Проучване показва, че твърде малкото, или твърде многото сън е свързано с ускорено биологично стареене, съобщава StudyFinds Analysis. 

Както твърде малкото сън (по-малко от 6 часа), така и твърде многото сън (повече от 8 часа) ускоряват биологичното стареене на редица човешки системи и органи, не само на мозъка.
Изследователите са установили, че оптималната продължителност на съня е приблизително от 6,4 до 7,8 часа на нощ, като идеалният диапазон варира в зависимост от пола.
В сравнение с тези, които са спали от 6 до 8 часа, рискът от смърт се е увеличил с 50% за тези, които са спали по-малко, и с 40% за тези, които са спали повече.
Както твърде малкото, така и твърде многото сън също увеличават риска от депресия по различни биологични причини.

Повечето хора знаят, че късната будност е вредна. Сега е известно, че нарушените модели на сън се проявяват не само като тъмни кръгове под очите и ментална мъгла, но и на биологично ниво. 
Проучване, публикувано в Nature, използва 23 биологични „часовника за стареене“, базирани на три вида данни за тялото: сканиране на мозъка и органите, кръвни протеини и химикали, циркулиращи в кръвния поток.
Девет от тези 23 „часовника“ разкриват последователен модел: както твърде малкото, така и твърде многото сън са свързани с по-високо биологично стареене в сравнение с хора, които спят нормално.
Според изследванията, оптималното време за сън е приблизително от 6,4 до 7,8 часа на нощ, въпреки че точният диапазон варира в зависимост от изследвания орган и пола на човека.
Сънят извън този диапазон – по-малко от 6 часа или повече от 8 часа – е свързан с повишени нива на биологични маркери за стареене, по-висок риск от заболяване и по-голяма вероятност от преждевременна смърт.

Тези открития се основават на база данни от медицински изследвания, включващи приблизително 500 000 души на възраст от 37 до 84 години. Участниците съобщават колко време обикновено спят всяка нощ, а изследователите сравняват тези измервания с данни за биологично стареене, получени от сканирания с ЯМР, нива на кръвни протеини и кръвна химия.
За да измери биологичното стареене, екипът използва метод, който учените наричат ​​„биологична възрастова разлика“. По същество това е начин да се определи дали органите на човек функционират според хронологичната му възраст.
Тестваните органи включват мозък, бели дробове, черен дроб, имунна система, кожа, сърце, панкреас, мастна тъкан и други.
Използвайки данни от стотици хиляди участници, изследователите успяват да идентифицират модели, които по-малките проучвания биха пропуснали.

Изследователите установили, че краткият сън е свързан с повишен риск от хипертония, нарушения на сърдечния ритъм, астма, затлъстяване, бъбречни заболявания и други състояния. Дългият сън, повече от 8 часа, е свързан със заболявания, засягащи мозъка, включително голямо депресивно разстройство, шизофрения, биполярно разстройство и разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност.
Прекаленото спане често може да показва, че нещо вече не е наред в тялото или мозъка, вместо да бъде пряк рисков фактор, както е при краткия сън.
За милионите възрастни, които редовно жертват съня си, за да работят по-дълго или просто не могат да успокоят ума си през нощта, тези открития са отрезвяващо напомняне - тялото пази биохимични записи не само в мозъка, но и в кръвта, червата, белите дробове и други органи.
Тази статия се основава на публикувани научни изследвания и е само с информационна цел. Тя не представлява конкретен медицински съвет.

За всички въпроси, свързани със съня и свързаните с него здравословни проблеми, се консултирайте с квалифициран медицински специалист.