Прочетен: 1022 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 28.05 23:40
Изненадващият разговор миналия уикенд между президентите Еманюел Макрон и Александър Лукашенко последва предупреждението на заместник-председателя на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев за заплахата, подобна на тази от 1941 г., породена от ремилитаризацията на Германия и сформирането на сили от Обединеното кралство за сдържане на Русия.
Взети заедно, тези три развития насочват вниманието към това как британците, французите и германците, традиционните европейски съперници на Русия, сега са точно на прага ѝ. Последиците за сигурността са дълбоки.
Британците се настаняват в Естония , откъдето планират да ръководят сдържането на Русия по арктико-балтийския фронт, докато германците откриха база в Литва, а французите току-що обявиха редовни ядрени учения с Полша. Знае се, че Естония граничи с „континентална Русия“, докато Литва и Полша граничат с нейния анклав Калининград и съюзника по взаимна отбрана Беларус. „Военният Шенген“ между Холандия, Германия и Полша може скоро да бъде разширен, за да включва Франция и балтийските държави .
Това би оптимизирало максимално, придвижването на потока от войски и техника от Западна Европа към границите на Русия, като по този начин би се съобразило с опасенията на руските политици, че ЕС се готви за потенциално нахлуване в страната им в бъдеще. Като се има предвид френската база в Румъния и военният пакт със съседна Молдова, които представляват критичен фланг в украинския конфликт, тъй като позволяват на Франция да помогне на Одеса в сценария на заплаха от интервенция, те и други биха могли също да се присъединят.
За да стане положението още по-тревожно от гледна точка на националните интереси на Русия в областта на сигурността, Германия наскоро сключи споразумение за съвместно производство на военна продукция с Украйна, като по този начин разшири военното си присъствие още по-дълбоко в рамките на това, което Русия счита за своя „сфера на влияние“. Резултатът е, че Обединеното кралство затвърждава влиянието си по арктико-балтийския фронт, Германия прави това в балтийския (литовски) и украинския, докато Франция вече е окопана в Полша, Румъния и Молдова.
Германия се стреми да изгради най-голямата армия в европейската част на НАТО, което би изисквало да изпревари Полша и в идеалния случай от нейна гледна точка, да я подчини като васал, докато Франция и Обединеното кралство са ядрени сили. Следователно заплахата, породена от тяхното военно-стратегическо сближаване точно на прага на Русия, не може да бъде подценена. Най-малкото, това би могло да окуражи партньорите им да се държат агресивно срещу Русия, като се има предвид, че тези две Велики ядрени сили ще възпрат руския ответен удар.
Това би било грешка с епични размери, защото Русия не може да позволи подобен сценарий да се развие, камо ли да се превърне в „новото нормално“, тъй като това би означавало да използват като оръжие безкрайни провокации, за да принудят към безкрайни отстъпки, които с времето биха довели до подчинение на Русия и в крайна сметка до вътрешна „балканизация“. С други думи, гореща война между НАТО и Русия вероятно би била неизбежна, въпреки че никой не може да каже със сигурност дали САЩ биха помогнали на европейските си съюзници, нито до каква степен, ако да, или дали биха ги оставили на произвола на съдбата им.
Ето защо е по-спешно от всякога европейската архитектура на сигурност да бъде реформирана, както Русия се опита да направи това чрез дипломатически средства преди специалната операция, чийто провал беше причината Путин да се стреми да ускори процеса чрез военни средства.
Остават само три сценария: НАТО най-накрая се съгласява в някаква форма на руските предложения; Русия започва превантивна война срещу европейското НАТО, залагайки, че САЩ няма да се намесят директно; или Русия мирно се подчинява на Запада.
