Една от причините, поради които се поддаваме на погрешната идея, че патентите са полезни за обществото е, че силно надценяваме значението на конкретния човек или компания, които правят откритие, без да осъзнаваме как пазарният процес чрез различните си механизми като цени, мотив за печалба и икономическа конкуренция играе ключова роля в иновациите.

Конкуриращите се фирми притежават информация, която следва да е относително сходна. Ако един конкурент разполага с информация, която води до много по-голяма производителност и рентабилност, това би изгонило някои конкуренти от бизнеса и би мотивирало конкурентите да копират по-добрата информация, което би довело до състояние, в което отново всички конкуренти разполагат с горе-долу една и съща информация и неизбежно измислят допълнителни подобрения и иновации. Кой ум успява да се натъкне на нова иновация, зависи повече от случайността и обстоятелствата, отколкото от всичко друго.

Патентите понякога превръщат фирмите в конкуренти, които в крайна сметка са сътрудници, тъй като непрекъснато се учат една от друга, докато се конкурират в ожесточени съперничества. Те отдават признание на една личност, или екип, в който участват много хора или по-добре казано, целият социален ред чрез пазарния процес и световното разделение на труда. Те забавят пазарния процес, като предотвратяват по-нататъшни иновации от страна на конкуренти, чиито идеи се основават на патентовани идеи, защото сега те трябва да плащат големи суми на притежателите на патенти. Патентите премахват конкурентния натиск върху притежателите на патенти, като по този начин ги правят по-тромави, докато времето и парите им отиват в непродуктивния и вреден процес по съдебен контрол срещу нарушители на патенти, като по този начин забавят технологичния прогрес. Тъй като патентната система се контролира от принудителна, имунизирана срещу конкуренцията, монополистична правителствена организация, тя е обречена да стане по-неефективна и хаотична, а също и податлива на манипулации от по-тясно свързаните с нея.

На фундаментално ниво съществува материя и информация, необходима за реорганизирането ѝ по жизнеподдържащ начин. Патентите, точно както регулациите , просто създават и разпространяват парализа в пазарния процес, който създава цивилизацията. Индустрията на информационните технологии, макар и по-слабо регулирана от сектора на здравеопазването, предоставя добър пример за това как патентите започват да парализират една индустрия. Преди 1981 г. компютърните програми и алгоритми не можеха да бъдат патентовани и това помогна за експлозивния растеж на индустрията за компютърен софтуер. Както казва основателят на Microsoft Бил Гейтс :

„... ако хората бяха разбрали как се издават патенти, когато повечето от днешните идеи бяха изобретени, и бяха получили патенти, индустрията щеше да е в пълен застой днес. Сигурен съм, че някоя голяма компания ще патентова нещо очевидно... Ако приемем, че тази компания няма нужда от нито един от нашите патенти, тогава тя има 17-годишно право да вземе толкова от печалбите ни, колкото иска. Решението на този проблем е обмен на патенти с големите компании и патентоване на колкото е възможно повече.

Така че Гейтс ясно виждаше как патентите ще доведат до парализа. За съжаление, решението му по това време не беше да се бори за пълното премахване на патентите, а да се опита да защити компанията си, като патентоваше колкото се може повече неща, с които да заплашва и да се защитава от другите в тази нова екосистема от съдебно воюващи притежатели на патенти. Предвид стимулите, това е стратегията, която работи, като по този начин имаме все по-големи и по-големи притежатели на патенти, които се борят помежду си, за да напреднат спрямо други компании. В същото време те затрудняват и малкия човек, или новия конкурент да внедрява иновации, като неволно парализират пазарния процес.

Без патенти, социалният ред непрекъснато се подобрява и разпространява най-добрата информация, която може да се копира свободно и бързо, но съществуващите патенти възпрепятстват този идеален резултат и водят до пренасочване на изследвания и богатство към откриването на непатентована по-нискокачествена информация. Например, цели 78 процента от новите лекарства, одобрени от FDA, не са „нови“ в смисъл, че правят някакво значително подобрение в сравнение със съществуващо патентовано лекарство; те са това, което се нарича „генерични - лекарства за мен“ . Тези „лекарства за мен“ обикновено са по-нискокачествени от лекарствата, които вече са на пазара за лечение на същото заболяване, те просто позволяват на конкурентни производители на лекарства да навлязат на пазара, за да лекуват същото заболяване, при което други компании биха могли да реализират огромни печалби поради защитеното си с патенти монополно положение.

Иновациите са много по-лесни, отколкото хората си мислят. С появата на идеи за намаляване на разходите и неизбежното им разпространение чрез конкуренцията, което води до непрекъснат спад на относителните цени, лесно възникват нови печеливши идеи, които отново се разпространяват чрез конкуренцията в безкраен цикъл на генериране на знания и иновации. Например, компютрите някога бяха много скъпи, но след като цената на производството им спадна достатъчно, хората лесно са осъзнали, че всеки дом може да ги има, което е довело до появата на нашия компютъризиран свят, интернет и всички страхотни неща, които произтичат от него.

Светът днес е много по-иновативен, отколкото беше преди 100 години, не защото сме станали по-умни като вид, а защото пазарният процес е улеснил иновациите. Пазарният процес и непрекъснато развиващото се световно разделение на труда могат да се разглеждат като вид постоянно нарастваща стълба, извеждаща човечеството нагоре по безкрайно високо дърво, чиито плодове са иновациите. В по-голямата си част всичко, което трябва да направим, е да ги откъснем лесно от клоните, когато стълбата ни отведе там. Много скъпите начинания, които изглеждат печеливши само ако им бъдат издадени патенти, могат да се разглеждат като опити да се грабне плод (иновация), който в момента е твърде високо на дървото. По-добре е просто да изчакаме нормалният технологичен прогрес да ни отведе там, като намалим цената на всички свързани изследвания и т.н., вместо да увреждаме функционирането на системата (стълбата) в опит да постигнем печалби, които всъщност ни оставят в по-лошо положение поради щетите, нанесени на системата от патентите.

Вредната пропатентна идеология също допринася за напрежението между страните, прилагащи патентите, и развиващите се страни, които са принуждавани, или погрешно убеждавани да внедряват патенти, като същевременно са меко казано обвинявани в „кражба“ на идеи без подходящо обезщетение. Това се корени в същата заблуда да се приписва иновацията на тези, които я създават, а не на пазарния процес. Така наречените „развити“ райони на света, като Северна Америка, Европа и Япония са станали развити, защото пазарният процес е успял да работи достатъчно добре в тези райони, за да стимулира и координира умовете по начин, който е създал толкова много информация. Това е направено въпреки патентите, а не благодарение на тях.

Помислете колко наистина несправедливо е следното. Китайците имаха нещастието голяма част от 20-ти век да бъдат унищожени от гражданска война и комунистическа планова икономика, довела до смъртта на десетки милиони, докато пазарният процес използваше милиони мозъци в САЩ, за да открива нови идеи. Сега, когато китайците увеличават пазарната си свобода и започнаха да координират социалния си ред с  пазарния процес, те трябва да плащат лицензионни възнаграждения на Запада.

Развиващите се страни, като Индия и Китай, не бива да чувстват, че „крадат“ идеи от по-развитите страни, а по същия начин Съединените щати не следва да влошават икономическите отношения въз основа на нарушаване на патенти, което със сигурност е значителна част от икономическото дрънкане на оръжия чрез санкции, което прави икономически некомпетентната, племенна администрация на Тръмп.

Непроектираният и еволюирал пазарен процес има удивителната способност да организира социалния ред по все по-напреднали и проспериращи начини. Това се случва въпреки правителствени бюрокрации, войните, патентите и други погрешни интервенции , които „разумът“ на експертите погрешно смята за необходими, или мениджъри на социалния ред, когато всъщност те са основните му пречки.

Икономистите Мишел Болдрин и Дейвид Ливайн, автори на основополагащата и силно препоръчителна книга „ Срещу интелектуалния монопол “ (2008), заключават в своята книга

 „ Аргументите срещу патентите “:

 Аргументите срещу патентите могат да бъдат обобщени накратко: Няма емпирични доказателства, че те служат за увеличаване на иновациите и производителността. Въпреки огромното увеличение на броя на патентите и на силата на тяхната правна защита, икономиката на САЩ не е отбелязала нито драматично ускорение на темпа на технологичен прогрес, нито значително увеличение на нивата на разходите за научноизследователска и развойна дейност. Нашето предпочитано политическо решение е да премахнем патентите изцяло...