От СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

 Глава 3 Първи сблъсък

Ташков с помощта на специалисти от счетоводството  на общината и финансовия сектор изготвиха трудно преодолима методика за харчене и отчитане на строго фиксираните общински средства. Направо вече бе невъзможно да се похарчи и стотинка, без съответен оправдателен документ. Реши да провери ситуацията и със средствата от спонсорство, щедро предлагани от фондации с чуждо участие. Постепенно проумя, че съществува интерес, чрез тези „дарения” да дирижират и негласно направляват цялостната дейност на държавата в тази насока. Последното, което се желаеше, бе да се ликвидира проблема с ограничаване на популацията. Тъкмо обратното - да се увековечи! Предоставяните средства се насочваха в  посока - проблема да стане на практика неразрешим. Причините? Можеше само да гадае. - Пране на пари, насочени към податливи на корупция индивиди? Омаломощаване на обществото с троянски войни на различни прослойки в него за незначителни каузи? Стремеж към превръщането на страната в гето? Загадка! Пълна енигма!

Спеши малобройното си войнство от ветеринар, ловци, шофьори и гледачи и на първо време уволни двама недисциплинирани и продажни ловец и гледач. Назначи на тяхно място както му се стори свестни, поне относително честни хора. С така набързо дисциплинираната и сплашена кохорта, поведе планираното настъпление.

Първо реши да прибере натъркаляните в идеалния център на града и парковете за разходка, угоените като малки прасенца песове. Блажено дремещи, през деня гражданите боязливо ги заобикаляха и често прескачаха дори пред входове на магазини, болници и училища, с риск да бъдат внезапно ухапани. Вечер, бясно лаеха и звукът отекваше като канонада между бетонните  грамади в жилищните комплекси и нарушаваше нормалния сън на хората. Само за денонощие бяха изловени около тридесет парчета. Не знаеше с какво се е заловил! Беше посегнал на „светая светих” – животните под патронаж на кучкарките, пардон „природозащитничките”.
Още на следващия ден ореваха всички институции и медии. Засипаха с жалби общината, прокуратурата, полицията. Как? В тази държава има демокрация и всички имат права – хомо, лесбо, ромски малцинства, партии, организации за каквото си помислиш. А най - беззащитни са горките животинки и трябва да им се бранят правата. Веднага всички скочиха на четирите си лапи и най вече едноименната организация на милата Бриджит Бардо, която навремето споменаваха само с инициалите „Б.Б”.
Какво безсрамие! Каква наглост! Та ние си имаме наш роден „Б.Б”. И как смее чуждата „Б.Б”. да се меси във вътрешните работи на държавата на нашия „Б.Б”. Имайки, както мислеше такъв чутовен герой зад гърба си, бившето ченге реши твърдо да им се опълчи. Появи се и случай, който мотивираше това му поведение.

Предния ден глутница от седем животни бе нападнала в морската градина дядо с двегодишното му внуче. Вдигайки го над главата си, за да го опази, бе нахапан жестоко до кръста и се наложи приемането му в болница. За капак, въпросния дядо се оказа американски поданник с родна, наша снаха. Като се знаеше оправноста на американските адвокати и заплахата да осъди кметството за космическо обезщетение, бе дадена височайша команда. Глутницата бе моментално изловена и до вечерта екзекутирана, т.е евтаназирана. Чуха се плахи възражения, че следвало да се приспи само водача им, но пред вид тежестта на случая гузно си замълчаха.
Това преля чашата! Какво си въобразява това бивше ченге? Толкова управители на приюта, чиновниците от общината и ветеринарната инспекция трепереха от тях. Ще му дадат да разбере! Ще му натрият носа. Война! Война, безжалостна и безмилостна, макар и не официално обявена.
Следвайки политиката, станала присъща на всички официални институции, като опитни проститутки, да се нагласят според желанието на клиентелата си, с провеждане политика на диалог и откритост, новоизлюпения кучкар реши да осъществи среща за опознаване с бъдещите си опоненти.

Срещата се състоя в една от знаковите кафе-сладкарници на града. Дойдоха няколко жени и нито един мъж. Поръча си само газирана вода. Те се спогледаха многозначително, тъй като винаги плащаха, а контрагентите им знаейки това, поръчваха на корем. Явно този се прави на принципен. Ташков ги огледа преценяващо. Всички, с изключение на една, бяха навлезли в климактерична възраст. Започнаха  разговор. Една от госпожите - слаба, с очила и нервни тикове, явно доайен на малката група взе думата.
- Знаем абсолютно всичко за вас. Направихме съответно проучване. Имаме си хора навсякъде - съмишленици, симпатизанти, включително и в бившата ви служба. За медиите и общината да не говорим. Хиляди в този град имат собствени любимци и това не са какви да е хора. Повечето са бизнесмени, адвокати, лекари, хора от сой и от средната класа. Просто нямате представа, колко големи са възможностите ни. Когато поискаме, имаме свободен достъп и до г-н кмета. Ние сме природозащитници. Нямаме лични интереси, браним справедлива кауза. Всяко живо същество има право на живот, и се борим с всички средства да им го осигурим.

Той я контрира:

- По принцип съм съгласен. И аз съм любител на животните, на вилата си имам дори две котки. Храня ги, галя ги, но като вид, те не заплашват никого. Напълно съм съгласен с вас, когато се касае за лебедите, пеликаните, чаплите и гмурците в езерото Сребърна, за защита на прелетните птици от масивните ветрогенератори, за запазване на горите, с живеещите там животни. Привърженик съм на биоразнообразието. Някога да сте чували за „червената книга” на изчезващите видове. Идва ми на ум още едно нещо. В резервата „Сребърна“ миналата пролет дивите прасета нападнаха пеликанската колония, изядоха част от яйцата и пеликаните си преместиха гнездата. Тази зима през две седмици в „Сребърна“ се провежда санитарен отстрел на диви прасета и други видове, застрашаващи пеликаните. А това е в резерват с най-висока степен на защитеност. Какво излиза, че пеликаните са по-ценни от гражданите – тях ги пазят дори от естествените им врагове. А в града се разхождат със законова санкция всякакви животни, в ущърб на хората. Смятате ли кучетата за изчезващ вид? Всички данни, говорят за свърхпопулация. Освен това, всеки вид си има ареал на обитаване. Считате ли, че пренаселения град е такъв. По най-скромните ни преценки, на територията на града живеят няколко хиляди ваши безпризорни приятели. Само фекалиите, които ръсят по тротоарите са около триста тона годишно. Да сте чували за ехинококоза. Не четете ли статистиката на ХЕИ, пардон РИОКОЗ. България е безапелационно на първо място в света по заболеваемост, като със 7 милионното си население държи в абсолютен брой две трети от заболелите в целия 550 милионен Европеиски съюз. От около 1000 заболели средногодишно в целия ЕС – 600-700 са в нашата страна. Нима не виждате връзката? Фекалиите са по тротоарите, в пясъчниците, където играят децата ни. Съхнат, вятъра ги носи, дишаме ги, децата си лапат ръчичките. Знаете ли, че най-малкия, опериран от кучешка тения пациент е на годинка и половина и каква трагедия и осакатяване е това. И че често заболяването рецидивира, тъй като трудно се изчиства заболелия орган напълно.  Обиколил съм половин Европа, дори в Турция такова чудо няма. Може би това не ви интересува?

Тогава една от тях изтърси:

- Децата си имат майки, те са тяхна грижа.

Това го вбеси. Разбра, че срещу себе си има хора до такава степен деформирани, че нормален диалог с тях е невъзможен. Или имат някакъв материален интерес, или тотално разочарование от целия човешки род, за да не им пука за хората. Реши да минат делово на правните аспекти на проблема, опирайки се на конкретните абзаци от законите и общинската наредба за обществения ред, както и на Правилника за дейността на неговото заведение. Докато първите, като по-важни бе изучил подробно, бе прегледал отгоре последния. Размахвайки го като знаме, те му посочиха нещо дребно, но най- съществено. Кмета, пренебрегвайки действащия закон, на база сключен договор за спонсорство с представители на швейцарска природозащитна организация, забраняваше евтаназията след изтичане законовия двуседмичен срок и посочваше кастрацията, като единствен метод за контролиране на популацията. По този начин нарушаваше основния закон и обричаше града си на дълголетна окупация от кучешката напаст. По нататък всички мерки за противодействие ставаха безсмислени - формални и козметични.
Последва надвикване, в което всеки с различни доводи, защитаваше позициите си. Накрая, доволни от смутеното изражение на Ташков, всички дами станаха едновременно и демонстративно му обърнаха гръб. Въпреки, че бе осъзнал, обречеността на каузата си, реши да преобърне ситуацията, независимо от предателството на работодателя си.

Пускайки в ход и своето разузнаване, с удивление научи докъде може да стигне отдадеността на каузата на някои от тях. Най- възрастната, леко накуцваща дама, всъщност беше бившата собственичка на лъскавото заведение, в което се бяха събрали. Преди няколко години бе го продала за купища пари, които постепенно бе похарчила за храна, медикаменти, хонорари на „доброволки”, за голям брой колибки и каквито си помислиш кучешки артикули и аксесоари. Постепенно сумата се бе стопила и сега живеела в малка гарсониера на границата с циганската махала, купена с жалкия остатък. Сега апартамента и денонощно бе огласян от лая и кючеците на смесеното население на гетото.