„Всички щастливи семейства си приличат, а всяко нещастно семейство е нещастно по своему.” Така го е казал Лев Толстой в началото на романа си „Ана Каренина”. И, кой би спорил по това?Но ако формулировката се съкрати, тоест, ако излишните думи се премахнат, идеята би била много по-дълбока и по-смислена. Всички са еднакво щастливи, но нещастни по свой начин. Почти като в дарвинизма, който Толстой, между другото дълбоко е мразел. Той вероятно би се обръща в гроба си от този извод.

 Нека обясним.

 Да си припомним един експеримент на еволюционистите Експериментът е бил следният. Заемат се да проведат експеримент върху листни въшки. Тези въшки са монофаги. Тоест, те се хранят само с един вид растение. Едни листни въшки се хранят с един вид растение, а други – с друг. Те не са в състояние да произвеждат потомство една от друга ако се смесят. Ето защо се считат за различни видове.

 Ако поставите листни въшки върху растение, непознато за вида листни въшки, те умират. 100%. Какво е направил изследователят? Той поставил листните въшки върху непознатото растение и когато те стигнали до точката на смърт, ги върнал обратно на познатото им само за един ден растение. След като листните въшки се възстановили и се нахранили, той пресадил съживените листни въшки обратно на непознатото растение. И се появило нещо най-удивително. Да, 95% от листните въшки умрели. Но 5% оцелявали. При всеки нов експеримент. И те се научили да се хранят с непознатото растение, което означава, че са мутирали толкова дълбоко, че дори не са могли да произведат потомство със своите скорошни роднини.

 Най-интересното в този експеримент е, че не е мутирал само един индивид, което би могло да се обясни със случайна мутация, а достатъчно индивиди в същите тези 5% – са се променили едновременно. Става ясно, че мутирането е резултат от волята на мутационния колектив. Волята е средство за постигане на цел. В случая целта с листните въшки в експеримента на изследователя, според мнозина, е била просто да се яде достатъчно, за да се оцелее. Но може би е имало нещо по-значимо? Във всеки случай целта е била колективна. Синхронизирана.

 Така че, това е воля за оцеляване, а не случайна мутация. А синхронизирана воля е била в  поне 144 индивида. Факт е, че е безполезно само един организъм да мутира. Тъй като след мутация индивидът не може да се размножава дори с предишните си роднини. Един-единствен мутирал индивид неизбежно ще изчезне. Абсолютно. Дори дузина мутирали индивиди не са достатъчни, за да продължат вида. Възникват кръвосмесителни „бракове“, всички дегенерират – и след това също изчезват. Минималният брой индивиди, необходими за продължаване на вида, без да изчезне е отдавна изчислен – 144 индивида. Повече е възможно, по-малко – не.

 Синхронизирането на достатъчно, за да мутират заедно, не е толкова лесно. Всички членове на мутационния колектив трябва да се пригодят синхронизирано за ключови процеси. На първо място, по въпроса за смъртта. Такъв е парадоксът - ако искате да живеете, избегнете смъртта и намерете Истината по този въпрос. Поне по този въпрос...

Този текст, по смисъл, подкрепя „същността за възникване на националната идея“. Как едно малцинство от 5 %, може да се отдели от общата маса, хранейки се с непозната и смъртоносна за останалите храна (идея), Оцелявайки, то ще даде начало и основа за нов вид, дори човешки, претендиращ за самостоятелност и различност от общността, от която се е отделил…