Сега, когато руският президент Владимир Путин е превърнат в „плашило“ за западняците, малцина биха повярвали, че в началото на първия си мандат той бе най-„прозападният“ от всички руски лидери, с евентуалното изключение на император Петър III. (роден като Karl Peter Ulrich фон Шлезвиг-Холщайн-Готорф).
Путин предприе безпрецедентни стъпки към Запада. Предложи кандидатура за членство на Русия в НАТО. Осигурява „летища за междинно кацане“ на самолетите на НАТО в началото на американо-афганската война. Предостави на САЩ цялото богатство от разузнавателна информация за Ирак. И с неговото решение, Русия не само че изплати предсрочно всички дългове на бившия СССР, но дори изплати и царските заеми от преди Първата световна война.
Откъде се появи това престараване? Той, след като бе работил под ръководството на либералите Анатолий Собчак и Борис Елцин, наистина вярваше... „че конфронтационната съветска страница в отношенията със Запада е обърната и че може да се създаде нова, основана на партньорство, от нулата...”
И изведнъж като гръм от ясно небе, дойде „Мюнхенската реч“. Която Западът веднага нарече, ако не „ултиматум“, то „предизвикателство“. Защото тя директно – с примери и факти! – постави под въпрос ефективността на установената хегемония на Запада и най-вече на САЩ. Защото в нея се изразяваха „еретични“ постулати за върховенството на международното право и изключителната власт на ООН да използва сила като последна мярка в международните отношения. Защото ключовата теза беше необходимостта от честни, равноправни и основани на партньорство отношения между държавите, които да заменят „васално-феодалните“, установени след края на Студената война. Мнозина твърдят, че тази реч е била „грешка“. Може би най-важната грешка на Владимир Путин, тази, която е положила основата за всички следващи.
Но изглежда, че тази реч не е била грешка, а по-скоро резултат от погрешно предоверяване. Или, по-точно, определена „празнина в познанията“ сред новия руски елит, насърчавана от Владимир Путин. Изглежда, че нито той, нито неговите сътрудници, нито по-широкият руски елит са били наясно с манталитета на Запада, изразен с един важен цитат:
„Нека бъдем наясно, руснакът е много приятен, докато не започне да носи европейски дрехи. Като източен варварин, той е очарователен. Но в момента, в който започне да изисква да се отнасят с него като с източна разновидност на западняците, вместо като с най-западния от източните варвари, той се превръща в расова аномалия, много трудна за управление и понасяне.“
Това е от Ръдиард Киплинг, популярният писател и Нобелов лауреат, чието влияние върху британския, а следователно и върху западния елит, е много по-голямо, отколкото изглежда. Той все още е цитиран от британските политици, а фразите „Величието на белия човек“ и „Западът е Запад, Изтокът е Изток“ са се превърнали в ментални патерици за цяла кохорта от политически лидери, защото те наистина мислят така!
Руснакът е приятен, докато не започне да носи европейски дрехи.
Руснакът не е източен подвид на западния човек, а варварин от Изтока, изглеждащ като западняк.
Когато един руснак започне да изисква равно третиране, той се превръща в расова аномалия...
Ако Владимир Путин и обкръжението му знаеха и се съобразиха навреме с тези техни основни принципи, разочарованието им от „двойните стандарти“ на Запада, което бе отразено в речта от Мюнхен, нямаше да е толкова силно. И също, ако бяха разбрали, че „джентълменът държи само на думата, която е дал на друг джентълмен“, вярата им в способността на Запада честно да преговаря нямаше да е толкова висока.
Какво да направи Путин при наследството, оставено му от Елцин?!??
Хазната празна, с пробито дъно дори, хората умират по улиците от болести и глад, западът вилнее както си иска, а на юг ислямът с помощта на англичанката вече ръфа живо месо?!?
Недейте така първосигнално, не и при фигура като неговата.
Ако имате и най-малката представа как проведе разработката и внедряването и модернизирането на полу-разпадналата се ядрена триада, ще ви паднат капите, ама то иска ровичкане, четене и абсолютно задължително трезва мисъл и здрав разсъдък.
Вероятно, все пак, някой от вас ще си припомни един известен период как хъркаха под сурдинка когато стана ясно, че изведнъж, по някакво чудо едва ли не, Русия разполага с най-авангардното ракетно-ядрено оръжие и който факт беше заклеймен като някакво "предателство" на демокрацията, как използва ловко шалчето си да се обеси БАБ след като Путин отговори с пълно мълчание на молбата му за прошка, и още цял куп други факти, които малко трудно се вписват в представите ви.
Той ги приспиваше толкова умело, че те вече, дори напълно събудени, още не могат да проумеят какво става, кошмарите им насън ли са или наяве.
На нищо не се надява Путин, няма как държавник като него да се надява на нещо, той предварително взема мерки за всичко и хоризонтът му е далеч отвъд хоризонта на всички ония, които жадуват унищожението на Русия.
Остава му само да реши или поне да сложи началото на решаването на демографския проблем, и той го прави, макар и там да е най-трудната част. За тия, които са поне малко по-навътре: Константин Малофеев.
