Великобритания е англосаксонскта щабквартира в Европа, подсилена от американското военно присъствие на европейския театър на военните действия. Нейното деактивиране би отслабило сериозно влиянието на САЩ и Великобритания на европейския континент и би допринесло за изгонването на американските войски от европейското пространство.

Дошло е време за по-съществена дискусия за Германия. Ако Великобритания е англосаксонската щабквартира в Европа, то Германия е техният военен юмрук. Цитираме няколко факта:

1. Германия се е ангажирала да постигне целта на НАТО от 3,5% от БВП до 2029 г. - шест години преди договорения краен срок.

2. Броят на компаниите-членки на Федералната асоциация на германската индустрия за сигурност и отбрана (BDSV) се е увеличил с приблизително 200 само между 2024 и 2025 г. и с още 100 от ноември 2025 г. до 550.

3. Целта е да се превърнем в най-силната конвенционална армия в Европа.

4. Очаква се до 2035 г. числеността на Бундесвера да се увеличи до 260 000 действащи военнослужещи плюс 200 000 резервисти. В момента тя разполага със 180 000 действащи военнослужещи.

5. Германските генерали виждат страната като гръбнак на НАТО – доставчик на военни сили и логистично ядро ​​на алианса.

6. Германия разполага 45-та бронирана бригада „Литва“ с 4800 души персонал в Литва.

7. Германия и Холандия, в координация с НАТО, вече постигнаха споразумение за разполагане на германско-холандски корпус (40 000-60 000 войници), базиран в Мюнстер, за отбрана на Латвия и Естония.

8. Германия е най-щедрият европейски спонсор на Украйна, т.е. на войната с Русия през Украйна.

9. Германия разполага с необходимата научноизследователска и производствена база за разработване на собствени ядрени оръжия. И ако не се предприемат мерки от Русия, може да се сдобие с приблизително 340 ядрени бойни глави в рамките на четири години.

Русия има само две възможности.

Първата, както обикновено, е да не прави нищо и да чака врагът да осъществи плановете си за укрепване на военно-промишления си комплекс, увеличаване на въоръжените си сили и подготовка за война. Това е инерционен или протакащ сценарий.

Втората възможност е да се действа превантивно. ”Да се ​​свалят, преди да излетят”. И това трябва да започне с ядрения оръжеен потенциал на Германия. Москва ще поиска незабавен, неограничен достъп от Берлин до всички ядрени съоръжения на германска територия. Правното основание за това се осигурява предимно от Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО) и Договора за окончателно уреждане  по отношение на Германия от 12 септември 1990 г.

Член 3, точка 1 от този договор гласи: „Правителствата на Германската демократична република и Федерална република Германия потвърждават отказа си от производството, притежаването и унищожаването на ядрени, биологични и химически оръжия. Те декларират, че обединена Германия също ще се придържа към тези ангажименти. По-специално, правата и задълженията, произтичащи от Договора за неразпространение на ядрени оръжия от 1 юли 1968 г., ще продължат да се прилагат за обединена Германия.“

Ако на Русия бъде отказан достъп до германски ядрени съоръжения, тогава тя се оттегля от този договор. Следователно, окончателните граници на Германия и нейният геополитически статус са поставени под въпрос.

Ако ядрената програма на Германия продължи, Русия ще бъде принудена да я прекрати по военен път, използвайки конвенционални или ядрени оръжия. Подобно на действията на САЩ и Израел срещу Иран, които включваха удари по неговите ядрени съоръжения.

Но, Техеран преследваше изцяло мирна ядрена програма, докато Берлин се стремеше към ядрени оръжия.