От СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

 Глава 1   Представяне

Бау-бау- бау... 

Казвам се Ташко, но  не защото са ми много големи. Тогава щяха да ми викат „коджа торбалан”. Може да се каже, че съм Главният сред питомците в кучкарника, тоест в приюта за безстопанствени кучета. Всички идват за малко и си отиват, но без да са вече същите. А аз почти пет години съм тук. През деня съм вързан със синджир към колибката пред входа на приюта, но вечер съм волен бегач и тичам отвързан между четирите края на оградата и плаша с басовия си лай евентуални неканени гости. Не, че някой е заритал да влиза в кучкарник с няколко дузини затворени кучета в него, чийто лай се чува от килиметър. Гледам към пълната луна и вия.

- Хело-у-у-у- у…

- Трябва да има някой там. Ето, вижда се, че даже свети.

Не се срамувам от името си. После ще ви кажа защо. Често, вечер с чичо Гочо, нашия гледач и пазач, гледаме филми. Няма какво да се прави по цели вечери. От време на време отваря хладилника и си вади студена бира. Хладилникът е по-готин  от телевизора. Колкото бира и вино да сложиш в него, няма да ти запее чалга.

Той стои пред телевизора, а аз зад него през вратата също гледам. Естествено гледаме американски филми. И двамата си падаме по тях. Тези сълзливи, мазни турски сериали не ни кефят. Трябва да има или екшън, или смях. Та гледахме една комедия, в която главният герой се казваше Гейлорд Факър – т.е. Ебачев.  Малко ми е чудно, как може да е такъв, като малкото му име е гей, но при американците всичко може. За по-накратко му викаха – Ебльо. Тъй и не разбрах през целия филм, дали той се ебаваше с всички, или те с него. Така, че ако американците са ебльовци и се ебават с целия свят, защо и аз да не съм Ташко, след като съм най-важния в кучкарника, т.е. приюта. Както казах, аз съм Ташко, но не защото дядо ми се казва Мъдьо, както Светльо е адаш на дяда си Ламбо. Моето име е напълно заслужено.

Така ме кръсти мама Густи. А тя е мно-о-о-го голям Човек. Това е ветеринарната лекарка на кучкарника. Истинското и име е Августа. Ако си мислите, че това е някоя дебела цоца, направо се лъжете. Густи е едно малко, стройно миньонче, с мило личице и добро сърце. Дойде при нас направо от Ветеринарния институт и вече почти десет години ни реже ташаците. Колко грубо се изразявам! Тя ни кастрира, т.е. изпълнява общинска ли, национална ли, програма за ограничаване на популацията ни. Понякога и евтаназира, но първо приспива, за да бъдело безболезнено. Досущ като екзекуциите, които гледам в американските филми. То вече така е модерно. Приспиват хора и цели народи, а после ги кастрират, или евтаназират.

Но да не мислите, че и прави кеф. Всякак се стреми да го избягва, за да не си товарела с грехове кармата. Всеки работен ден от девет сутринта до обяд, тя кастрира. Всъщност кастрира мъжките, а на женските прави хистероктомия. Голям майстор е! За около пет минути обезташачва мъжките, а женските оставя без поколение за около петнадесет. Досега през малките и ръчички са преминали хиляди побратими и посестрими. Все си мисля, как ли спят до нея мъжете, след като знаят за тези и способности. Ако съм аз, никога няма да я ядосвам, че…Б-р-р-р!

Че е такъв майстор се убедих, когато дойде да я замества д-р Флорев. Имал три частни кабинета. Омайва глупацте и им пробутва всякакви боклуци за техните любимци. Но като хирург е нула. Пълна нула!
Чичо Гочо му асистира, т.е. упойва и ги връзва за четирите крака на операционната маса нещастниците. Беше казал, че му иде да го цапардоса, като гледа как мъчи животинките, особено женските. Прави разрези, като за аутопсия – от чатала до гръдната кост. След това изсипва всичките им карантии на масата и почва да рови в корема им. Какво на мама си търси !? Половин час не може да им намери яйчниците! А след това се чудят, как да прикриват смъртността. Добре, че хирурзите носят латексови ръкавици, за да не оставят отпечатъци…
Хубавото е, че само замества Густи, когато тя отсъства, че иначе живо куче няма да остане в града. А тя прави съвсем мъничък разрез и с малките си фини пръстчета намира, което и трябва и го изрязва. Същински виртуоз.

Нещо се увлякох. Почнах да обяснявам защо ме нарекоха Ташко. Ами много ясно. Защото след кастрациите ми дават да ги изям. За тези няколко  години съм изял поне хиляда чифта, как да го кажа по медицински - тестиси. Както казах, по няколко, всеки работен ден. Не, че само с това я карам. Дават ми и гранулирана храна, попара от хляб и кучешки консерви, но мъдите са деликатес. Сигурно в предишните си прераждания съм бил китаец. Разправят, че за повдигане на ерекцията и либидото, ядели супа от тигърски мъди. Около кучкарника не се въдят такива, но ще опитам котешки, нали са мини тигри…

Но много бързо бягат и се катерят нависоко! А за какво ли да се напрягам, като и аз съм кастриран. Но това не значи, че не ставам за нищо. Не че се хваля. Все пак някога…бях мъж. Кога ли беше това? Ех...всички кучки бяха мои. За хората разправят, че най-доброто противозачатъчно били косматите женски крака. Ох на Батя-я-я!.Само да ми паднат! Не можех да кажа "не" на кучка, която казва "да"! Когато ги яхнеш, някои показваха зъбите си, а другите - останалото. Казват, че да имаш щастие в любовта е голяма работа. А да имаш голяма работа в любовта е истинско щастие. Просто бях Щастливец.

Но Човека, ах… човека. Зная наизуст  „Моноложа на младия Бик”

„Ех време, време...Що за време,

щом няма где да го завреме,

а ти се ще до посиняване!

Туй изкуствено осеменяване,

нас импотентни ще направи,

а на горките крави

това съвсем не им се нрави.

О, зъл човек, какво направи?

За да изпълниш плана в петилетки

ни вкара семето в епруветки.”   

И т.н…

както се казваше в крилатото стихотворение, рожба на социалистическия реализъм, А, кучешката сперма искат да пресушат напълно,

Но…не са познали!