Стигнахме до окончателната раздяла. Два пътя се разделят на кръстовище -  единият е обозначен с табела  „Истински живот“, а другият с табела „Фалшив живот“. Няма дом в средата на пътя… 

Това е твърде важно, защото в момента мнозина се опитват да вървят  необвързано, нито единият, нито другият път, което включва заблудата, че човек е зрител в театър и че бурният свят отвън е нещо, което трябва да се гледа от собственото му театрално място, за предпочитане от ложата. Такива изолирани удобства са достъпни може би за малко по-дълго но те са илюзорни.

Вътрешен глас, който най-често се опитваме да игнорираме, ни шепне, че те са измама, прикривайки факта, че вече сме закъснели с определянето на ангажимента си към предстоящ Реален Живот. Просто отлагаме срещата си със съдбата.
Всеки компромис с отговорността ни да се съпротивляваме на капана, подкопава способността ни да стъпим на пътя на Реалния живот и да се освободим от компромиса да спазваме „правилата на играта“. 
Все по-дехуманизиращият ни капан, прикрит като „задължение за съобразяване“ със статуквото от политически, търговски и социални играчи в обществото, всички действащи вече в режим на изкуствен интелект с фалшив живот, безмозъчно мъртв, и с контролиране на ума ни. Режим, неумолимо вървящ към трансчовешко дигитализирано пълно завладяване, което е отдавна планирано от глобалното правителство в сянка.

Но да се откажем от този смъртоносен път не е лесно. Всички ние, в различна степен, правим ежедневно компромиси с Матрицата. Черпим от нейната смесица от удобства и зависимости, за да поддържаме и поставяне на първо място професионалните си роли и да поддържаме или увеличаваме отвсякъде доходи, които обещават да ни осигурят комфорта, приспиващ ​​ни в безсмисленото състояние, което е опиумът на капана.
Това безсмислено състояние е телевизорът на масичкана, бирата, виното и диванът в хола. Това е супермаркетът, предлагащ бърза, освежаваща покупка и вечеря. Това е абсолютната предсказуемост на работната и социална рутинност за деня, „почивката“; състоянието на колата; поддръжката на гардероба, за да се отговаори на предпочитаната от човека представа за себе си. 

Но днес трябва да се добави и фиксацията върху интернет и следенето на информация с мобилните телефони, съчетано с интензивната обсебеност от смартфона, от телевизионният екран, който покрива половината стена в хола, правилният вид кредитна карта, най-бързата скорост на интернет, хипермаркетът като основен източник на храна, Netflix, трупането на все повече сайтове в социалните медии, считани за необходими за поддържане на връзки с други хора по пътя ни към Фалшивия живот. 
Следва отвращението към физическата работа и свръхактивното психическо състояние, „което никога не почива“, химическото хапче на Биг Фарма за всички болести, към които този начин на живот неизбежно води. Вмъкването на „времето прекарано сред природата“ в слот между други по-неотложни въпроси.
Това е пример за Матрицата на момента за тези, които все още печелят достатъчно, за да го направят възможно.
Всъщност това е цяла поредица от моменти, нанизани така, че да се впишат в модела, за който човек вече се е убедил, че е единственият начин да оцелее и да се слее с тълпата. Пасивен потребител в начина на живот, към който всички останали се придържат.
Това, че не се чувстваш не на място в собственото си племе играе голяма роля в живота на много хора. Макар и разбираемо, то ограничава възходящата динамика на съществуване и води до отъждествяване с Фалшивия Живот. 

Толкова много капани.

Разбира се, не всички хора ще бъдат засегнати от тях, но мнозинството  разпознават симптомите, които допринасят за неумолимата им гибел.
Всичко в тази вселена се движи и променя, ние не сме изключение. Човек не може да стои вечно пред кръстовището на пътищата и само да се взира в указателните табели, сочещи към Истинския и Фалшивия живот, неспособен да реши кой да поеме. 
Нито пък човек може да навлезе в Реалния живот само с няколко крачки, докато тайно таи идеята, че ще „види какво е там“ и ще се върне към стратегията на Фалшивия живот, ако нещата му се сторят твърде трудни.

Ако искаме да бъдем хора, трябва да приемем да извървим труден път, откривайки нови психологически и духовни пейзажи по пътя си. Преодолявайки неизбежните блокажи и заобикаляйки безброй дупки.
Истинският живот е пълен с предизвикателства, които изискват бързо мислене и смело действие, но също така и да отделяме време за дълбоко размишление върху мястото и целта на човек в тази вселена.
Процесът на отказване е неразделна част от това. Човек просто се ангажира да изостави всички излишества, които отклоняват вниманието му от основната цел – нашата самореализация и еманципация от статуквото, съчетано с ангажимент да служи позитивно на обществото.
Имайте предвид, че правилата на играта непрекъснато ни насочват към „нормата“, типичното, посредствеността на материалистично ориентираната рутинност, поддържани от безброй джаджи и повърхностните инструменти на удобството на зрителското общество, основано на комфорта на дивана. Това е Капанът! Заровени под това безкрайно излишно замърсяване на битието се чува  глас, призоваващ да бъдем осъзнати и да се посветим на това, което пробуждането на съзнанието разкрива като истинската реалност. Да бъдем будни.

Истинският живот.

Излизането от контролираното на ума  ни състояние на паника може да бъде болезнено, но болката ще е временна и чувството за освобождение далеч надвишава първоначалното чувство на загуба на комфорт.
Преобладаващото ново чувство за цел, което съпътства събуждането, е нуждата от простота. За намаляване на егоистичните амбиции и задоволяване на прости, основни нужди като напълно достатъчни.
Това е пряко свързано с необходимостта човек да се откаже от мрежата и вече да не бъде лесна мишена за централния контролен клик. Вече да не е привързан към използването на техните интелигентни електромагнитни полета (ИМП) и WiFi инструменти, които го обвързват с взаимосвързаната матрица на „облака“ и към непосредствена зависимост от пътя към Фалшивия Живот на робството, както и към микровълновото облъчване на органите на тялото и мозъка ни.

След като се постигне това състояние на простота, човек се чувства все по-„заземен“. Което означава, че е отново свързан с природната среда, способен да усеща и да се наслаждава на фините вибрации на природата, включително лечебната сила на горите, реките и моретата.
Духовните сили на човек стават правилно разбрани и насочени. Животът придобива смисъл. Свързан смисъл, а не многото отделни преживявания, които разделят живота му на толкова много несвързани фрагменти.
Човек вече е на пътя на Истинския Живот и може да черпи от по-висши енергии, които го правят сила, с която тъмните архитекти на контрола трябва да се съобразяват.
Досега тази сила е била спяща, или просто канализирана в нашето его. Нейното осъзнаване обаче, особено като духовен дар, означава че можем да се изправим пред всяко препятствие и да преодолеем всеки страх с увереността на вярата в себе си и напътствията, които идват със свързването ни с Върховния Източник.

Изправяйки се срещу този измъчен свят и устоявайки твърдо на несправедливостта, измамата и жестокостта, човек поема мантията на духовен воин, което включва осъзнаване на ролята, която трябва да играе, за да помогне на другите да намерят пътя си през лабиринта.
И накрая, императивът за установяване, или преместване в неградска географска среда става е от основно значение. Достъп до храна директно от екологично чиста ферма, вода от незамърсен кладенец или извор, далечно разстояние от всеки WiFi контакт. 
Достатъчно земя за отглеждане на поне част от собствената храна е силно желателно, както и преминаването към нарастваща самодостатъчност към независими източници на възобновяема енергия. 

За първи път поемате контрол над съдбата си. Това е изключително важно действие и ключът към това да останете, или дори отново да станете независим човек. Решително да отхвърлите  робския конформизъм, пред все по-затягащата се примка на престъпното статукво.