От СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

 Глава 4 – Ташко анализира ситуацията…

- Баф-баф, пак съм аз – Ташко. 

Искам да ви кажа нещо за новия шеф. Мисля, че съвсем  скоро ще го наритат. Прекалено е активен. Постоянно ходи нагоре надолу, ту в общината, ту в кучкарника ни извън града. Пазарува сам, с  личната си кола, страх го е да се довери на Емо, който се води „шофьор-домакин”. Не че е за доверие. Преди докарваше по-малко от половината от напазареното по фактура. Уж, давал всяка седмица по 20 консерви за почивната станция на общината. И те хранели кучета. Да, но пък си имат собствен бюджет. Тайно носеше консерви и по цели торби с гранули на двама общински съветници, които имаха съответно ротвайлер и булдог. Ако им легна и мен ще изядат. За сметка на това си затваряха очите, когато към фактурата имаше купени неща, които кучетата не употребяват. Бонбониери, кроасани, инструменти, разни дребни части за колата и каквото му трябва.

Чичо Гочо, който иначе е готин и честен човек, бе доволен, че някои хора си намериха майстора. Единия от пазачите беше много груб с горките ми събратя. Често се напиваше и като го хванеше амока вземаше лопатата. Права лопата – лизгар, за риголване. Руска - самонаточваща се. Ако някой нещастник много виеше и искаше да го пуснат, влизаше в клетката и с един удар го разсичаше. Хвърляше го с чувал в дерето и вечер само се чуваше, как се кискат чакалите. Измиваше клетката и се оправдаваше, че докато чистел, животинката се шмугнала между краката му и хванала пътя. За около половин година бяха се натрупали няколко такива случая. Когато шефа случайно слезе до дерето и видя оглозганите останки, направи връзката. Оня, като не можа с пилешкия си мозък да измисли нещо го разкараха.

Направи два опита и мен да разкара, след като се нахвърлих върху една от активистките, която в почивния ден издебна отсъствието за обяд на чичо Гочо и прескочи оградата и се опита да отвори клетките и да освободи две от „патронажните” и кучета. Тъй като шефа бе разумен човек, а аз, все пак със заслуги към заведението и всички ме уважаваха, особено чичо Гочо, не разпореди да ми светят маслото. Изселваха ме на два пъти с пикапа – веднъж зад канала на езерото, а втория път чак до града на химията. Но, не ми беше за пръв път. Мислят, че като минавам по Аспаруховия мост над езерото, ще бягам по платното, както повечето глупави мои събратя. Естествено, че след това не можеха да ги изчегъртат от асфалта. Но аз се движа по пътеката за пешеходци и хич не ми пука, че покрай мен свистят коли и камиони. Дори и от 30 километра разстояние имам верни ориентири – миризми, звуци, чувство за посока. Веднага хващам следата. А да знаете как сладко ухае нашия кучкарник. И от сто километра ще го надуша!

Видя г-н Ташков, че съм упорит, пък и чичо Гочо му се примоли, нали вечер съм му дружка. Явно оцени качествата ми и ме остави за пазач. Нали сме почти адаши – Ташко, Ташков – все тая! И двамата сме от кучкарника. Адашите трябва да се уважаваме. Знаете, че  президента  и рогоносците имат правото да опрощават. Не че съм съвсем сигурен за последното…

Всички смятат, че като съм куче не схващам как стоят нещата в кучкарника. Вечер пада такова виене и лаене. Какво си въобразяват, че го правим само за аларма и за да дразним хората. Не, и пак не. Ние комуникираме, общуваме. Съобщаваме си всичко, което се случва по света и у нас. Моите събратя са навсякъде, виждат и чуват всичко. Попитайте всеки стопанин за неговия любимец. Ще ви каже, че  по-умен от него няма, всичко разбира, предугажда всяка негова мисъл и желание. Да сте чули за куче, загинало при земетресение, или при голямото цунами в Индонезия? Нямате си представа, какви изострени сетива притежаваме, колко сложен и всеобхватен е нашия език и как изразява мисли, чувства и висша кучешка мъдрост. Най-интересното е, че ние разбираме човешкия език, а не вие нашия. Не вярвате ли? За справка – филма „101 далматинци”!!! Въобразяват си, че това е някаква Холивудска, режисьорска  измишльотина. Н-е-е-е, това е самата истина!

Какви мъдреци има сред нас – Платон, Софокъл, Декарт, Жан Жак Русо – всички те имат кучешкия си еквивалент. Нямаме писменост? Нима „Илиадата” и „Одисеята”, индийските веди, народните приказки са се записвали. Всичко е тук! И сочи с лапа към косматото си чело. А и мъдите на тоз кучешки народ, все някой трябва да ги оползотвори. Може би, хапвайки от тях съм толкова силен и умен! Може би, кучешките, за разлика от котешките, пардон тигърските /но, все тая/, съдържат и непреходната кучешка мъдрост.