Глава 26 – Горестни мисли

На следващия ден Ташков разбра за евтаназията на Мъдьо. Жал му беше за силното и благородно животно. Беше свикнал с присъствието му и беше го обикнал за смелостта и безпределната му преданост. Именно за това бе разрешил да остане да пази района през тези почти пет години. Въпреки, че бе почнал вече видимо да остарява. Верния признак за това бе побеляването на козината около масивната му муцуна. По обяд се обади на Абатов. С него се разбираха от половин дума. Помоли го да се срещнат в края на работното време.

Видяха се на паркинга на общината.  Абатов излезе от колата, извади цигара и бавно я запали.
- Сигурно ме викате за Мъдьо. Жалко за хубавото животно. Малко бе злобен, но никога не е скачал без причина. Къде и ние хората да имаме такова чувство за достойнство. Гочо не е на себе си… Сложил съм животното във фризера при другите, събрани от магистралата. Утре е петък и ще го закарам с останалите трупове в Екарисажа.
- Аз си мисля друго. Животното бе много привързано към приюта. Ще се обадя на Гочо и Станко да изровят по-дълбок трап между двете халета. Да го заровим там. След време ще се реконструират, или ще се строи допълнително нова сграда. Нека е там, в темела на бъдещата сграда. Не съм сантиментален, но знаеш за поверието, живо същество да се вгради в нов градеж. Може би за кадем. Не вярвам в близките години да се реши проблема с бездомните кучета. Нали виждаш, цялата държава е заприличала на кучкарник…
Надвечер, тайно от новото ръководство, насила умъртвеното животно бе заровено в междинното дворче между халетата. Наложи се Гочо да работи със Станко повече от час, за да разчистят снега и част от обраслите с оголени от листата храсти, за да изкопаят гроба му.  За никой и нищо на света Гочо не би си направил труда. Но сега го правеше. Прехвърли през главата си всички приятели. Установи, че никой не заслужаваше подобно внимание. Със сигурност знаеше едно. Тази вечер ще бъде безнадеждно сам и ще се напие като талпа!

Нощес в леглото, преди да заспи, Ташков се замисли.

Оставаха броени дни до изтичане на трудовия му договор. Вече бе категорично ясно, че няма да го подновят. Не мислеше за финансовите последици. Освен добрата си пенсия от лаботата в МВР, от общината имаха да му изплащат неползван отпуск за две години назад, както и за текущия месец. Също и обезщетение в размер на три брутни заплати. Миража на евентуалния скандал със самолетните билети набързо укроти злобата на подкмета генерал, който лично подписа предложението за материалното обезщетение, одобрено от кмета  Щеше спокойно да изкара до пролетта. Имаше приятели и бивши колеги със свои  фирми. Все някой щеше да му подаде ръка.

Будното му въображение правеше сравнение между случващото се в кучкарника и жалката действителност в държавата ни. Оприличи я на обширен кучкарник, проснал се на 111 хиляди кв. км. Някакви тайнствени фактори планираха за относително кратко историческо време да съкратят българската популация, подобно на кучешката и почти успяваха. Може би ние бяхме най успешния проект за демографски геноцид над цял народ? Прословутия план «Ран - Рът» се изпълняваше последователно, може би не с желаната скорост, защото според сметките им вече трябваше да бъдем пет миллиона - без собствена икономика, селскостопанска земя, жилища, работни места и с непосилни банкови кредити. Младата част от нацията превръща емиграцията в национален спорт. Болшинството мизерстващи пенсионери също «емигрирваха» в по-добриа свят…

На мнозина е известно, че богоизбрания народ се е настанил в «Обетованата земя», след като първо изкупил пясъците и камънаците на Палестина почти за без пари, а сега ахмаците палестинци се тъпчат в бежански лагери. Дали и нас ни очаква същото?
На таблото за съобщения във входа и на електрическите стълбове пред блока му бяха налепени и постоянно подменяни съобщения в сигнално жълто с едри букви на фирми, които изкупуват земя. “На територията на цялата страна! Плащане веднага! Телефон  № …” Земята се изкупуваше от подставени фирми на анонимни лица, за по 20-30 ст.  кв. м., при положение, че балатума струва 5 лв. квадрата А балатума след 2-3 години можеш да изхвърлиш и да си купиш нов. А земята ни, попила толкова пот и кръв?
Мнозина искат да продадат земята си, за да платяг дългове, или да купят най-много стара кола, която ще захвърляг след няколко години. Казват, че катаклизми очакват света. Глобалното затопляне? Земетърси? Супервулкани? Нивото на океана само след десетилетия ще се вдигне с метри. Често виждаше по телевизионни кадри залетия при бури с приливни вълни  площад «Сан Марко» във Венеция. Дали след време, над водата ще се подават само  кубетата на едноименната катедрала? Ами Лондон, Ню Йорк, Амстердам и останалите градове в крайморските низини.
Сигурно след време, на изкупената ни земя, вече ще се разпореждат други. Дали ще я има нашата България?

За днес му дойде прекалено много. С тези нерадостни мисли в съзнанието си постепенно заспа…

К  Р  А  Й