, когато е изправен срещу сложен асиметричен противник.

Но други наистина са забелязали поуките от войната с Иран. Русия е една от тях; Китай е друга. Ще има още. Западът може да очаква да види поуките да изплуват по различен начин в другите войни на Запада.

Европейските елити може да установят, че улесняването на украинските атаки с дронове дълбоко в Русия може да предизвика унищожителен (кинетичен) отговор в близко бъдеще.

Предупрежденията са отправени . Ще бъдат ли чути?