През оставащите два-три месеца до края на годината му дадоха да разбере, че присъствието му в приюта е нежелателно. Възложиха му в администрацията да се занимава с подготовката на документацията за евентуалното разширение на приюта, да води кореспонденцията и да сътрудничи на счетоводителките от одитната служба. Неизвестно защо, бившите ревизорки с гордост се кичеха със званието „одитор”, считайки,  че новата фирма повишава значимостта им. Абсолютно нищо не се бе изменило в същността на работата им, с изключение на това, че ревизионните им актове бъкаха от западняшки термини, които си имаха българския аналог. Явно имаше нужда от появяване на нов Добри Войников, за да осмее за пореден път „Криворазбраната цивилизация”, на опитващата се да говори английски фирмена снобария. Както и преди толкова много години, напъните им да изглеждат модерни и в крак с времето, приличаха на нескопосан водевил. От гръкоманската и франкофонска интелигенция през Възраждането, през следосвбожденските, русофили, германофили и днешните англоезични глобалисти. Но независимо от това, българина стои здраво на земята и след време се освестява и показва среден пръст на всички.

Женицата, на която бе възложена ревизията, почти веднага се убеди в коректността на водената от него документация и липсата на празноти в нея. Също и в опитите му да поевтини издръжката на приюта, с привличане на помощи и избиране на по-изгодни оферти за снабдяване с материали.  Появи се дух на разбирателство и взаимно уважение помежду им. Въпреки дадените и инструкции да търси под вола теле, тя обеща че ще бъде обективна и заключенията и ще бъдат точно аргументирани. Независимо от това, Ташков четеше внимателно поднесените му справки и ги подписваше само след насрещна проверка на съпровождащите ги документи.

Ровейки за ревизията из старите документи, в най горното ниво на стелажа с папки, в една кутия за обувки намериха със счетоводителката нещо, което можеше да стане журналистическа бомба за корупцията в общината. Там бяха скътани фактури с прикачени към тях около стотина, поименни самолетни билети за полети на служители на общината и техни членове на семействата  до Кипър и Сицилия. Билетите бяха двустранни, за отиване и връщане в седмичен срок, което говореше за екскурзийка, или  почивка. Фактурите бяха изплатени по сметката на приюта в графата „разни”. Колко пикантно щеше да звучи заглавие на статия „Помиярчета на екскурзия в чужбина”!

Този „дюшеш” щеше бъде индулгенцията му за безпроблемното му освобождаване дори с полагащо се обезщетение за липсата на предизвестие. Без да се предоверява на ревизорката, той взе кутията с документи у дома си, тъй като те не фигурираха никъде официално. На нея поръча да уведоми лично кмета, че цената на връщането им ще бъде освобождаването му при най изгодни за него финансови условия.

През това време, домогващия се за службата му колега, ръководеше ремонта и реконструкцията на приюта, според изискванията на новата наредба, спусната от ветеринарното ведомство. Трябваше да помага и на него за навлизането му в спецификата на работата, въпреки, че той имаше също висше икономическо и средношколско образование като ветеринарен техник. От нескопосаните  му изяви, новите ръководители скоро щяха да се убедят, че когато видят цъфнало дупе, да не считат, че е дошла пролетта.

Освен това трябваше да подписва и документи, тъй като формално оставаше на поста си. Оказа се че едномесечния срок за изпълнение на предписанието, поставен на стария управител, който бе оставен без никаква реална подкрепа, наистина бе абсолютно нереален. Всички се убедиха в това, тъй като цели три месеца, с почти ежедневното присъствие и съдействие на ръководители и служители от цялата дирекция реконструкцията едва се влачеше. В навечерието на новата година, ветеринарите счетоха най-сетне работата за приключена. С доста компромиси от  тяхна страна, обекта бе приет и започна да функционира отново. Но, природозащитничките ревнаха в един глас, че ремонта бил козметичен и че по същество старите проблеми остават. Ташков мислеше абсолютно същото, тъй като отпуснатите средства бяха десетократно по-малки от необходимите. Но вече бе набелязан за „Козел опущения”, т.е жертвен агнец и мнението му нямаше абсолютно никакво значение. Вече очакваше само приключването на ревизионния акт, за да си отиде в къщи и да отдъхне от петгодишната донкихотовска борба с общинската и държавна вятърна мелница.

Независимо от това за пореден път се убеди в страхливостта и продажността на чиновническата порода. Колеги и колежки, вечно врънкащи го за безплатни  ветеринарни услуги, флаконче с препарат срещу кърлежи, или артисали консерви и гранули от дарения за личните си любимци, вече гледаха през него с празни погледи, като че ли бе от стъкло. Беше му наложен печата на прокажен и освен неколцината, останали верни на изграденото през годините приятелство и колегиалност, останалите го заобикаляха като абсолютно непознат. Скоро бе чел вестникарска статия, в която се твърдеше, че според европейско изследване сме били най-страхливата  нация в Европейския съюз. Дали онези 500 години бяха причината? Не беше никак за учудване, тъй като бяхме и най-бедните и всичко най-най лошо бе при нас и съсипваше морала ни.