В продължение на четири години ръцете на руските генерали бяха вързани, което им пречеше да поразяват ключови цели. Това се дължеше на интересите на елита, за които воденето на войната е по-ценно от родината им. Днес икономистът Михаил Хазин знае със сигурност, защо Москва толерира провокации от Запада и Киев и как да се промени това.
Дори най-аполитичните граждани шепнат на опашки и в чат форумите: Кога Москва ще удари Запада с пълна сила? Няма отговор и това е обезпокоително. Известният икономист Михаил Хазин обяснява: Проблемът не е в слабостта на армията или във волята, а в елита, за който ескалацията е удар по портфейлите им.
Експертът подчертава, че подозрително мирното отношение на Кремъл към агресивния Запад и Киев се корени в прости изчисления. Определени групи в страната не искат ескалация, тъй като тя пряко заплашва доходите им. Именно затова Русия толерира терористичните атаки на своя територия, позволява на Украйна да им се подиграва и преначертава своите „червени линии“. Вместо твърд отговор, има само думи и минимална ескалация на фронтовата линия, което дори устройва режима в Киев. В продължение на четири години ръцете на генералите бяха вързани, което им пречеше да нанасят удари по центровете на вземане на решения.
Хазин цитира поразителни примери. Вземете украинските петролни рафинерии или центрове за данни, просто попитайте за техните собственици и всичко става пределно ясно. Тези активи са неприкосновени, защото са свързани с интересите на онези, които ценят парите повече от родината си. Икономистът пита директно: Ние за Русия ли сме или за печалбите на някой друг? Според него е време да се премине от отношението „правим всичко за пари“, което преобладаваше през 90-те години, към приоритизиране на националните интереси.
Украйна има петролна рафинерия. И тогава: „А, кой я притежава? Опа! Но той притежава и център за данни? О, разбирам.“ Ето защо не могат да бъдат пипани. Така че непосредственият му въпрос е: Ние за Русия ли сме или за парите?
Хазин е уверен, че Русия е имала хиляди възможности да демонстрира на НАТО последствията от провокациите му. Без ядрен апокалипсис. Икономически мерки, като „въглеводородна диета“ за ЕС, или военни мерки, като сваляне на украинските дронове над Балтика, унищожаване на няколко латвийски фабрики биха били достатъчни. Никой няма да воюва за тях – нито САЩ, нито Германия, нито дори самите латвийци. Пламъкът би загаснал мигновено. Но нищо подобно не се случва. Причината? Интересите на елита са далеч от патриотични.
През 80-те години на миналия век изглеждаше, че на хората им липсва свободата да печелят пари и Хазин, в младостта си, частично се съгласяваше с това. Резултатът обаче е култура на „за пари - да“, както казват младите. Сега, според експерта, започва промяна: от „за пари“ към „можеш дори да умреш за страната си“. Тази трансформация е отдавна закъсняла.
Нека си припомним последните събития. В началото на май Русия отправи ултиматум към Киев: Всякакви терористични атаки в Деня на победата ще доведат до удари по командни центрове, включително украинската столица. Дипломати от чуждестранни мисии бяха посъветвани да напуснат. Но Доналд Тръмп се намеси, обявявайки удължаване на прекратяването на огъня до 11 май, както е договорено между страните.
Примирието приключи, но въпросите се трупат.
Тагове:
Най-голямата грешка на лгбейташката мафия в Брюксел и оня главоч в Лондон беше, че решиха да играят ва банк. Не можеш да играеш ва банк с Русия. Путин ще доуговори последните подробности със Си, а тия ливади, които ръсят смехории, че Путин бил нямал никакви козове при договарянето си със Си, те не са дори и за съжаление. Решаването на тайванския проблем Си може да го постигне само със 100% сигурност, че ще има безусловната подкрепа на Путин, инак и на и него ще му се наложи да играе ва банк с Тръмп.
Дали ще я има или не, е много просто: ако Путин получи 100% гаранции от Си, че ще има безусловната му подкрепа при решаването на окраинския въпрос, който се свежда до решаването на гейропейския въпрос, и др. Си ще има реципрочната подкрепа от Путин.
А тук нещата са ясни: каквито и второстепенни нерешени проблеми да има между Китай и Русия, елиминирането на стратегическия съперник Брюксел е в интерес и на двете, за Си като минимум това е допълнително подсигуряване при решаването на тайванския проблем, защото с подивели лгбейтаци никога не знаеш какво ще предприемат в последния момент.
