Глава 23 -„Уморените коне ги убиват, нали”

-           

Такова бе заглавието на стар американски филм. Скоро той щеше да възкръсне като алтернатива на усилията на Ташков да пребори  напълно осъзнатото намерение да се срине държавата, като вместо животновъдство и се натрапи обгрижване на кучешката популация.

Новоприетия Закон за защита на животните и наредбите към него изискваха спешно настаняване на уличните животни в общинските приюти на принципа – „Пари нема, действай!” Оскотелите от недоимък общини, трябваше да изграждат нови приюти по изисквания, съперничещи с тези за социални домове, че дори и с по-висока издръжка. Чиновниците от министерството на земеделието не си направиха труда дори да изработят, или копират типови проекти и да ги предоставят за изпълнение на заинтересованите. Всичко бе предоставено на самодейността на притиснатите от обстоятелствата общини.

Започвайки процедура за ново строителство, Ташков с огромна изненада установи, че всъщност приюта е нямал дори акт за собственост и ясно определени граници на имота. Повече от десет години същия бе напълно незаконен и подлежеше на събаряне като такъв. Тези които санкционираха нередовните граждани, бяха много по-нередовни от самите тях. Въпреки наличието на цяла дирекция „Общинска собственост”, никой не беше в час и не знаеше дали има документация за построените преди 30-40 години скаладове на тогавашната „Гражданска защита”.

При започналото преустройство на второто хале с нови клетки за кучета, следваше да се изхвърлят хиляди противогази, гумени наметала, ботуши и всякакви аксесоари за химическа защита и предпазване от атомен взрив. Тъй като бе служил в армията през 60-те години на миналия век, Ташков си припомни как на учения, в реални условия влизаха в задимено с хлорна граната затворено помещение, облечени с това тежко оборудване, гълтайки под маската на противогаза сълзи и сополи, докато сирената дадеше „Отбой”. Излизаха замаяни и се тръшваха на земята, дишайки свежия въздух като риби на сухо.

А документацията си бе в хранилището на архива, но не за приют,  а като проект за складови помещения на несъществуващото отдавна „Военно управление”, впоследствие „Гражданска защита” и накрая префасонирана от почти преди 10 години като кучкарник. Всички постройки, трябваше ”пост фактум” да се узаконяват и адаптират към новото им предназначение. Това изискваше бързина и инициатива, която никой не проявяваше. Какво може да се изкяри от един миризлив кучкарник, че да си дават зор?

Нижеха се седмици и месеци, без някой да си мръдне пръста, въпреки циркулиращите по етажите между дирекциите писма с индекс „Спешно”, „Напомнително!!! Само дебела пачка можеше да извади от летаргия заспалата администрация. Почти всички нейни чиновници бяха или партийни, или роднински назначения, и дори някое японско земетресение или цунами не бе в състояние да помръдне когото и да е. На закотвилата се три мандата администрация не и пукаше от никого и нищо.

Близо година продължи топуркането по етажи и канцеларии, докато излезе заветния акт за общинска собственост. Едва тогава успяха да узаконят пост фактум със строителни книжа приюта като такъв във ветеринарната служба. От там нататък с това охлювско темпо трябваше да се вади и виза за ново строителство. Но какво точно, след като нямаше и намек за наличие на бюджет. Нещата се проточваха като слонска бременност. Обаче за просрочването бе виновен… пак Ташков!

Новият му началник-запетйкаджия, в няколко разговора се опита да го зашемети с епизоди от приключилата си славна полицейска кариера и материалния си статус, но Ташков не се впечатли и не зае налаганата  му колянно-лакътна поза. Заформи се атмосфера, бременна с  конфликти. За сметка на това негов колега от съподчинена  служба демонстрира завидни способности в тази насока. С чести подканяния - „Шефе да Ви донеса кафенце”, „Да Ви подържа палтенцето”, „Заповядайте чадърчето” успя да трогне и разнежи строгото му и справедливо сърце. Готовността му за обяздване бе оценена и автоматично бе прехвърлен в категорията „Резервни ръководни кадри”. Оставаше само да се създаде подходяща ситуация или компромат, за да се изрита своенравния настоящ управител на приюта. А ежедневието бъкаше от възможности, стига да се интерпретират както трябва.

Не мина и месец и като манна небесна се появи лелеяната възможност. При проверка за изпълнение на изисквания в нова наредба, ветеринарите му предписаха извършването в месечен срок на куп подобрения, които изискваха сериозни средства и изпълнение на мероприятия, забатачени с години от чиновниците. А в момента те  разпускаха в августовско-септемврийски отпуски.  Надигна немощен глас, че не е в състояние сам да се справи със ситуацията, но кой да го чуе. Така предписаното остана на книга.

Настъпи срока за влизане в сила на наредбата, с която се поставяха почти невъзможни условия за функциониране на всеки животновъден обект, без солидно финансиране, като неговия приют. След изтичане срока на предупреждение се изсипаха на проверка инспектори от столицата, местните ветеринари, рицарите на френската „Б.Б.” и цялото природозащитно войнство. Констатираха неизпълнението на мъдрите им указания и закепенчиха обекта. По вратите увиснаха катинари и печати. Местните и столични медии гръмнаха с едва ли не съдбовната новина, че кучкарника е затворен за срок до шест месеца, или до изпълнение на предписаното. Може би предстоеше  потоп? Или второто пришествие?

Ташков бе призован във високата порта и се повлече към Голготата си с непосилно тежкия си кръст. В кабинета на подкмета, го чакаше цялото му ръководно тяло. Всички го гледаха строго и укорително. Предстоеше разиграването на скеча „Покаяние на грешника”, или „Набиване канчето на непослушния”. Неведнъж попадал в подобни ситуации, прецени че сценарият ще е по-драматичен. Това бе прелюдията преди ендшпила, наричан от братята-турци „Ал палто, гит”/Вземи си палтото и си тръгни/.

Отхвърляйки своята съпричастност към създалата се ситуация, генералът го обвини във всички смъртни грехове - подвеждане на ръководството, дефицит на управленски умения, несправяне с възложените задачи и т.н. От това се налагаше извода, че общината вече не се нуждае от  услугите му. Запетайкаджията му заместник също се изказа, като се опита да пробута предположения за евентуална корупция и злоупотреби, което го възмути. Чайника му кипна и без малко да изпсува и изтърве нервите си. Призова цялото си самообладание и каза:

- Пределно ми е ясно, че решението ви вече е взето и нямам никакво намерение да оставам повече и час. Осигурен съм с добра пенсия и мога все още да работя, при това доста по-спокойна и регламентирана работа. Отлично съзнавам, че като се появи управленски  проблем, следва да изгори „бушон”, за да предпази другите по веригата. и понякога тази практика е целесъобразна. За новия бардак ще трябват нови „актриси”. Но от някои господа се подхвърлят необосновани твърдения за злоупотреба с медикаменти, консумативи за лов на кучета и храна. Всичко това на фона на тоталната мизерия и постоянна икономия от най-необходимото. В случая с моята персона нещата градират да бъда употребен като памперс, с което категорично не съм съгласен. Затова алтернативата е, или да ме уволните веднага с мотиви за несправяне с работата, които ще издухам като сламки в съда. Създал съм архив, с който аргументирано мога да ги съборя всички. Другата алтернатива е – назначавате финансов одит за цялостната ми дейност и си заминавам самичък, след излизане на ревизионния акт. Не се и съмнявам, че ще съм на „нула”.

Стана и без да иска разрешение излезе, като внимаваше да не тръшне вратата по-шумно от нужното за демонстрация на непукизма си.