Лари К. Джонсън • 2 юни 2026 г.

Миналия четвъртък аз и Пепе Ескобар получихме следния разузнавателен доклад, изготвен от осведомен източник с КЛАСИФИЦИРАН достъп. Няма да препечатвам целия доклад, но искам да подчертая въпроса дали Иран вече има или скоро ще има ядрено оръжие. Нека подчертая, че твърдо подкрепям предишни оценки на американската разузнавателна общност, че Иран досега не е имал интерес да се сдобие с ядрено оръжие.

Изглежда обаче, че изненадващата атака на 28 февруари, която последва неуспешния опит за цветна революция в края на декември 2025 г., е изиграла решаваща роля в промяната на позицията на Иран по този въпрос. Ето част от това, което Пепе и аз получихме миналия четвъртък:

Публичният наратив около събитията от 25 май 2026 г. фундаментално погрешно диагностицира оперативната реалност. Свидетели сме на необратима промяна в регионалната структура на властта, водена от поредица от строго калибрирани ескалации, които разкриха границите на американската принудителна сила и крехкостта на парадигмата за сигурност в Персийския залив след 1991 г.

Структурната реалност е ясна: Съединените щати действат от ерозираща базова инфраструктура, с компрометирана изпълнителна власт, срещу противник, който е овладял асиметричната ескалация. ...

След максималистичния публичен отговор на Тръмп, Висшият съвет за национална сигурност използва най-важното си средство за възпиране. Чрез пакистанския премиер Шехбаз Шариф – в момента единственият надежден канал за връзка между Вашингтон и Техеран – иранският президент Масуд Пезешкиан съобщи официално структуриран, триетапен стратегически ултиматум, ако американските удари продължат:

1. Незабавно оттегляне от текущите ядрени мирни преговори.
2. Пълно изоставяне на бъдещата рамка на ядрения договор.
3. Подземна детонация на ядрено устройство на иранска земя – извършена не като военно оръжие, а като неоспорима демонстрация на суверенни способности и краен контрол върху ескалацията.

Предадено от пакистанския външен министър Ишак Дар на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, това не беше реторика; това беше двойствено шоково геополитическо предупреждение. Рубио осъзна сериозността на ситуацията и незабавно предприе действия за потушаване на ескалиращото поведение на Белия дом. 

Ето моят анализ на тази информация. Иранският съвет за национална сигурност се срещна миналата седмица след американските удари срещу остров Кешм и Бандар Абас. Съветът нареди на президента Пезешкиан да предаде съобщение на министър-председателя на Пакистан Шебас Шариф. Посланието на Пезешкиан беше просто и директно. След това премиерът Шариф нареди на своя външен министър, г-н Исхак Дар, да предаде съобщението на държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Нека подчертая, че източникът на тази информация е участвал в процеса на вземане на решения, който е довел до предупреждението, отправено към Рубио.

Ключовата фраза – „Ако американските удари продължат“ – беше предадена на Рубио в четвъртък. Въз основа на днешното (понеделник) обявление на Иран, че се оттегля от по-нататъшни преговори със САЩ, докато израелските атаки срещу Ливан и палестинците не приключат, смятам, че този разузнавателен доклад е достоверен.

Топката сега е в ръцете на Доналд Тръмп и Биби Нетаняху... Ако Израел продължи да бомбардира Ливан — по-специално Бейрут, тогава би трябвало да очакваме Иран да обяви, че се оттегля от ДНЯО (Договора за неразпостранение на ядрено оръжие). След като бъде освободен от задълженията по ДНЯО, Иран ще може да изпълни точка 3, т.е. да детонира ядрено устройство на иранска земя. Това ще бъде демонстрация, целяща да предупреди Израел и САЩ, че по-нататъшни атаки срещу Иран биха имали катастрофални последици.

С Пепе получихме разяснения как Иран се е сдобил с функциониращо ядрено оръжие... Информацията относно изграждането на това устройство (или устройства) че е предоставена от трета държава, която има доказани възможности в тази област. Целта на Иран е, с подкрепата на Пакистан, Китай и Русия, да повиши риска за Израел от бъдещи атаки срещу Иран.

Източникът предостави и следната оценка на последиците от действията на САЩ и Израел върху глобалната сигурност и финансовата архитектура:

Вторичните ефекти от тази конфронтация са пренастройване на глобалната стратегическа и финансова архитектура в реално време: 

• Крахът на Авраамическите споразумения: Политическата инфраструктура, поддържаща нормализацията между Израел и арабите, е функционално мъртва. Пакистан публично я отхвърли, Саудитска Арабия замрази всички задкулисни дискусии, а Катар и Оман активно подготвят шест- до деветмесечен график за освобождаване на военните бази на американските сили.

• Възникващата ос за сигурност: Изгражда се нова архитектура за сигурност между Саудитска Арабия, Пакистан, Турция и Египет, напълно откъсната от подкрепата на САЩ. Пакистан се е издигнал от периферен играч до незаменим оперативен център, възползвайки се от ислямска културна близост, която нито Вашингтон, нито Пекин могат да възпроизведат.

• Системен риск за световния ред: Иранска ядрена демонстрация би унищожила глобалната рамка за неразпространение и би предоставила на Пекин незаслужено, окончателно доказателство за ограниченията на американската хегемония.

Доналд Тръмп все още има време да деескалира ситуацията и да избегне катастрофа, но това ще изисква някои неприятни и трудни решения от негова страна. Първо, и най-важното, да спре помощта за Израел и да принуди Нетаняху да прекрати атаката си срещу Ливан и да изтегли израелските сили от Газа. Съмнявам се, че Тръмп има куража да направи това, но това е драматичната стъпка, необходима, за да се убедят иранците, че Тръмп е сериозен в преговорите за истинско споразумение. Второ, да се премахнат санкциите – поне върху иранския петрол – и да се върнат замразените ирански активи. Трето, да се приеме, че Иран има юрисдикция над онези части от Ормузкия проток, които се намират на територията на Иран съгласно международното право.

Съмнявам се, че Тръмп е готов да разгледа тези опции, което означава голяма вероятност боевете да се възобновят. Ако Израел продължи да атакува Ливан - по-специално Бейрут - Иран ясно заяви, че ще атакува израелски военни обекти и персонал в Северен Израел. Пазарната еуфория от миналата седмица относно предстоящото мирно споразумение се изпари. Сега западният свят трябва да се справи с реалността, че Иран, с твърдата подкрепа на Китай и Русия, е готов да устои на натиска и заплахите на САЩ, докато иранските сили не надделеят.