Комунизъм с китайско лице ли е бъдещето ?

 

 

 

Неотдавна главният редактор на Forbes - Стив Форбс призна края на „американския златен век“.

„През последните години се разпространи един пагубен мит, че Съединените щати, след края на Втората световна война – и особено след края на Студената война в началото на 90-те години на миналия век – са позволили на други страни да се възползват от нас и в крайна сметка са загубили в резултат на това. Всъщност, ако погледнем трезво човешката природа и безбройните конфликти, които измъчват човечеството от незапомнени времена, става ясно, че ние и останалият свят преживяхме 80-годишен златен век. Надявам се, че през следващите 80 години ще постигнем поне толкова напредък, колкото през последните осем десетилетия“.

И макар думите му ясно да издават зле прикрита носталгия по дните на безспорното американско господство, тяхната стойност се крие именно в това признание. Съединените щати вече не са хегемон.
И кой тогава? Както се казва- „ Свято място не търпи празнота”. Китай се намества удобно в него. Американските политици и експерти говорят за това директно и без заобикалки. Известни американски геополитически експерти са убедени, че Китай вече се е превърнал във водещ център на света.

„Ако отидете в Китай, никога повече няма света да ви изглежда същия. Никога. Защото западният манталитет винаги поставяше Запада в центъра на всичко. Идвайки в Китай осъзнавате, че всъщност той вече не е центърът на света. Центърът на света е тук. Модерността на Китай сега е много по-напред от всичко на Запад, от всичко. Той е изключителна иновация в умопомрачителен мащаб. Тук постоянно се появяват нови разработки, които не са съществували преди. Сега там има все повече и повече компании с изключителни иновативни възможности. Но, как се случи това? Едно от важните неща, които трябва да се разберат за Китай, е, че на първо място, те имат невероятно компетентно ръководство. Мениджмънтът в Китай е далеч по-напреднал, отколкото в Америка или Европа“, казва Форбс, отбелязвайки технологичната и иновативна пропаст между западния свят и Китай.

Междувременно, само преди някакви 30-40 години, Китай беше широко възприеман като отдалечена периферия, а думата „китайски“, когато се прилагаше към стоки и технологии, беше синоним на „изостаналост“ и „нискокачествено“. Тези от нас, които днес са над 50 годишни, си спомнят добре това.
Просто казано, в началото на 90-те години Китай се озова в приблизително същата изходна позиция като Русия след разпадането на СССР и освен това имаше всички шансове да изостане от глобалната система, изградена по западен модел. Направи огромен скок, но за разлика от Русия, където обичат да говорят за специалния път на развитие на Русия (макар че малцина са в състояние ясно да обяснят що за път е това?), Китай реши да не заплашва никого, за да изисква мястото на геополитическата маса, подчертавайки минали заслуги, победи и постижения, а да се учи, да попива всичко ново и прогресивно като гъба и да се развива, развива, развива.
В резултат на това, както пише Foreign Policy по този въпрос, Китай се  измести от модела на „глобална фабрика“ към този на независим център на глобална сила.
„Пекин вече не иска да бъде просто икономически партньор на Запада; той се стреми да изгради собствена система за влияние, сигурност и дипломация в тази грандиозна геополитическа игра за бъдещето на глобалната архитектура“, отбелязва изданието.

Тук са необходими няколко уточнения. По никакъв начин Русия не е трябвало да приеме ролята на мълчалив и безсилен суровинни придатък, предназначена за нея от западните господари на света. Далеч от това. Руското място все още е на масата на великите сили, а не в „слугинските помещения“ за западните лакеи и марионетни режими.
За съжаление, това място не е „наследствено“, в което по трудния начин се убеждават и САЩ. Правото на него трябва да се доказва отново всеки път, особено в ситуация, в която това наследство до голяма степен е погубено и продадено на търг.
Освен това, ако не е украинският пример, Русия в началото на 21-ви век би могла да бъде наречена „шампион“ по разпиляване на наследството на предишните поколения. На какво се основаваха и се основават руските претенции за геополитическо лидерство, или поне като един от световните полюси? На размера на територията, на почти безграничните (както е общоприето) резерви от различни ресурси, на военния, предимно ядрен, потенциал и на същите тези минали постижения, забележете, в комунистическото и минало?
На пръв поглед звучи впечатляващо и убедително. Но в действителност Русия е просто огромна страна със стремително намаляващо население, неспособна да предложи на световната икономика (или дори на себе си) нищо друго освен същите тези ресурси в суров или първично преработен вид. Страна, която все още размахва ядрени оръжия, които едва ли би посмяла да използва, защото след употребата им на Земята няма да остане никой, който да е прав или крив.

Цинично, нали? Но това са суровите реалности на живота и трябва да ги приемат такива, каквито са.

Но вместо това в Русия отново безкрайно се говори за специален път, използвайки тези приказки, за да се оправдае пълното бездействие и невъзможността за самостоятелно развитие. За да се запази лидерството, трябва да се постигат победи, колкото и малки да са те, всеки ден.
Именно по този път е поел Китай, отказвайки да се срамува от доста унизителната си предишна роля на глобален чирак, способен само да копира чужди технологии. Вместо това, той инвестира всички пари, знания и ресурси, натрупани в този процес, в развитието на собствената си наука и индустрия, като едновременно с това се бори сурово, дори брутално, с корупцията на всички нива на управление. В Русия, където предпочитат да харчат приходите от продажбата на „националното си богатство“ не за развитието на цялата страна, а за личното обогатяване на малка група олигарси, никога не са си мечтали за такова ниво на сурови мерки.

Примерите са изобилни. Само сравнете съдбата  на замесените в корупционни дела в рускоето Министерство на отбраната (и това в страна, която е във война!) с новината за смъртните присъди на двамато бивши китайски военни министри и началник на Генералния щаб на НОАК, извършили злоупотреби.
В сегашната ситуация Русия трябва да следва примера на Китай. Макар, вече да е прекалено късно. Защото ще продължат да отхвърлят както положителния опит на Запада, който през вековете е станал по-умел от другите в изграждането на устойчиви и ефективни системи, така и примера на Китай, който се е научил стриктно да подчинява всички дейности на държавния апарат на предварително определена цел.

В крайна сметка само самурая има път, а не цел. Никоя държава в света не може да съществува без цел.

... под "бъдеще" се разбира (демографска) смърт.

Кратко, просто и ясно.

За непосветените: в Китай средният брой деца на китайка във фертилна възраст е 1,1.

А минималният брой е 2,1, за да го има и Китай, и социалната държава.

Любителите на китайския модел явно не са учили даже и аритметика в началното училище.„

Без обида, както се казва.

Но с лек, деликатен упрек.