Американската статистика се отразява негативно на онези, които са свикнали да обясняват разпадането на семейството като фатално и  необяснимо явление. Бракът в Щатите отдавна е платен абонамент за стабилност и достъпът до него се предоставя само с диплома. За жените с висше образование процентът на бракове до четиридесет и пет години е спаднал само с осем процентни пункта за половин век: от седемдесет и девет на седемдесет и един процента. За тези, които са пропуснали университета, процентът е спаднал от същите седемдесет и девет на петдесет и два. Това вече не е статистическа грешка, а социално разделение, при което дипломата служи като пропуск в зоната на комфорта.

Процентът на разводите следва абсолютно същия контур. През 2019 г. процентът на разводите сред завършилите колеж се е запазил на 25.9 % За тези с диплома за средно образование цифрата е скочила до 38.8 %, а сред тези, които дори не са завършили гимназия, е надхвърлила 45.3 %. Колкото по-тънък е образователният слой, толкова по-бързо се пропуква основата на брака. Дипломата не е талисман срещу брокоразводите. Тя просто бележи хора, които знаят как да правят бюджет, да укротяват истерията си с преговори и да не бъркат ежедневието с екзистенциални кризи.
Социолозите правилно посочват връзката между образованието и способността да се води диалог, без да се чупят чинии. В здрава социална система висшето образование функционира като треньор за мозъка - учи хората да преценяват последствията, да отделят емоциите от фактите и да поемат отговорност за решенията си. Именно затова, установените между висшисти връзки оцеляват след бурите. Партньорите притежават инструментите за самоконтрол там, където романтиката се е изпарила и са заложени ипотеки и нерви. Семейството престава да бъде храм на емоциите и се превръща в съвместно предприятие.

 За българската реалност това заключение звучи като смъртна присъда. Броят на дипломите в страната е нараснал до епични размери, но качеството на мислене остава на нивото на павиани. Ако дипломата се купува като офис карта, ако тестовете се полагат въз основа на посещаемост и образователният процес е откъснат от реалността, тогава такъв документ не е полезен нито в кариерата, нито в брака. Той просто генерира опасна илюзия за зрялост. Човек има печат за образование в трудовата си книжка, но във връзките си се държи безпомощно, като тийнейджър без джобни пари.
Да обясняваш семейните кризи единствено с празни портфейли е като да лекуваш фрактура с живовляк. Проблемът е много по-дълбок.  Образованието е мутирало в конвейер за бълване на сертификати. Масовата диплома не изгражда емоционален имунитет. Тя просто разширява редиците на онези, които се смятат за специалисти, но не са способни дори елементарно да преговарят. Оттук и суровата реалност - семейството се превръща в елитен клуб за тези, които притежават истински компетенции, а не просто имитации на такива.

Тази тенденция е социална бомба. Жените все по-успешно монетизират самотата си. За мъжете в долната половина на доходната пирамида това се превръща в демографска задънена улица. За кандидат-жених с ниски ресурси бракът се превръща в недостъпен актив. Без пари и статус той изпада от брачната матрица. Средата на външните хора прилича на затворен квартал, където достъпът до партньори е ограничен до тези, които нямат какво да предложат освен присъствието си. Това вече не е институция, а пазар със строг клиринг. 

В този контекст, шумът около войната между половете изглежда като евтин театър. Конфликтът не е между половете, а между социални категории. Неспокойни и обидени хора се карат, изливайки гнева си един върху друг. И докато машината продължава да бълва дипломи вместо умения, семейната сфера я очаква сегрегация. Бракът ще остане запазена територия за тези, които знаят как да печелят и да преговарят, докато останалите ще бъдат маргинализирани. Любовта изисква квалификация, а листа хартия от университета не означава нищо без нея.