Преди няколко десетилетия водата бе най достъпния и почти безплатен ресурс. Почти на всяка пресечка имаше чешма, от която хората си пълнят съдъве с вода, а в паркове и в централните части на градове, села и паланки с едно завъртане на кранчето бликваше нагоре фонтанче, от което да си утолиш жаждата. Но, тази идилия бе прогонена от…търговците.

Днес, протягате ръка и грабвате бутилка вода от рафта, плащате евро, или повече и дори не се замисляте. И грешите. Защото водата в бутилката струва по-малко от хилядна от цената. Пластмасата, капачката и етикетът са всъщност 5-10 цента. Всичко останало е чисто зомбиране.

Световният пазар на бутилирана вода днес струва над 350 милиарда долара годишно. Това е приблизително БВП на Норвегияя или Малайзия. Хората по целия свят доброволно плащат надценка от хиляди проценти за нещо, което пада безплатно от небето и тече от всеки извор или ручей.

 Когато водата става стока

Историята не започва от търговците с пластмасовите бутилки. Тя започва с това да повярваш в легендата.

През 5 век пр.н.е. Хипократ класифицира минералните води в древна Елада и ги предписва на пациентите. Римляните построяват гигантски бани до всеки минерален извор – баните на Диоклециан могат да поберат 6000 души едновременно. Но истинският пробив се случва в малкото белгийско градче Спа.

Името произлиза от латинското „aqua spadana“. Император Йосиф II нарича Спа „Кафенето на Европа“. Днес, когато видите табела с надпис „spa“, вие четете името на белгийски град с население по-малко от това на голяма жилищна сграда.

Първите търговци на вода са били средновековни лекари и поклонници. Поклонниците са носили вода от светите извори в керамични съдове с печат за автентичност. Лекарите са предписвали определена вода от определено място. Формулата е била проста - вярата в нейните ползи + ограничен достъп + готовност за плащане.

Първата пълномащабна продажба на вода датира от 1622 г. В английския извор Well водата е била бутилирана в стъклени бутилки и доставяна на болните с каруци. 

Три легенди са изградили империи

Един страхотен продукт трябва да има страхотни истории. Има поне три от тях относно лековитостта на  водата. 

Евиан: Маркизът с проблеми с бъбреците

1789 г. Френската революция бушува, но в подножието на Женевското езеро се развиват по-належащи дела. Маркиз д"Алисер страда от камъни в бъбреците. По време на разходка той пие от извор в земите на някой си Габриел Каше и чувствал облекчение. Каше бързо огражда извора и започва да продава водата.

Днес Евиан произвежда 4-6 милиона бутилки на ден и водата се продава в 140 страни. 

Перие: Парализираният аристократ и индианските боздугани

Изворът Вергезе в Южна Франция. Според легендата, Ханибал е пил от него през 218 г. пр.н.е. - очевидно, докато е прекосявал Алпите със слоновете си. През 1898 г. изворът е закупен от лекаря Луи Перие. След това водата е продадена на богатия англичанин Сейнт Джон Хармсуърт. През 1906 г. Хармсуърт претърпява автомобилна катастрофа и е парализиран от кръста надолу. За рехабилитация той тренира голф с индиански стик, под форма на такъв боздуган и именно неговата форма го вдъхновява да създаде емблематичната зелена бутилка Perrier, която сега се намира във всеки ресторант по света. 

Сан Пелегрино: Леонардо да Винчи и трактат за водата

Леонардо да Винчи прекарва месеци край този извор в Ломбардия през 1509 г. Той изучава водата, нарича я чудотворна и написва цял трактат. за водата в Ломбардия. Не е лоша основа за популяризиране на продукт. Плюс етикет с Мона Лиза или Тайната вечеря. През 1899 г. San Pellegrino е листната на Миланската фондова борса. Днес компанията произвежда над 30 000 бутилки на час.

Химически, водата навсякъде е еднаква. Но Evian си има маркиз с излекувани бъбреци, Perrier има парализиран аристократ с боздугани, а San Pellegrino има самия да Винчи. Не се продава вода, а  история.

Какво всъщност се продава?

Цялата индустрия за бутилирана вода е един голям отговор на въпроса: „Какво всъщност продавам?“

Не вода – надежда за лечение.

Не вода – начин на живот.

Не вода – възможността да изглеждаш готин и богат.

Всеки, който е постигнал успех на пазара на водата, е направил едно и също нещо - дал е на хората някаква причина да вярват. Опаковал е продукта в история, която си струва да се разкаже. Намерил е технология, която прави продукта достъпен. Превръща опаковката в основен аргумент за продажба. Не се е страхувал да навлезе на пазар, на който сякаш няма място.

И най-важното е, че той взима нещо, което всеки имаше и, използвайки прости средства, създава нови значения за продукт, които всеки можеше да разбере.

Следващият път, когато посегнете към бутилка минелална вода, се запитайте - за какво всъщност плащате?