Глава 7. Шпагин

Той живееше до канала, пресичащ целия град в посока морето, събиращ дъждовните и отпадни води. Имаха симпатичен ушат кокер-шпаньол, който синът му в предпуберитетна възраст, ежедневно по график извеждаше в дерето. Коки метеше с дългите си уши тревата, душейки по нея и дънерите на дърветата за следи от урина и екскременти от негови събратя, които изследваше задълбочено като истински експерт-криминалист. За него те носеха информация от изключителна важност – за пола, личността, характера и дори здравословното състояние на анонимния индивид. При една от рутинните утринни разходки, бяха слезли по стръмната пътечка в самото дере и малкия Коля ровеше с една пръчица в течащия по бетонното корито ручей. Изневиделица по пътеката към тях се втурна огромно овчарско куче, профуча покрай Коля и се нахвърли върху нещастния Коки. Захапа го за гръкляна и след секунди се дочу предсмъртното му квичене. Захвърляйки го в храстите и настървен от кръвта се нахвърли върху разтреперания Коля. Събори го на тревата и го захапа за главата. Стръвно разтворената му паст обхвана почти цялата и горна част, обвита с плетена шапка, тип скиорска с голям  помпон на върха. Точно в този момент, момче на възраст 15-16 години, гледащо ухилено отгоре, от края на бетонния ръб на канала извика:

- Джек, тук! Бързо! Бързо!

Огромния пес отпусна яката си захапка, и дъвчейки окървавената шапка, с отработен рефлекс я отнесе на стопанина си.  Отдалечиха се по надолнището на улицата и се шмугнаха в двора на къща, на стотина метра от мястото на инцидента.

Коля стана бавно, треперейки от страх и прилив на адреналин. Бършейки стичащата се в очите му кръв, плачейки на глас, хукна към тях. Всъщност те живееха на две преки от  двора, в който хлътна юношата с овчарското куче. У тях, уплашената и изпаднала в паника майка Маруся извика съседи и откараха с кола в болницата детето. Там обработиха раните, някои от които дълбоки и омотаха  главата му с бинтове, като арабски шейх. Ваксинираха го срещу бяс, с болезнена инжекция в корема, както и за тетанус и малкия неистово се разпищя. Скоро дойде и бащата, който беше художник и продаваше свои картини, изложени по тротоара до входа на Морската градина. Доктора му каза, че само с милиметри зъбите не са засегнали и ослепили лявото око на сина му и че ако звяра е продължавал да стиска малката му глава е можело да стане и непоправимото. Дебелата шапка е смекчила донякъде ухапването.

Валера слушаше и стискаше ръцете си в юмрук. Пръстите му бяха побелели от напрежение. Без да каже нищо, излезе от кабинета. Качи се на колата си, запали и отиде до едно от близките до града села. Там живееше брат му. Същият имаше ловна пушка – „Туловка”- двуцевка. С няколко думи обясни на брат си ситуацията. Поиска и два едрокалибрени патрона за глигани. Хвърли пушката на задната седалка и отпраши обратно към града. Още отначало, разбрал за кой злобен пес става въпрос и за разгащения хлапак, той се насочи право към двора, в който бе и едноетажната им къща. Спря колата пред вратата им. Погледна през оградната мрежа и видя животното, вързано на синджир, лежащо до колибката си. Момчето също се шляеше из двора. Върна се и взе пушката Тя бе предварително заредена и петлетата на двата спусъка опънати. Затаил дъх, спокойно подпря дулото на арматурната решетка на дворната врата и се прицели. Натисна първото петле. Чу се силен трясък и големите сачми се забиха в торса на звяра. Не успя и да мръдне, само неколкократно пририта с крака и замря. Юношата, замръзнал го гледаше с широко отворени и невярващи очи.

Обърна дулото към него и постави пръста си на спусъка на второто петле. Момчето, заковано на место, само отваряше и затваряше устата си, без да може да издаде и звук. Тогава се разнесе неистов писък:

- Не…е…е…!!!

Майка му, която в момента хранеше няколкото кокошки в малкия курник отстрани, се втурна към детето си, събори го на земята и го закри с тялото си, пищейки истерично.

Това го извади от вцепенението. Помисли си, че за секунди не стана и убиец на човешко същество. След това отиде до колата, хвърли  ядно в нея пушката и си отиде.

Последваха неизбежните разправии с полиция, следствие, делата в съда… Комплицирания случай с изпадналия в амок родител, затрудни всички разследващи. Съчувстваха и на двете страни, но като че ли влязоха в положението на руснака. Налице бе типичен случай на извършване на престъпление при изпадане във „временно разстройство на съзнанието”, причинено от гняв, паника и др. На първа инстанция го осъдиха на година лишаване от свобода - условно. Впоследствие, с намесата на опитни адвокати,  двете висшестоящи го оправдаха. Раните на лицето на Коля оставиха дълбоки белези и независимо от двете пластични операции, поради засегнат нерв, изражението му остана, като замръзнала гримаса на поразен от фациалис.

Сега, вече и да се прибереше в приюта такъв агресивен екземпляр, природозащитниците правеха и невъзможното, за да го спасят от зяконно определената му  участ и след броени дни пак ще се разхожда из улиците с оголени зъби. 

 PS: „Бай бабо, да не те срещне мечка” Тази народна поговорка показва вековния опит на народа ни по отношение на дивите животни!

По необяснимо съвпадение, преди да публикувам тази глава,  тази сутрин по БНР Хоризонт, малко преди  9 ч. интервюираха природозащитник от екоорганизация по случая с убития на Витоша миналия месец млад мъж, предполагаемо от мечка. Същия от 9 дерета носеше вода в защита на мечешката напаст, цитирайки Програма за екологично равновесие на ЕС, с която се ограничава възможността за отстрелване дори на доказани стръвници. Успоредно с това спекулираше с версията, че загиналия може да е жертва на глутница бездомни кучета, тъй като експертизата не е окончателна.

Дадоха думата на член на ръководството на БЛРС. Той наблегна на факта, че по Витоша вече се разхождат над 20 екземпляра, някои и с малките си, които при среща с хора стават твърде опасни. Има наличие на свърхпопулация, а в Словакия миналата година са убите от мечки 4 души. Аналогично в Украйна след десетки жертви на нападения от вълци е разрешен санитарния им отстрел, като това следва да се отнесе и до мечките.

Вече никой не чете „Дивото зове” на Джек Лондон и за това инфантилността на обществото и най вече на манипулативните ни медии е пълна…